Изкуство
Монографията „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ представя житейския и творческия път на художника Христо Берберов. Най-ранните сведения за него са от далечната 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България с произведенията „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“. Публикациите за художника през десетилетията са редки. Намираме отзиви за него по повод участия в общите художествени изложби в сп. „Искуство“, в сп. „Художествена култура“, в сп. „Художник“. Творчеството на художника Христо Берберов е обект на коментари и през втората половина на ХХ век в общия контекст на по-големи научи изследвания за българското изкуство.
Книгата допринася за възвръщането на интереса към архитектурата на прехода между Късното Средновековие и Новото време в България. Написан е от позициите на съвременното архитектурознание в опит за по-обективно съпоставяне на архитектурните явления и процеси в контекста на Европейския югоизток от Античността до Новото време и по-задълбочена интерпретация на архитектурните явления от епохата. Отдавайки значимото на безценните проучвания и исторически трудове, които го предшестват, изследването доразвива съществуващите тези за традиционното изкуство и архитектура на Средиземноморския културен кръг.
Изданието би заинтересувало всички, които се вълнуват от опазването и популяризирането на културното наследство и съвременното му използване и интерпретиране.
„Интелектът може да възприеме ренесансовата форма – пише Джулио Карло Арган – докато чувствителността, която по своята природа е ирационална, възприема изображенията. Величието на артиста се състои следователно в обединяване на техника и изображение, в докосване на емоциите, в упражняване на убеждаването. Затова Бернини е един от шампионите на тази култура, този, който с колонадата на площад „Сан Пиетро“трансформира символа, купола на Микеланджело, в алегория, т.е. в манифест: този който създава едни от най-успешните и виртуозни произведения на римския барок: психологическата илюзия на балдахина в „Сан Пиетро“– нещо малко, подвижно, уголемено безмерно. Подпорите се превръщат в големи усукани, бронзови колони, които се извисяват в свободното пространство; над тях голямата празнина на Микеланджеловия купол изглежда необятна, безкрайна, като небесния свод.“
Росица Йорданова
Книгата обхваща един от най-ярките периоди на културна София от Освобождението до 40-те години на ХХ век. Известната както и непознатата страна на галерията на Тръпко Василев – първата художествена галерия в София – са представени в аспекта на градоустройството на столицата, художествения живот, изложбените салони, острата критика и спомените за творчеството на нейния създател.
В настоящото богато илюстровано издание са представени творбите на Тръпко Василев и на художници, излагали в салона на ул. „Аксаков“ № 16 в периода между 1910 г. и 40-те години на миналия век.
Книгата въвежда читателя в един неизвестен за повечето съвременни хора, едновременно приказен и високохудожествен свят, изпъстрен с много любопитни факти. С над 60 илюстрации са представени едни от най-комичните представители на порцелановата скулптура, които са част от богатите колекции на световни музеи и галерии.
Те разкриват какво е разсмивало хората в онези далечни времена или ги е подтиквало да критикуват и най-вече как тяхната психология е намерила отражение в тази изящна и така завладяваща пластика. Книгата е плод на многогодишния интерес на авторката към изкуството, съчетан с близо десетгодишна
колекционерска страстна практика в областта на фигурния порцелан, както и продължителни и сериозни проучвания в научната и историческата литература, и над три години усилена работа по събиране на материали по темата.
Въпросът за статута на драматичните текстове на Молиер изглежда безспорен, а всъщност е не просто нерешен, а дори рядко поставян. Днес масово се забравя или се пренебрегва фактът, че тези текстове представляват печатен израз на драматични творби, съществували и реализирани в публични представления далеч преди печатните си издания – творби, създадени за сцената, а не за книгата. В началото е театърът – пиесите на Молиер се раждат и съществуват в него, а когато преминават в книгите, запазват в печатните текстове следи от своята театралност, тъй като ръката на автора им вписва в тях значими елементи от представлението.
Книгата представлява опит за анализиране на най-съществените характеристики на изобразителното изкуство в страните с тоталитарен режим (Съветски съюз, Германия, Италия) през 30-50-те години на ХХ век. На базата на значителен фактологичен материал от областта на живописта, скулптурата и архитектурата от този период, се извличат общите признаци, които дават възможност да се очертаят структурно-типологическите особености на тоталитарното изкуство. Застъпено е схващането, че като специфичен художествен феномен в изкуството на ХХ век то е също толкова значим обект на изследване, колкото са авангардът, неоавангардът и постмодернизмът.
Изднието представлява луксозен каталог на ескпонатите от експозицията Leaving a Mark on History. Treasures from Greek Museums.
Тази книга е опит да се проблематизира отношението между възприемането на европейската модерност като културен модел в България след създаването на независима държава и усвояването / практикуването на модернизми. Понятията модернизъм / модернизми, модерност, балканизъм (въведено от историчката Мария Тодорова) са проблематизирани в среда от съвременни текстове.
В "Духът на лъва" читателят ще види, че и на Изток, и на Запад добродетелите на хуманизма и богатството на културата и цивилизацията са съпоставени. Още Сократ е казал, че диалозите са изящна форма за достигане до истината. Но в тази книга диалог между световноизвестния религиозен деец Дайсаку Иседа и проф. д-р Аксиния Джурова читателят няма да открие готови отговори и съждения. По-скоро в петте глави на тази своеобразна публицистична беседа той ще почувства тревогите на авторите за бъдещото духовно развитие на човека в едни пределно технологичен свят.
Книгата си е първа по рода си в България и е резултат на дългогодишните изследвания и практически опит в областта на глиптиката - едно изключително рядко, скъпо и трудно изкуство за гравиране на художествени изображения върху скъпоценни камъни с високо твърдост, поради което са абсолютно неповторими и грешката недопустима.
„Естетика на класицизма” представлява историко-теоретически анализ на водещото направление в естетическата мисъл на XVII век. Разгледаните са неговите обществено-исторически, гносеологически и художествени корени, същностните му проявления в Италия, Испания, Англия, Германия и Франция. Настоящото издание е адресирано към широк кръг читатели, учени, творци, студенти, учители.
В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на XX век — едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществената представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите и предубежденията на онзи период.
Този учебник може да се използва от всички онези музиканти и любители на музиката, които искат да се запознаят с проблемите на виртуалните студийни технологии и на тази основа да изградят собствено студио с виртуални инструменти и звукозаписен софтуер... Hardware, Software, MIDI и AUDIO... Това ще бъдат думите и понятията, които все по-често ще използвате. Бъдете внимателни при запознаването с тези технологии, защото това ще бъде основата на вашите умения, ако след това нещо не би е ясно, просто се върнете назад или потърсете повече информация.
Някои от включените в този сборник фрагменти ангажират читателя не само като четец на драми или зрител на театрални спектакли, но и като загрижен за своето самостойно морално и емоционално изграждане индивид. След романтизма е невъзможно да се разсъждава за драма и театър, без да се отчитат интимните въжделения, съкровените желания и неповторимо индивидуалните мисловни нагласа на личността.
Автографската литография е произведение на изкуството. Художникът изпълнява върху камъка собственоръчно оригинално произведение. Възползвайки се от богатите технико-технологични възможности на литографията, той успява с голяма сила да реализира композиционните си хрумвания и най-тънките трепети на душевните си вълнения. С помощта на креда или туш (или чрез смесване на едното с другото), а така също и разнообразни инструментариуми и хартии художникът постига необходимата графична изразителност. Познаването в тънкости на технологичния процес безспорно открива цялата прелест на литографията и съдейства за адекватното покриване на мисли и настроения с крайния резултат върху отпечатъка.
Изданието представлява творби на художника Димитър Казаков, създадени през 1984 г. Авторът е използвал рядко срещаната техника живопис върху керамика.
У нас има значителен масив от отделни анализи и статии върху различни страни и въпроси на новото драматургично писане и новата сценична практика и специално върху българските им прояви, но цялостно изследване за тях все още липсва. Този текст естествено отново не е такова изследване. Доколкото основната му цел е да проследи промените в спектакъла, в зрителското му възприемане и в цялостната театрална ситуация, предизвикани от поставените в България през последните две десетилетия нови британски пиеси, той се нуждае най-вече от по-подробното изясняване на един особено съществен и обобщаващ аспект на трансформациите в драмата и представлението напоследък. Става дума за отношението текст-представление и по-конкретно за отношението между съвременен драматургичен текст, носител на споменатите промени, и сценичното му осъществяване. Това отношение произвежда нов тип театралност, изгражда нова театрална ситуация, т.е. задава нов начин, по който представлението се случва и се възприема от зрителната зала.
Тази книга показва историческото развитие на киното в България за посочения период. Конкретните художествени резултати отразяват динамиката на кинематографичните процеси, в които участват няколко поколения творци.