Документи, пътеписи, есета
През 1934 г. счетоводителят в Българските държавни железници Стефан Шиваров предприема поклонническо пътуване до светогорските манастири, разположени на Атонския полуостров. Както отбелязва в увода към своя пътепис, написан през същата година, желанието му да посети Света гора се породило още през 1908 г., но чак през 1933 г. той решава да се отправи на така желаното пътуване, най-вече за да благодари на Божията майка, че чрез нейните молитви пред Спасителя го е дарила със син, след осем години бездетие, и да обещае пред чудотворните икони, съхранявани там, че ще възпита сина си в православната вяра и ще го дари на Църквата, за да служи като истински достоен служител и бранител на Православието. Негов спътник в поклонническото пътуване на следващата година е тъкмо малкият Николайчо - бъдещият богослов, професор и протопрезвитер Николай Шиваров (р. 1930).
Книгата представя историята на село Добри дял, написана от Иван Петков Милев (1883-1966) - дългогодишен учител, основател на читалището в родното си село, създател на идеите за кооперацията в българското село, за които получава орден от цар Борис III, уволняван заради леви убеждения, а след 1944 г. изпратен без присъда в лагера Куциан, като къщата му е разрушена и семейството му изселено.
Спомените на Иван П. Милев са написани на ръка през 1950 г., когато той живее в София у дъщеря си Недка Михайлова. През 1991 г. неговата внучка, Анка Михайлова, ги преписва на пишеща машина, като ръкописът остава в семейството и е предназначен само за тесен кръг хора, тъй като никога идеята му не е била текстът да се разпространява. Тридесет години по-късно, правнучките на Иван П. Милев (Надежда Сталянова и Елена Крейчова) издават спомените му в книга.
Това е книга, споделяща с читателя пътеписни импресии и размишления за Балканите в бурния четвърт век (1991–2016 г.), белязан от социални промени и сътресения. Но в центъра на вниманието на авторката – утвърден специалист от БАН по проблемите на философската антропология и религията – е човекът, „балканецът“, през чиято душа и сърце преминават тези събития и промени. Разноликият му колективен образ тук е описан не толкова със средствата и понятията на социалните и хуманитарните науки, а е резултат на жив и реален опит – от срещи, разговори, споделени пътувания и преживявания. В „обектива“ на авторката застават учени, бежанци, студенти, шофьори на такси, музиканти, митнически и гранични служители, политици, спътници във влакове и автобуси. Върху житейската канава на техните размисли, съдби, споделени преживявания авторката очертава контурите на основните тематични и проблемни полета в книгата: за характера на промените тук, за ролята на науката, на религията, на политиката в тяхното мирно протичане или войнствено налагане. И най-вече – за призванието на учения; за смисъла и силата/безсилието на неговото знание и слово; за Човешкото в тях.
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата. В „Преводът – лица и маски“, книга трета, авторът продължава опитите си да обхване образите на българските преводачи и историята на преводното дело у нас. В книгата са включени интервюта с Иглика Василева, Здравка Петрова, Румяна Л. Станчева, Мая Ценова, Азиз Таш, Кристин Димитрова – общо 13 преводачи.
Библиографията на проф. дфн Боряна Христова е издание, посветено на нейния 65-годишен юбилей. Тя обхваща 329 публикации, от които 294 са трудове на Боряна Христова или са издания с нейно участие. Проф. дфн Боряна Христова е един от най-изтъкнатите български учени в областта на филологическата медиевистика, палеографията, архивознанието и библиотекознанието. Нейните научни приноси в в изследването на ръкописното наследство на средновековна България и на българската възрожденска книжовност, в неговото документиране и издаване, в разкриването на историята на българското библиотечно дело и в развитието на съвременното българско библиотекознание, имат фундаментален характер.
В тази книга ще се срещнете с България през 1990 – 1992 г. през гледната точка на чужденеца, посетил страната ни веднага след рухването на социализма и в началото на „прехода“. В книгата присъстват и разкази от пътувания до разкъсваната от война Хърватия и до Словения, осъществени през същия период. Под формата на дневник Бейкър споделя какво го впечатлява, как намира приятели и защо, въпреки държавните неуредици, частица от него завинаги ще остане в България.
Тази книга проследява пътя, който изминават българските полярници, преминавайки през Аржентина и Чили, Патагония и Огнена земя, Магелановия проход и Пролива на Дрейк, за да достигнат до остров Ливингстън, където се намира антарктическата ни база „Св. Климент Охридски“. Следвайки посока юг, по следите на велики мореплаватели като Магелан, Кук, Амундсен, Шакълтън и др., откриваме очарованието на Южния континент, привличал в миналото мореплаватели, авантюристи и търсачи на съкровища, ловци на китове и тюлени, а днес учени, изследователи и все повече туристи. Местата, хората и събитията са действителни и са сбор от седем последователни експедиции до Антарктида.
В момента книгата няма тираж!
Двуезичното издание "Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г./ Giovanni Chiaromanni e il suo viaggio da Vienna a Bursa fatto l’anno 1659" разкрива пред читателя един забравен пътешественик, рицар и поет. Неговите писма са преведени от италиански от Пенка Данова. Италианската версия на писмата може да послужи като учебно помагало по историческа граматика.
Книгата няма тираж!
Любопитството и познанията по физика отвеждат Весела Ганчева в Хараре и Кейптаун, където работи като университетски преподавател в продължение на десет години. Книгата представя нейните интригуващи преживявания там.
В момента книгата няма тираж!
Книгата на проф. Донка Петканова включва три части, които групират текстовете в категориите спомени, есета и научнопопулярни статии.
Настоящият том е четвъртият от проекта на Българска народна бaнка и Главно управление на архивите при Министерския съвет за представяне на обширен корпус от документи, свързани с историята на централната банка от основаването й през 1879 г. до разделната 1989 г. Поради самота естество на институцията, както и поради нейната ключова роля за икономическото развитие на страната публикациите от това значимо начинание възстановяват богата картина за миналото на цялата българска финансова система.
"Слава на нашите господари" описва едни от най-интересните срещи и пътувания на Дебре. Левите му убеждения стават причина той да се запознае отблизо с Фидел Кастро и Че Гевара. Но жизненият опит и неспокойният ум му позволяват да погледне критично на политиката и идеите, белязали поколенията на XX век. Заемайки ролята на обективен наблюдател, Дебре ни показва какво се крие зад привидното благополучие, създавано от политици и комунистически водачи.
Книгата проследява популярната музика в град Велико Търново от Възраждането до наши дни, като започва от Петко Славейко и Стефан Стамболов в първа глава, преминава през баловете, вечеринките и градските увеселения през Средоосвобожденския период през 40-те години и достигна до музикалната история на града по времето на естрадните оркестри и джаз фестивалите от най-ново време. Разгледа ни са и някои от важните музикални фамилии на Велико Търново в четвърта глава.
Текстът, който следва, беше написан през 1993 г. и отпечатан през 1994 г. Претърпял е несъществени поправки в изданието от 1998 г. Правени са и няколко на брой допечатки към тези издания, но те са вече напълно изчерпани.
Междувременно не само по света, но и у нас, в страната, се промениха възможностите за публикуване и за използване на текстове, така че актуализираната (по съдържание) версия на книгата, която имате пред себе си и четете, евентуално, на екраните на персоналните си компютри, е вече и в по-актуална физическа форма - електронна.
Димитър Шалев е забележителен борец за гражданските права на македонските българи в едно трагично време - сръбското владичество във Вардарска Македония през 20-те и 30-те години на XX в. Подобно на живота на повечето от неговите другари, участници в българското националноосвободително движение след Първата световна война, и неговият житейски път е белязан с характерния за това време драматизъм и трагизъм.
Тази книга в някакъв смисъл е много закъсняла. Отдавна трябваше да се събере и представи на изкушените от театъра читатели наследството на твореца и мислителя Кръстьо Мирски. Трябваше в неговото време, когато следите от делото му бяха още горещи, а спомените за личността му още много живи, да се осмисли една от знаковите фигури на българското сценично изкуство. По много причини, предимно обективни, това не стана. Но днес като че ли разбираме, че книгата за Кръстьо Мирски, цели 32 години след раздялата с него, въпреки всичко е навременна и актуална.
Спомените на акад. Димитър Ангелов се отличават преди всичко с искренността и обективността си, с трезвия поглед върху българските дела и точната характеристика на споменаваните личности. И тези качества започват от началото и свършват в края на изложението.