Художествена литература
Книгата съдържа 36 текста, в които по метафоричен начин се опитваме да надникнем в тайните на сърцето.
По характер това са интимни, любовни, философски дилеми, духовни търсения и опити да открием любовта в сърцето си и в Бога, мигове на просветления, в които ни се струва, че сме усетили присъствието Му.
Човешките взаимоотношения, влюбвания, любови, раздели, предателства, илюзиите и мечтите на душата и на тялото оформят сюжетите. А природата и космическата перспектива на нашия живот внасят атмосфера и усещане за принадлежност и вечност.
Текстовете са написани във формата „Аз“ и „Ти“, които са любимият, Бога и всички останали, сменяйки постоянно местата си, според нашите очаквания и търсения.
Представена за пръв път през 431 г. пр. Хр., трагедията „Медея“ от Еврипид е едно от най-тълкуваните, превеждани и поставяни произведения на световната драматургия. Този нов превод от старогръцки език, дело на класическия филолог Георги Гочев и поетесата Петя Хайнрих, е специално направен за представлението „Медея“ (реж. Десислава Шпатова, в ролята на Медея – Снежина Петрова), част от програмата на „Пловдив – европейска столица на културата, 2019 г."
Антологията „Полската поезия между двете световни войни” представя най-характерните тенденции и творци в полската междувоенна поезия. Книгата съдържа пространно въведение и преводи на стихотворения, поеми и литературни програми.
„Аз, Фрам“ от испанския писател и учен Хавиер Качо е роман за откритията, направени с един необикновен кораб. Книгата също е необикновена. Написана е в първо лице и разказвач е не друг, а действителният кораб „Фрам“, построен през 1892 г. специално за полярни експедиции. „Аз, Фрам“ започна с „раждането“ на героя и проследява трите му експедиции с Фритьоф Нансен в Северния ледовит океан, с Ото Свердруп до Канада и с Руал Амундсен до Южния полюс.
По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна позиция, с течение на времето се превръща в източник на неудовлетвореност, огорчение, агресия и фрустрация. Нуждата си да опитоми и подчини този свят, който не разбира, англичанинът насочва към своя шофьор и постепенно конфликтът между тях се пренася от сферата на идеологията и културата в техните лични и интимни отношения.
„В романа „Дора и Минотавъра” проследявам общите очертания на нейния живот, но всъщност ме интересува вътрешния ѝ живот, както и нейното виждане на отношенията с Пикасо.”
Славенка Дракулич
„Пътят към Тива“ започва със свещен лов в Ефес, по време на който Едип губи приятел и тази загуба го белязва като личност. След години на пир младият мъж чува, че не е син на баща си и тръгва към светилището в Делфи, където научава страшно пророчество. Едип се превръща в скитник, за да избегне сбъдването на предсказанието. Неусетно стига околностите на непознат град. От местни овчари научава, че мъжът, заради когото е загинал приятелят му от детството, възнамерява да властва там и решава да го спре...
Ерик Уайнър предприема пътешествие в различни страни и столетия, за да разбере защо в някои места в различни епохи е процъфтявал творческият гений.
„Другият сън” е психологически роман, маскиран като фантастичен. Или истинско фантастично приключение, чиято крайна цел е връщането към познатата ни реалност. Какво се случва, когато поверим паметта и желанието си на технологиите? Ще можем ли да продължим да живеем в познатия ни свят? Ще открием ли нов? „Другият сън” е интимна история за времето, в което бъдещето неусетно е станало част от ежедневието, а невидимото непознато управлява всяка човешка дейност и разстоянията между съзнанията и сърцата изглеждат безкрайни.
This collection of short stories deals with the Scottish character as viewed through the prism of the latter part of the 20th century. The personnel we encounter are depictions of various aspects of the human condition which are paradigmatic of the afflictions which continue to assail and torture the Scottish nation. The protagonists range from those who (typically) migrated and found success to the desperate whose consciousness left this mortal coil prematurely due to that Scottish and human characteristic which is sometimes known as the illness of despair. In between these extremes there are the hopelessly ordinary, the pessimistic and those who display the classic Scottish proclivity of snatching defeat from the jaws of victory. While primarily focused on the Scottish malaise, there is humour within, albeit often mixed with a tartan hue of deep sarcasm.
"Когато изкуството стигне до потресната свобода да е напълно независимо и свободно, то не подлежи вече на никакви изисквания и закони; то пише само своите закони и те изразяват най-невъобразимите дълбочини на един голям, наранен талант.
Искрена книга, която провокира критичното мислене на човека, който сам иска да открие границата между истинското и фантазното, което хем знае, че е така, хем те го вярва.
Една от автомитологичните книги на Любомир Левчев
Книгата-летопис започва с едно от най-кървавите и зловещи убийства в европейската история - убийството на Стефан Стамболов, на „Балканския Бисмарк“, както го наричат по онова време, на министър-председателя, довел до небивал възход и разцвет в края на ХІХ век собственото си отечество България...
Ктут Тантри е индонезийското име на авторката на тази книга - американска художничка, като намира на остров Бали своята втора родина.
Яна Якимова отлично познава жанра фентъзи, възникнал през ХХ век, за да преодолее кризата на сюжетността във фантастичната литература. Именно сюжетът в романа „Орденът на Прокудените“ е носител едновременно на оригиналност и добре усвоена жанрова традиция. Героичното и възвишеното са въведени в мощен поток на епическа пълнота, а подвижната интрига носи духа на новото и младо време. Развръзката може да ви остави без дъх. На мен ми се случи. Пожелавам го и на читателите.
Ясмина Мусабегович е романист, есеист, литературен критик и преводач. Детството си прекарва в град Мостар, учи в Сараево, Париж. Не спира литературната си работа и по време на агресията в Босна и Херцеговина (1992 — 1995). В романа "Жени. Гласове" изповедтта на балканската жена внася нов и наистина непознат наанс в доста баналната мъжка гледна точка към конфликта
„Отлив на смисъла” от Ана Бландиана е нова стихосбирка (от 2004 г.) на една от най-популярните съвременни румънски поетеси. Тематичните търсения оформят стихосбирката като книга-равносметка, но без драматичните преценки на живота и съжаленията за пропуснати моменти, характерни за всяка лична преоценка.
Една книга, за която, десет години след излизането й, може уверено да се твърди, че е сред литературните събития на десетилетието. Второто издание идва своевременно, за да предложи възможност за други прочити на книгата, които безспорно високата литертура, каквато е "Госпожа Г.", предлага. Художник на корицата е Лиляна Дворянова. Романът предстои да бъде издаден във Франция от „Aden“.
On the sleeve, they would usually place the author's biography. But I shall not he egotistical, I 'II he fair. I leave room for the book's biography. I've been writing it for three years now and I've had the opportunity to get acquainted with it. So I've decided that it deserves more than me.
Two decades ago, I wrote a screenplay submerged in the comedy of our history. It was rejected by the cinematography art council. One of the coryphees told me in the corridor, "What you 've written is too derisive. Our viewer is not ready for national irony." The man, I wish him well, is still alive. I saw him not so long ago - he is still unready for national irony.
Поредицата „Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. В този том предстои среща с епистоларния роман „Хиперион " на немския писател и поет романтик Фридрих Хьолдерлин. Вдъхновен от високите принципи на хуманността и свободата, равенството и братството между всички хора, от култа към античността, авторът мечтае за възраждане на най-високи етически норми.
Написана с лекота и изящество, книгата включва относително самостойни, но преплитащи и допълващи се истории, в които от сцената на едно реално събитие проговорят гласовете на нереални герои, за да изрекат своя поглед за живота, истината, смъртта и надеждата.