Философия
Книгата Епистемология на прикритостта защитава идеята, че много от най-важните възли на мисленето и знанието в цялата западна култура от XX в. са структурирани, а всъщност разпокъсани, от една хронична, а сега вече станала и ендемична, криза на дефиницията хомо/хетеросексуален, най-вече мъж, криза, датираща от края на XIX в.
Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов. Наистина не е възможно обяснението на дадена философия само с личното битие на философа - такова обяснение винаги ще съдържа огромен риск.
Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов.
В тома са включени двете (единствени) хуманитарни произведения на известния философ и велик моралист Блез Паскал: знаменитите, осъдени навремето на публично изгаряне от палача „Писма до един провинциал" - книга, наречена от Балзак „безсмъртен образец на памфлета", образец на съвременна реч с точен, ясен и стегнат език, с естествен и неподправен хумор, с язвителна ирония и виртуозна полемичност; и „Мисли" - запълнили последните пет години от живота на Паскал, бележки за подготвяното съчинение „Апология на християнската религия", останали недовършени и публикувани след смъртта му през 1670 година.
Обикновено философският интерес към икономиката се насочва или към предпоставките, обосноваващи възможността на икономическата теория, или към нормативната интерпретация на изводите от нея. Не точно така е с настоящата книга, философия на богатството се занимава със самите стопански реалности, правейки опит да изведе основните понятия, с които си служи икономическият анализ, чрез проучване на начина, по който се осъществява разгръщането на мисловния процес. Така са представени концепциите, обслужващи икономическия начин на мислене, чрез реконструиране на техния генезис.
"Режими на историчност" и разработва един от централните въпроси, този за усещането на времето в писането на история и на фикция. Успоредно с въпроса за времето Артог посвещава нова книга на въпроса за съотношението история-памет.
Понастоящем Фр. Артог е една от най-видните фигури в историческата секция на парижката Висша Школа за Социални Науки (Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales) и гост-професор в редица северно- и латино-американски университети.
Това е оригинална и проникновена творба, обединяваща уроците, усвоени от автора, който още много млад, с помощта на един гуру, решава да се потопи в изучаването и практикуването на източните филоффии.
Далеч от стереотипните книги за самопомощ, тези изпълнени с мъдрост страници преоткриват най-трансценденталните понятия в Живота - Бог, любов, секс, чувства, воля... И ни разкриват света от неочаквана и истински революционна гледна точка.
В изданието „Лекции по история на философията" са включени четири ос-новни лекиионни курса на проф. д-р Иван Андреев Георгов (1862-1936): „История на немската философия от Кант до Хегел"; „История на немската философия след Хегел"; „История на френската философия през XVIII и XIX век" и „История на английската философия през XIX век". От тях досега е отпечатан само първият, но и той, както и останалите, е практически неизвестен на широката публика.
Изданието представя съчинения на Джовани Фиданца, останал в историята с прозвището си БОНАВЕНТУРА, който е един от най-знаменитите мислители на XIII век и на западното средновековие изобщо. Обвързан както със съдбите на университетската наука, така и с развитието на францисканския орден, Бонавентура развива своята мисловна система, основавайки се на Августин, но разгръщайки своя фундамент с истинска философска оригиналност.
Изданието представя двете най-популярни и влиятелни съчинения на АНИЦИЙ МАНЛИЙ СЕВЕРИН БОЕЦИЙ (480-526), определян като първия християнски метафизик на Запада. В „Теологическите трактати" авторът систематизира мисловния свят на Августин в перспективата на Аристотелова-та философия и на тази основа създава своята „субстанциална метафизика", първата философска система на западното средновековие, която остава неотменна част от фонда на философската мисъл и до днес.
Без никакво съмнение Анселм е най-крупната философска фигура на западния XI век. Макар че разгръщането на неговия талант става възможно благодарение на философските развития, започнали около средата на това столетие, не може да се твърди, че той има някакви преки предшественици, че продължава някаква линия, очертала се тогава. Както може да се види и от текстовете му, той следва Августин и Боеций, но въвежда една нова интелектуална програма, белязала позитивно философските нагласи след него. Тази програма е фиксирана в няколко емблематични изречения, първото от които е първото изречение от първата глава на неговото първо съчинение - "Монолог".
В центъра на цялата си писателска дейност Августин поставя не само абстрактни теологически въпроси, а и проблеми, свързани с вътрешния живот и търсенията на човека. Блестящата реторическа подготовка, талантът и темпераментът му позволяват да движи свободно тона и стила си от високо полемичен патос до интимност и мекота. Личността му, съчетаваща по необичаен начин фантазия и педантичност, суровост и способност за дълбоко съчувствие, поетическа дарба и философска мисъл, както и творчеството му, което се опира и на Библията, и на езическата литература, играят огромна роля за цялата човешка култура и до днес.
Трактатът за безсмъртието на душата е обнародван през 1516 г. Съчинението, в което основни тези на Аристотеловата философия са третирани в духа на късноантичните интерпретатори от типа на Александър Афродизийски, предизвиква острата критика както от страна на представителите на господстващия в североиталианските университети авероизъм, така и от страна на ортодоксалните то-мисти. Помпонаци отговаря с две кратки съчинения, „Апология" и „Защита", които обаче само засилват подозренията на противниците му. Трактатът е публично изгорен във Венеция, а неговият автор избягва осъждането като еретик единствено благодарение на застъпничеството на кардинала хуманист Пиетро Бембо.
Предлаганата интерпретация на ранната философия на Витгенщайн е опит за отговор на един колкото универсално културен, толкова и личен въпрос, занимавал ме в годините, когато изучавах съвременна философия: В какво се състои епохалното значение на Трактата, което го прави, наред с Битие и време, едно от двете последни големи метафизически съчинения в цялата история на европейската мисъл?
Като се вглеждам в нашето философско вчера, виждам само в малцината духовни родственици на Недялко Мерджанов най-добрите възможности за издигане до равнището на очертаващите се днес изисквания. И съвсем не ме смущава обстоятелството, че в по-широките „културни кръгове" той е полузабравен или изобщо незапомнен.
Целта на настоящия курс от лекции е да анализира причините за възникване на фундаментални теории в областта на природните науки и да поднесе по достъпен начин тяхното съдържание, като се извеждат и обсъждат поражданите от това съдържание научни и философски проблеми.
„Философът, като човек... постоянно се е намирал и е бил длъжен да бъде в противоречие със своето „днес" - всеки път негов враг се оказва съвременният идеал". Фр. Ницше
Тази книга може да се чете по много и съществуно различни начини и в това е ключът към нейния успех. "Хаос от дисциплини" е културно представителна за историята и достигнатия стадий в развитието на американската социология в нейната същностна вплетеност в живота на американското общество.
В основата на изследването е залегнало делението, че ранни произведения на Д. Михалчев са всичките му онези разработки, които са публикувани до излизането на „Философски студии" през 1909 г.
В предлагания сборник за първи път е публикувано на български език едно сравнително непознато изследване на Франк -"Абсолютното", отпечатано в годишника Idealismus. Jahrbuch fur idealistische Philosophic Zurich, 1934, B. I (като част от цикъла за абсолютното; сред статиите на R. F. Alfred Hoernle "The Absolute" и на Jean Wahl "Sur L'Absolu").
Едва ли има по-голямо философско и научно предизвикателство от това за разбирането на времето. От често цитираното Августиново откровение, че когато не го питат - знае, но ако го попитат - той не знае отговора на въпроса "що е време?", до днешното признание на Пол Дейвис, че "научното изследване на времето се оказа обезпокоително, дезориентиращо и слисва-що", са изминали повече от хилядолетие и половина; но човешкото питане за времето си остава все същото.