Филологии
Ренесансът завладява Англия сравнително късно. Макар още по времето на Петрарка и Бокачо там да израства такъв изключителен творец от нов тип като Чосър, през следващото, петнайсето столетие страната е разтърсена от външни и вътрешни войни, които прекъсват нормалното й развитие, и едва през последната четвърт на шестнайсети век тя достига истински цивилизационен разцвет, сравним с този на другите западни страни, а в някои отношения дори надхвърлящ техните постижения.
Книгата поставя началото на поредица "Понятия, проблеми, дискусии", в която преподаватели от Нов български университет и чуждестранни автори, свързани с университета, ще защитават конкретна съвременна платформа на знание. Тази първа книга вклюзчва 22 научни есета. Говорени и писани по различни поводи в последните 15 години, те са обединени от темата "Минало и съвременност". С изключение на два текста, всички есета в книгата са възникнали след устни представяния на форуми, които след това са били написани.
"Поезията на 1990-те: българско и постмодерно" предлага цялостна, концептуално осмислена теоретическа и литературно-историческа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на XX век. Проследено е как контрамодерният патос на постмодернизма реално работи в поезията на 90-те в една сложна раздвоеност между актуалното, остро политическото, от една страна, и митологичното, от друга. Анализиран е настойчивият интерес на младата поезия към механизмите на националната идеология, произведена от литературния канон, към философията на българската история изобщо.
„Бицили беше фантазен човек! Една лекция на Бицили струваше колкото три години в Харвард." Владимир Свинтила
В сборника са събрани статии и есета на Бицили, публикувани на български, които го разкрибат като блестящ историк, философ и социолог на културата, на историята и литературата.
Седемдесетте години обикновено се обозначават от английските историци и социолози като „десетилетие на насилието" (violent decade) или десетилетие на бедите (Time of Troubles) поради кризата, обхванала всички сфери на обществения живот. Защитната реакция на повечето писатели е да обърнат гръб на социалните проблеми и да се затворят в собственото си „аз".
В английския роман през 70-те години започват да преобладават описания на мъчителни чувства, състояния на страх, потиснатост, отчаяние, както и усещане за изолация, самотност и отчуждение.
Всички белетристични творби на английския писател Едуард Морган Форстьр (1879-1970) могат да се разглеждат като вариации върху една централна тема: критика на самодоста-тъчното, монологично затворено в себе си съзнание и потребността от диалогично отваряне към другия като предпоставка за пълноценното функциониране на личността и обществото. Методите и средствата на тази критика обаче претърпяват съществено развитие.
Тази студия е първото цялостно изследване, което проследява - в светлината на някои от основните понятия на Михаил Бахтин за модернистичния роман - развитието на повествователната техника на Джеймс Джойс от първия му, незавършен роман "Стивьн хероят", през преходния към модернизма "Портрет на художника като млад" до зрелия му модернистичен шедьовър "Улис".
Книгата „Поетика на английския ренесанс" се състои от три раздела. Първият съдържа обзорни студии върху някои от най-значителните произведения на английската литература от ранномодерния период: „Сонетите" на Шекспир, рицарския роман „Смъртта на Артур", от Томас Малори, драмата „Доктор фауст" на Кристофър Марлоу и епическата поема „Изгубеният рай" на Джон Милтън.
"Българският Гъливър или пътешествията на пародийното" е текстът на докторската дисертация на авторката, чиято цел е да очертае моделите в превода и рецепцията на творчеството на Джонатан Суифт в България, като потърси отговор на въпроса уловили ли са българските преводачи пародийните стратегии на оригинала и какво ни казва това за принципната възмож-ност за преводимост на пародипното в литературата.
В "От неовикторианство към постмодернизъм. Ангъс Уилсьн" доц. Кацарова поставя творчеството на Ангъс Уилсън в широкия контекст на британската литература през втората половина на XX век, с което убедително доказва как чрез „естетиката на компромиса" Уилсън постепенно постига нов тип хибриден роман.
„Българска словесна култура" е книга, в която са събрани работи, писани през различни години. Част от тях са познати от други издания, други не са толкова познати. Събирането им в настоящия том е жест на почит към словото и към всички, които градят неговия дом.
Валери Стефанов е професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Неговите изследвания са ориентирани към широк кръг от проблеми, свързани с националната литературна история, с колективната идентичност, културната памет, идеологията и пр.
Време е литературата да бъде четена не само като литература. Време е да престанем да дистанцираме литературата от себе си, като й се възхищаваме или като я смятаме за нещо незначително и да я накараме да говори сериозно върху проблеми, които ни засягат. Тази книга се стреми да прави точно това. Като разколебава границите между литература и нелитература, тя се опитва да ни вгледа в такива същностни въпроси като „Какво е човекът?", „Какво е животното?", „Какво е природата?", „Имаме ли право все още да се наричаме хора?". Ако се почувствате неуютно в собствените си представи за себе си като същества, по-висши от животните, или като обикновени животни сред останалите животни, книгата е постигнала целта си.
В сборника с доклади от конференцията на факултета по славянски филологии при Софийския университет „Св. Климент Охридски" учени от различни поколения, представители на филологическата наука от много български университети, развиват своите анализи и визии за състоянието на езика, литературата и духовността в самия край на XX век; правят прогнози за тяхното бъдеще, което несъмнено ще бъде белязано от революцията в информационните технологии, непредвидена с мащабите си допреди едно-две десетилетия от никой футуролог или фантаст.
Сборникът „Езикът и литературата - средство за (не)разбирателство" включва доклади, изнесени на научната конференция на Факултета по славянски филологии при Софийския университет „Св. Климент Охридски" под същия надслов, състояла се през май 2001 г.
Какво представлява езикът от лингвистична, философска и психологическа гледна точка, до каква степен той е средство за разбирателство, мост между отделните индивиди, литератури и култури, и до каква степен неговите норми и правила се явяват пречка, граница, „калъф", който възпира пътищата на свободната речева изява и разбирателство?
"На път към Хайдегер" е първият сборник у нас, посветен изцяло на творчеството на Хайдегер. Той е последица от конференция, организирана от департамент "Философия и социология" към Нов български университет, във връзка с 80-годишнината от публикуването на "Битие и време" и на българският превод на книгата. Събраните в настоящия том изследвания разглеждат различните страни на творчеството на Хайдегер: от феноменологията до херменевтиката, от езика до времето. Многостранният прочит на авторите, сред които най-изтъкнатите български специалисти по Хайдегер, както и свързани с различни полета на хуманитарното знание изследователи, позволява в дълбочина да се осветят възловите моменти от творчеството на този най-значим философ на XX век.
Книгата „Аз нося Вашето смирение..." съдържа есета върху живота и творчеството на Николай Лилиев; върху ценностното му присъствие в българската литература и култура. В първата част , "/\ичност и текст" се разглежда лириката на поета като явление в българската литературна традиция. Проследена е концептуалната и тек-стологичната работата на поета в подбора и съставянето на антологичната му книга „Стихотворения" (1931); и други важни моменти от творческата му биография; мястото му в неговото литературно обкръжение, в неговата съвременност и в литературната история; някои критически подходи към лириката му; европейското в живота и творчеството му. Във втората част са представени документи от архива на Лилиев - предимно писма до него и непубликувани ръкописи на други автори върху поезията му.
Последната студия "Лилиев и любовта" обединява двата подхода и представлява опит да се включат някои неизвестни документи в тълкуването на тази постоянна тема в лириката на поета.
Книгата се издава с подкрепата на Фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ. Научна редакция, подбор на архивни материали и бележки - Надежда Александрова. Книгата се издава в памет на Иван Богданов по случай 100 години от рождението му. Първо издание на книгата 1947 г.
„Михайловски поразява въображението поради многостранността на дарбите и поради изключителната си творческа сила. У него дарбата на поета е съчетана със стихията на мислителя и волята на обществения деец -със страстта на оратора. Той гони дълбочини, а не върхове." Иван Богданов
Работата над настоящия том не бе свързана със затруднения от типа на посочените в предварителните думи към предходния. Въпреки това тя също не бе лишена от изненади за самия мене, довели до известни промени.