Езикознание
„Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век“ анализира въпроса за женското писане с фокус върху загадъчното присъствие/отсъствие на някои авторки в литературата. Книгата е с интердисциплинарен характер и предлага разрез на италианската действителност от първите десетилетия на посочения период до края му. Представени са емблематични за ХХ век авторки, които често не са включвани в антологиите и учебниците по литература. След проследяване на извънлитературните фактори се акцентира върху различните обособени модуси на писането: на отсъствието в творчеството на Наталия Гинзбург, на тревожността чрез разгръщането на идеята за жените в литературата при Дача Мараини и на провокацията при мистифицирането на авторовата фигура, открояващо се при Елена Феранте.
Книгата e предназначена за изследователи в сферата на литературознанието и италианската литература, за преподаватели по италиански език и литература, за докторанти и студенти, и за всички, които се интересуват от огромния потенциал на литературата на Италия с фокус върху женското писане и неговото място в литературното пространство.
Тематичният сборник обхваща статии, посветени на проблемите на приложното езикознание, на особеностите на различните типове специализиран текст, на въпросите на специализирания превод, на отделни аспекти на методиката и дидактиката на преподаване на специализирани текстове и на междукултурната комуникация. В сборника участват 17 души от Катедрата по западни езици, които преподават специализиран английски, немски, френски и испански език в различните факултети на Софийския университет.
„Строеж на естествения език“ е опит за преосмисляне на идеи и методи на структурната лингвистика в светлината на развитието на езикознанието през стоте години, които ни разделят от издаването на лекциите на бащата на структурната лингвистика, Фердинанд де Сосюр.
В момента книгата няма тираж!
Книгата е монографично изследване, посветено на изучаването на пунктуацията на сложното изречение в V-VII клас. В труда се предлага система за обучение, която осигурява непрекъснатост, поетапност и стъпаловидност във формиранет на пунктуационните умения. Експериментално се доказва по-голямата резултатност на предложената система.
В този труд са представени два подхода за граматическо моделиране на българския език, които са свързани с идеята за сравнение и сравнимост между езиците. Единият е създаването на ресурсна лингвистична граматика за даден език с голямо покритие и висока прецизност спрямо определено ядро с предварително зададени спецификации (матрица). Другият е конвертирането на съществуващ езиков ресурс от една схема на представяне на езиковата действителност към друга. Тези два подхода не само не си противоречат, но се и допълват.
Настоящата публикация насочва не само към полето на психолингвистиката, но и към необятното поле на приложната лингвистика, на езиковата прагматика, което е логично от своя страна да фокусира научното внимание към етапите на усвояването на близкородствени езици като чужди и произтичащите от тях методически задачи и въпроси. Авторката насочва своето внимание именно към генетичната близост между славянските езици и към специфичните затруднения в изучаването им, тъй като тяхната мотивация не само трябва да бъде теоретично обяснена, но преди всичко направените наблюдения и изводи могат да служат и като база за прагматични решения и модели, реализирани в учебния процес, целящи улесняване на междуезиковата комуникация и дори в процеса на работа при обучението на бъдещи преводачи.
Към изследването на nomina habitatorum в чешкото езикознание се пристъпва от ономасиологична гледна точка. Проучена е ономасиологичната структура на дериватите, систематизиран е инвентарът от средства и начини за тяхното образуване. В българското езикознание се обръща внимание предимно на някои формални страни (например на суфиксите за образуване на жителски имена).
Изследването е посветено на терминологията на традиционната народна сватба в българския и румънския език, разгледана въз основа на езикови, етнографски и фолклорни данни. Фокусът върху тези два езика се определя както от вековното им взаимодействие, така и от близостта в традиционната народна култура на двата съседни народа.
Думата atmàn е основна за индийската култура и светоусещане, за индийските философски учения и сотерологични школи. Част е от всекидневния речник на говорещия санскрит индиец: тя е възвратното местоимение „себе си", както и емфатичната възвратна частица „сам"; тя е „духът" и „душата", тя е „дъхът" и „тялото", тя е „същността" и „животът".
С първоначално си значение „дъх" думата atmàn се оказва заредена с потенциал да просъществува повече от 3000 години в непроменената си форма и успоредно с това да развие множество нови форми и значения, да се граматикализира и да стане част от един от най-устойчивите във времето класове от лексиката - класа на личните и възвратните местоимения.
Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език. Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Института за български език при Българската академия на науките.
Книгата е замислена като помагало за студенти от филологическите специалности и четиво за историци, етнолози, педагози, специалисти по книгознание и за всички, които се интересуват от проблемите на българската лингвоисториография.
Умберто Еко едва ли трябва да бъде представян на българския читател. В тази книга обаче той се разкрива в нова светлина. Защото думата „професор" означава не само учен, но и УЧИТЕЛ.
А той наистина е великолепен учител.
Строг, изчерпателен и безкрайно ерудиран, професорът обаче не е чужд и на елегантната ирония, закачката и игрословицата.
Макар и озаглавена „Как се пише дипломна работа", тази книга ще служи и на всички, заели се с работа върху докторска дисертация, а и с всеки друг научен труд.
Книгата "Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства, в нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план.
Предлаганата книга обхваща постановки, смятани за класика в българската социолингвистика. Сред многото теми, с които авторът се е занимавал, градската реч заема основно място. Книгата, която сега държите в ръцете си, е посветена на социолингвистическия подстъп към градската реч, доскоро смятана за непроучваема и хаотична.
Проучването на градския език в днешните условия е модерна и актуална научна задача, към която проявяват траен интерес както специалистите езиковеди, така и всички, които се интересуват от езикови проблеми.
Настоящото издание е посветено на 70-годишнината на автора. Aкад. Михаил Виденов е бодещ, български учен в областта на социолингвистиката. Автор е на около 400 публикации върху езиковата теория и на практическото изследване на българската и славянската езикова ситуация. Издал е 25 отделни книги, за които има множество отзиви в нашия и чуждестранния научен печат.
Книгата е структурирана в четири основни части. Първата част "Езикът - този прекрасен феномен" разглежда видовете комуникация, комуникацията при животните, членоразделната реч, специфичните характеристики на човешкия език, основните хипотези за произхода на езика, теориите за езиковите промени, смесените езици, изкуствените езици. Втората част "История на писмеността" представя понятието "графика", дописмените визуални послания, възникването на писмеността, тайните на етруската писменост, писмените системи на народите в Централна Америка, магията на древните руни, възникването и развитието на славянската писменост. Третата част е посветена на древните цивилизации и езици. Четвъртата част "Езикът като цел" представя зараждането на античната филология.
Приложеният подход към разглежданото явление можем да определим като системен. Това изисква уточняване на някои основни понятия и термини, свързани със системния анализ на един обект.
Системният подход предполага възприемане на обекта - човешкия език, като цялостно образувание. Системата представлява единство от елементи и отношенията между тях, и всички те в отношение със средата на функциониране. Това определя три основни свойства на системата - нейната дискретност, цялостност (свързаност) и функционална определеност.
В това пето издание на "Увод в общото езикознание" са направени съществени добавки. Библиографията е осъвременена. Поради липсата на място, някои проблеми са представени в тезисен вид. Заглавията на редица публикации се цитират в превод на български.
„Старобългарски eзик" е кратък граматичен очерк на класическия старобългарски език от IX до XI в., както той е отразен в българските паметници. Описани са неговите фонетични, морфологични и синтактични особености.
Този Увод в романското езикознание е предназначен главно за студентите от романистичния кръг специалности в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Краткостта на текста е обусловена от факта, че университетската дисциплина "Увод в романското езикознание" е съчетана с курса по "Увод в общото езикознание". За желаещите да придобият повече знания, в края на пособието е посочена подбрана библиография, оформена тематично. Допълнителна литература за отделните езици има в самия текст.