Архив
Книга първа „Градеж", от тритомното изследване „изоставени от боговете", се отличава с много добри качества на идеи и сложни разработки. Трите книги предлагат изследване на проф. Мутафов - опит за теория на европейската цивилизация, което не е правено никъде, изследването е уникат в хуманистиката по света и ще стигне своята висока цел.
КНИГАТА е първият учебник по сравнително конституционно право в България от няколко десетилетия насам. Той разглежда уредбата на държавните органи, формата на държавно управление и държавно устройство, парламентаризма, основните конституционни принципи и системата от източници на конституционното право в сравнителна перспектива. Специално внимание е посветено на въпросите за същността на конституцията, видовете конституции и еволюцията на конституционализма.
Този учебник е резултат от сътрудничеството на участниците в проект, чиято цел беше да се въведе изучаването на трудовите отношения в няколко университета в Централна и Източна Европа. Книгата представя трудовите отношения в седем централно-, източно- и западноевропейски страни.
Възможно е информацията, която е дадена в учебника, да клони леко към западноевропейската пазарна икономика. Това обаче беше предвидимо, защото централно- и източноевропейските пазарни икономики са едва в първата фаза на развитието и информацията е бедна и много пъти отсъстваща.
Международното публично право представлява съвкупност от правни предписания, приложими спрямо субектите на международната общност, т. е. по принцип към държавите и международните организации и само по изключение към частни лица. Това е следователно съвкупността от правните норми, които регулират международните отношения, т. е. предписа-телни, забранителни и разрешителни норми.
Докато Европа ни е добре познат континент, Европейският съюз е нещо съвсем ново за съвременните българи. Той разкрива пред нас нови колосални възможности. Трябва всеки българин да ги открие, да ги разбере, да ги оползотвори. Срамно е да бъдем едни от най-изостаналите европейци, като можем да бъдем и от първите. „Как да Постигнем успех в ЕС" посветена на реализирането на тази делова задача.
Настоящото изследване, съобразено с действащото право към момента на издаването му, отразява всички нововъведения от Договора от Лисабон, презумирайки неговото влизане в сила от 1 януари 2010 г. Целта на труда е да представи в синтезиран вид и достъпна форма основите на правото на Европейския Съюз - автономното вътрешно право на наднационалната организация, в която България е пълноправен и пълноценен участник.
Предложеният монографичен труд е трето преработено издание, в което са направени съществени допълнения на актуални въпроси от криминалистичната теория и практика. Включени са нови методики за събиране и проверка на доказателствен материал, прилагане на специални разузнавателни средства и др. В труда са отразени най-съществените проблеми и тенденции в развитието, организацията, правното регулиране и методологията при събиране, изследване и използване на следите от престъплението в досъдебното производство и в някои фази на съдебното производство.
Целта на този тритомен сборник е да събере и систематизира източниците на българското Международно частно право. Поради огромния брой актове, съдържащи разпоредби на Международното частно право, би било твърде претенциозно - дори за тритомно издание, да се отпечатат всички в това издание. Ето защо Сборникът включва само най-важните в практико-те-оретичен план източници на разглеждания правен отрасъл. В първия том са подредени вътрешноправните източници, вторият том обхваща международноправните, а третият, в две книги, включва постоянно нарастващите по количество и обхват актове на Европейския съюз в областта на Международното частно право.
На пръв поглед монографията на Мартин Иванов е посветена на един ограничен исторически период. Но фокусирайки върху стопанската политика на Народния блок авторът е успял да очертае широка фреска на българското стопанство през годините на Депресията.
Монографията е разработена въз основа на впечатляващи обем и богатство от исторически източници. Авторът е направил много и за да включи в анализа достъпни у нас чужди архивни документи.
Книгата Епистемология на прикритостта защитава идеята, че много от най-важните възли на мисленето и знанието в цялата западна култура от XX в. са структурирани, а всъщност разпокъсани, от една хронична, а сега вече станала и ендемична, криза на дефиницията хомо/хетеросексуален, най-вече мъж, криза, датираща от края на XIX в.
Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов. Наистина не е възможно обяснението на дадена философия само с личното битие на философа - такова обяснение винаги ще съдържа огромен риск.
Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов.
В тома са включени двете (единствени) хуманитарни произведения на известния философ и велик моралист Блез Паскал: знаменитите, осъдени навремето на публично изгаряне от палача „Писма до един провинциал" - книга, наречена от Балзак „безсмъртен образец на памфлета", образец на съвременна реч с точен, ясен и стегнат език, с естествен и неподправен хумор, с язвителна ирония и виртуозна полемичност; и „Мисли" - запълнили последните пет години от живота на Паскал, бележки за подготвяното съчинение „Апология на християнската религия", останали недовършени и публикувани след смъртта му през 1670 година.
Обикновено философският интерес към икономиката се насочва или към предпоставките, обосноваващи възможността на икономическата теория, или към нормативната интерпретация на изводите от нея. Не точно така е с настоящата книга, философия на богатството се занимава със самите стопански реалности, правейки опит да изведе основните понятия, с които си служи икономическият анализ, чрез проучване на начина, по който се осъществява разгръщането на мисловния процес. Така са представени концепциите, обслужващи икономическия начин на мислене, чрез реконструиране на техния генезис.
Политическата мисъл на античния свят не е минало. Напротив, повечето от идеите на големите мислители на гръцкия и римския свят под една или друга форма живеят и днес. Тяхното изучаване е плодотворно и евристично. То ни помага да открием обяснения за случващото се днес, а може би - и да предвидим идващото утре. Това беше общата убеденост на студенти, докторанти и преподаватели, които осъществиха интердисциплинарния курс „Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят" през учебната 2007/2008 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски" с помощта на програмата Curriculum development competition на ЦЕУ в Будапеща.
"Режими на историчност" и разработва един от централните въпроси, този за усещането на времето в писането на история и на фикция. Успоредно с въпроса за времето Артог посвещава нова книга на въпроса за съотношението история-памет.
Понастоящем Фр. Артог е една от най-видните фигури в историческата секция на парижката Висша Школа за Социални Науки (Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales) и гост-професор в редица северно- и латино-американски университети.
Това е оригинална и проникновена творба, обединяваща уроците, усвоени от автора, който още много млад, с помощта на един гуру, решава да се потопи в изучаването и практикуването на източните филоффии.
Далеч от стереотипните книги за самопомощ, тези изпълнени с мъдрост страници преоткриват най-трансценденталните понятия в Живота - Бог, любов, секс, чувства, воля... И ни разкриват света от неочаквана и истински революционна гледна точка.
Книгата „Стратегическо управление на туризма" представя: системата за управление на туризма, правната и нормативна база, институционалните структури и субекти на управление на туризма. Анализирана е средата на функциониране и развитие. Разгледани са стратегиите в туризма - технология, принципи, модели и схеми за реализация, тяхната оценка и контрол. Особено внимание е отделено на стратегиите за устойчиво развитие на туризма - неговата философия, цели, управление, както и на функционалните стратегии. Всяка глава завършва с рубриките: Важни понятия и Въпроси за самооценка на знанията и как те се прилагат практически. Накрая на книгата има пет приложения и подробна библиография.
„Въведение в науките за човека (от люлката до гроба)" е учебник за студенти в областта на социалните науки. Много полезен е и за всеки човек, за да разбере онова, което му се случва и го вълнува през целия му живот - изграждането му като личност, характер и способности, мястото, което ще заеме в обществото, и ограниченията, които то му налага, и още много друго.
Появата на стратегическото управление и неговото внедряване в практическата дейност на фирмите и другите организации може да се разбере най-добре, ако се проследи развитието на задачите, с които се сблъсква стопанската организация от края на XIX и през целия XX в. в резултат на възникващите промени във външната среда на фирмитe
Този, който иска да се информира за състоянието на психоаналитичната теория и техника не може да заобиколи този обхватен учебник: той представлява една "summa", едно обобщение на международните дискусии, на историята на развитието на психоанализата, един преглед на откритията, на кодиранията, на втвърдяванията, на борбите между крилата, на колебанията между "отстояване и бунт". Бунтът обаче е твърде слаб, затова пък се дискутира с голямо спокойствие защо психоанализата беше и може би все още е близо до превръщането си в система от правила, при което идеализирането на веднаж установения стандартен метод създаде масивни мисловни ограничения, а възвеличаването на метода беше едва ли не по-важно от потребностите на пациента...
Настоящата книга е опит за представяне на изследователските търсения на автора в изучаването на психологическите параметри на стареенето, като се разкриват някои специфични личностно-психологически характеристики и особени прояви на психическите състояния на стареещите хора. Съществен фактор за адаптацията на хората в напреднала и старческа възраст към изменящата се среда, към другите хора и към себе си е тяхното самоприемане като активни и действени личности. Проявите на тревожност са индикатор за наличието на проблеми, отнасящи се до качеството на адаптацията им. Всичко това представя съдържанието и формираността на субектността на стареещия човек.
Как бихте постъпили, ако попаднете в следната ситуация:
Надявате се да специализирате в мечтаната от Вас професия. Напоследък сте имали страхотен късмет с невероятна възможност за работа - наели са Ви в новосформирана, но вече спечелила си добра репутация фирма, за да работите на непълен работен ден като секретар-асистент. Наистина сте вдъхновени заради ценния опит, който ще получите и който Ви поставя много пред другите кандидати. Освен това откривате, че наистина се наслаждавате на работата, която вършите, както и на повечето хора, с които работите. Два месеца, след като сте започнали работа там, в архивното помещение на фирмата към Вас се доближава шефът на Вашия отдел, който е на 35 години.
В изданието „Лекции по история на философията" са включени четири ос-новни лекиионни курса на проф. д-р Иван Андреев Георгов (1862-1936): „История на немската философия от Кант до Хегел"; „История на немската философия след Хегел"; „История на френската философия през XVIII и XIX век" и „История на английската философия през XIX век". От тях досега е отпечатан само първият, но и той, както и останалите, е практически неизвестен на широката публика.
Многообразието от форми на културно изразяване, което може да се наблюдава в повечето от съвременните общества, предлага освен възможности за избор и множество проблеми, изискващи добре премислени политически и правнонормативни решения с оглед на продуктивното съжителство на различни култури. Това от своя страна провокира „разхлабване" на нормите и границите между културите, произвежда различна степен на (не)стабилност, чрез която отделната култура се опитва да отговори на очакванията на индивида и същевременно търси адекватност спрямо съществуващото културно многообразие.
Изданието представя съчинения на Джовани Фиданца, останал в историята с прозвището си БОНАВЕНТУРА, който е един от най-знаменитите мислители на XIII век и на западното средновековие изобщо. Обвързан както със съдбите на университетската наука, така и с развитието на францисканския орден, Бонавентура развива своята мисловна система, основавайки се на Августин, но разгръщайки своя фундамент с истинска философска оригиналност.
Изданието представя двете най-популярни и влиятелни съчинения на АНИЦИЙ МАНЛИЙ СЕВЕРИН БОЕЦИЙ (480-526), определян като първия християнски метафизик на Запада. В „Теологическите трактати" авторът систематизира мисловния свят на Августин в перспективата на Аристотелова-та философия и на тази основа създава своята „субстанциална метафизика", първата философска система на западното средновековие, която остава неотменна част от фонда на философската мисъл и до днес.
Без никакво съмнение Анселм е най-крупната философска фигура на западния XI век. Макар че разгръщането на неговия талант става възможно благодарение на философските развития, започнали около средата на това столетие, не може да се твърди, че той има някакви преки предшественици, че продължава някаква линия, очертала се тогава. Както може да се види и от текстовете му, той следва Августин и Боеций, но въвежда една нова интелектуална програма, белязала позитивно философските нагласи след него. Тази програма е фиксирана в няколко емблематични изречения, първото от които е първото изречение от първата глава на неговото първо съчинение - "Монолог".
В центъра на цялата си писателска дейност Августин поставя не само абстрактни теологически въпроси, а и проблеми, свързани с вътрешния живот и търсенията на човека. Блестящата реторическа подготовка, талантът и темпераментът му позволяват да движи свободно тона и стила си от високо полемичен патос до интимност и мекота. Личността му, съчетаваща по необичаен начин фантазия и педантичност, суровост и способност за дълбоко съчувствие, поетическа дарба и философска мисъл, както и творчеството му, което се опира и на Библията, и на езическата литература, играят огромна роля за цялата човешка култура и до днес.
Трактатът за безсмъртието на душата е обнародван през 1516 г. Съчинението, в което основни тези на Аристотеловата философия са третирани в духа на късноантичните интерпретатори от типа на Александър Афродизийски, предизвиква острата критика както от страна на представителите на господстващия в североиталианските университети авероизъм, така и от страна на ортодоксалните то-мисти. Помпонаци отговаря с две кратки съчинения, „Апология" и „Защита", които обаче само засилват подозренията на противниците му. Трактатът е публично изгорен във Венеция, а неговият автор избягва осъждането като еретик единствено благодарение на застъпничеството на кардинала хуманист Пиетро Бембо.
„Бицили беше фантазен човек! Една лекция на Бицили струваше колкото три години в Харвард." Владимир Свинтила
В сборника са събрани статии и есета на Бицили, публикувани на български, които го разкрибат като блестящ историк, философ и социолог на културата, на историята и литературата.
Предлаганата интерпретация на ранната философия на Витгенщайн е опит за отговор на един колкото универсално културен, толкова и личен въпрос, занимавал ме в годините, когато изучавах съвременна философия: В какво се състои епохалното значение на Трактата, което го прави, наред с Битие и време, едно от двете последни големи метафизически съчинения в цялата история на европейската мисъл?
Сборникът е посветен на 70-годишния юбилей на Людмила Дончева-Петкова. В него със статии участват редица утвърдени автори и някои, които тепърва започват своя път в научното дирене. Изследванията им са насочени към различни сфери на историческото познание, но ги свързва интересът към миналото, към днешните и бъдещите открития.
Този сборник бе замислен и статиите за него подготвени още приживе на ст. н. с. Иванка Акрабова-Жандова.За дълбоко съжаление на съставителите и авторите, изданието не можа да бъде видяно от нея.
Седемдесетте години обикновено се обозначават от английските историци и социолози като „десетилетие на насилието" (violent decade) или десетилетие на бедите (Time of Troubles) поради кризата, обхванала всички сфери на обществения живот. Защитната реакция на повечето писатели е да обърнат гръб на социалните проблеми и да се затворят в собственото си „аз".
В английския роман през 70-те години започват да преобладават описания на мъчителни чувства, състояния на страх, потиснатост, отчаяние, както и усещане за изолация, самотност и отчуждение.
Всички белетристични творби на английския писател Едуард Морган Форстьр (1879-1970) могат да се разглеждат като вариации върху една централна тема: критика на самодоста-тъчното, монологично затворено в себе си съзнание и потребността от диалогично отваряне към другия като предпоставка за пълноценното функциониране на личността и обществото. Методите и средствата на тази критика обаче претърпяват съществено развитие.
This study grew out of a need 1 felt year after year during the preparation of my course in psycholinguistics and the teaching practices I was engaged in in my other class of Advanced English. My efforts in teaching the psychology of language and in explaining how the human memory system processed information in language comprehension and language use - making students specifically aware of the shaping influence of the cognitive processes and mechanisms on learning - stood in grotesque contrast to the teaching principles 1 myself was using in my English Language class.
Тази студия е първото цялостно изследване, което проследява - в светлината на някои от основните понятия на Михаил Бахтин за модернистичния роман - развитието на повествователната техника на Джеймс Джойс от първия му, незавършен роман "Стивьн хероят", през преходния към модернизма "Портрет на художника като млад" до зрелия му модернистичен шедьовър "Улис".
Книгата "Нови идеи в обучението по английски език" е предназначена за широк кръг от професионалисти - преподаватели по английски език, автори на учебни системи, организатори на езикови курсове и специалисти в областта на образованието. В нея се анализират езиковите потребности на българите, изучаващи английски език при новите реалности, и се предлага комплексен модел за преподаване на английския език, насочен към интензификация на учебния процес. Разглеждат се такива важни въпроси, като свързаното преподаване на лексика и граматика, изграждането на лексикална и граматична компетентност, засилване на мотивацията на обучаваните, самоподготовката, ролята на учителя и др. Предлага се богат ресурс от идеи, техники на преподаване, практически примери и упражнения, проверени и доказали своята ефективност. Отвореният характер на модела позволява по-нататъшното му обогатяване с идеи от самите читатели.
Книгата „Поетика на английския ренесанс" се състои от три раздела. Първият съдържа обзорни студии върху някои от най-значителните произведения на английската литература от ранномодерния период: „Сонетите" на Шекспир, рицарския роман „Смъртта на Артур", от Томас Малори, драмата „Доктор фауст" на Кристофър Марлоу и епическата поема „Изгубеният рай" на Джон Милтън.
"Българският Гъливър или пътешествията на пародийното" е текстът на докторската дисертация на авторката, чиято цел е да очертае моделите в превода и рецепцията на творчеството на Джонатан Суифт в България, като потърси отговор на въпроса уловили ли са българските преводачи пародийните стратегии на оригинала и какво ни казва това за принципната възмож-ност за преводимост на пародипното в литературата.
В "От неовикторианство към постмодернизъм. Ангъс Уилсьн" доц. Кацарова поставя творчеството на Ангъс Уилсън в широкия контекст на британската литература през втората половина на XX век, с което убедително доказва как чрез „естетиката на компромиса" Уилсън постепенно постига нов тип хибриден роман.
Сборникът "Избрани езиковедски трудове" включва само част от значимите изследвания на проф. Стойко Стойков, публикувани в продължение на близо половин век в наши и чужди издания.
Идеята за издаване на сборника, която принадлежи на проф. д.ф.н. Максим Сл. Младенов, възниква още през 1992 г., когато с международна научна конференция бе чествана 80-годишнината на Ст. Стойков.
Умберто Еко едва ли трябва да бъде представян на българския читател. В тази книга обаче той се разкрива в нова светлина. Защото думата „професор" означава не само учен, но и УЧИТЕЛ.
А той наистина е великолепен учител.
Строг, изчерпателен и безкрайно ерудиран, професорът обаче не е чужд и на елегантната ирония, закачката и игрословицата.
Макар и озаглавена „Как се пише дипломна работа", тази книга ще служи и на всички, заели се с работа върху докторска дисертация, а и с всеки друг научен труд.
Идеята за издаването на такъв том се носеше във въздуха отдавна -споделяха я много колеги и ученици на Максим Сл. Младенов. Работата по съставянето му започна през декември 2004 г., а конкретният подтик беше предстоящият тогава 75-годишен юбилей на Максим Младенов.
Стремежът ни беше да включим в тома всички аналитични статии на Максим Младенов, които продължават да представляват интерес за научната общественост и не са части от неговите три монографии или от колективни трудове. Както показва заглавието на сборника, той съдържа работи, принадлежащи към трите лингвистични дисциплини, които най-много са занимавали Максим Младенов и най-вярно го представят като учен: той започва своя научен път като диалектолог, какъвто остава през целия си живот, но постепенно в кръга на интересите му трайно се настанява балканистиката, а по-късно - и то във връзка с работата си в областта на диалектологията и балканистиката - той се насочва и към етнолингвистиката. Лингвогеографската методология е еднакво характерна за неговото творчество и в трите области.
Защо "Hа изток от Рая"? Защото там е краят на света! Това е една устойчива митологемна схема на мистичното пътуване Отвъд, предприемано от посветения в орфическите тайнства, за да постигне вечен и блажен живот посредством сакралното познание за безсмъртието... Намерението на предлаганата книга, която е първа част на едно по-голямо изследване, е да бъдат подирени конкретни литературни връзки между някои раннохристиянски творби с апокалиптичен характер и евентуалните техни орфически първоизточници, интерпретиращи „географията на Отвъдното" в една устойчива есхатологична традиция.
„Българска словесна култура" е книга, в която са събрани работи, писани през различни години. Част от тях са познати от други издания, други не са толкова познати. Събирането им в настоящия том е жест на почит към словото и към всички, които градят неговия дом.
Валери Стефанов е професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Неговите изследвания са ориентирани към широк кръг от проблеми, свързани с националната литературна история, с колективната идентичност, културната памет, идеологията и пр.
Възможна ли е сега концепция за „глобална литература"? Интуициите, белязали началните перспективи и граници на това ново поле, странно възпроизвеждат една негативна предпоставка, която с праг за възникването и на понятието световна литература в началото на XIX век. Негативната роля се пада на филологическия проект, зародил се в европейското Просвещение именно като възможност за партикуларно описание или конституиране на национални езици и съответните им литератури. Консервативната линия на европейската традиция през последните два века вижда в този съюз между филологическата идеология и политическата прагматика фундамент на „духа на народа", „изконните ценности", „националния характер" и други дискурсивни формули, мотивиращи върховната идеологема „самобитност на родната литература". Политиката на представителство, която такъв дискурс опосредства, винаги обслужва властовите стратегии на социални и професионални групи и институции. Така „добрата воля за власт" (по израза на Дерида) употребява перспективата на различието, която всеки национален литературен дискурс „естествено" произвежда. В този смисъл е съвсем основателно и питането на Гелнър дали, след като национализмът създава нациите, литературата не е онзи феномен, който създава национализма.
Учебникът "Да общуваме на български" е разработен на базата на принципите и описанията на Общата европейска езикова рамка и подпомага прехода от ниво А на владеене на българския език до ниво В. Целевата му група са хора, желаещи да усвоят български език като чужд език, за да го ползват в различни житейски и професионални ситуации.
Книгата "Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства, в нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план.