Архив
„Това, което наричаме днес „египетско изкуство“, било създадено с идеята да задоволява религиозни и магически нужди. Неговите символи и функции отразявали египетските вярвания за света и опитите на египтяните да го разберат. В древноегипетския социален и религиозен контекст произведенията на изкуството имали практическа функция, която модерният човек трудно може да разбере. Направата на предмет на изкуството заради самата му стойност като предмет не съществувала като идея при древните обитатели на долината на Нил. Египтяните нямали дума за „изкуство“, а използвали думи за отделните типове паметници – „статуя“, „стела“, „гробница“, които днес се разглеждат като творби на изкуството, но за тогавашните хора нямали непременно естетическо значение. Това не означава, че египтяните не притежавали вкус към красивото. Египетското изобразяване непрекъснато прави впечатление с изяществото си, най-вече заради факта, че египтяните безкрайно много разчитали на симетрията и опростените линии. Всяка творба трябвало да е красива, но мотивацията за създаването ѝ била фокусирана изцяло върху функцията ѝ“.
Египетската цивилизация просъществувала няколко хилядолетия, през които, подобно на съвременните художествени движения, изкуството на Древен Египет еволюирало. В книгата „Изкуството на Древен Египет I“ за първи път се разглеждат подробно първите три периода от това развитие (Додинастичното изкуство, изкуството на Ранното и Старото царство) чрез архитектурата, скулптурата и релефните изображения. Целта на този първи том е да представи на българския читател по възможно най-достъпен начин първите прояви на египетското изкуство, достигайки до класическия му вид, но и да го отведе в един изцяло нов свят от форми и пясъчни цветове.
Тази книга съдържа размисли върху различни страни от живота на съвременния човек с акцент върху кризисните тенденции, наблюдавани в него. Разглеждат се няколко конкуриращи се и допълващи се претендента за водещ светоглед на съвременните и бъдещи хора.
"Генетика в задачи. Решени тестове и задачи" е сборник с над 700 решени тестове и задачи по генетика, които обхващат практически всички раздели на тази наука, преподавани във ВУЗ за природни науки - биология, хуманна и ветеринарна медицина, агробиология, и в горните класове на училищата за средно образование
За разлика от повечето помагала със задачи по генетика в настояото издание авторите дават пълнен подход в решаването на задачите и представят голям набор от тях за всяка преподавана област на генетиката. Така сборникът представлява полезно и нужно учебно помагало и може да се използва не само от студенти и от ученици, а също и от преподаватели и учители, които могат да подберат интересните за тях задачи или такива, съответстващи на учебната им програма.
В „Радостите и тегобите на българската бохемистика“ Емил Басат продължава опитите си да обхване образите на българските преводачи и историята на преводното дело у нас.
"Новата ми книга е опит да представя в портрети-анкети (проведени по интернет) най-добрите български бохемисти. Тя е моментна снимка – без претенции за изчерпателност, и на българо-чешките културни контакти. Отново използвах случая живите участници да разкажат за онези, които не са между нас, без чието дело картината на бохемистиката ни щеше да е непълна. Това е книга – признание в любов към Чехия и чешката култура.
Изказвам благодарности на всички, които се отзоваха на поканата ми и се съгласиха на тези, макар и виртуални анкети. Да им благодаря за това, че припомниха за делото на проф. Никола Георгиев, проф. Светомир Иванчев, проф. Иван Павлов, Величко Тодоров, Янко Бъчваров, възпитали няколко поколения български бохемисти.
Надявам се тази книга да дообогати картината на родната ни бохемистика и да запълни една празнина – чрез споделеното в нея, за пътищата към сърцето на Чехия и за българо-чешката взаимност.
Надявам се тя да предизвика интерес сред бохемистичната общност у нас, сред студентите филолози, културолози и сред всички онези, които се интересуват от проблемите на рецепцията на чешката литература у нас.
Приятно четене!"
Емил Басат
„Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век“ анализира въпроса за женското писане с фокус върху загадъчното присъствие/отсъствие на някои авторки в литературата. Книгата е с интердисциплинарен характер и предлага разрез на италианската действителност от първите десетилетия на посочения период до края му. Представени са емблематични за ХХ век авторки, които често не са включвани в антологиите и учебниците по литература. След проследяване на извънлитературните фактори се акцентира върху различните обособени модуси на писането: на отсъствието в творчеството на Наталия Гинзбург, на тревожността чрез разгръщането на идеята за жените в литературата при Дача Мараини и на провокацията при мистифицирането на авторовата фигура, открояващо се при Елена Феранте.
Книгата e предназначена за изследователи в сферата на литературознанието и италианската литература, за преподаватели по италиански език и литература, за докторанти и студенти, и за всички, които се интересуват от огромния потенциал на литературата на Италия с фокус върху женското писане и неговото място в литературното пространство.
Книгата е за педагогическото и духовното въздействие, което възрастните можем да имаме върху тийнейджърите. Това е важен и актуален разговор, имайки предвид консуматорското време, в което живеем.
Спираме се върху някои процеси, тенденции и стремежи на развитие, които ще ни помогнат да ги опознаем по-добре. Познаваме ли добре през какво минават те като физическо и емоционално развитие, ще можем и да намерим адекватните, интелигентни методи за общуване и въздействие.
Книгата е повод да се помисли за това дали като възрастни подхождаме инертно, авторитарно, или съзнателно избираме индивидуален подход, който да следва спецификата на всяко дете. Подрастващият възприема себе си като горда и самоуважаваща се личност. Така трябва да ги възприемаме и ние и да променяме методите на взаимодействие, които по инерция от детските им години продължаваме да прилагаме. В този смисъл книгата е адресирана до възрастните изобщо - родители, учители, приятели, съседи, леля, чичо, дядо, баба на тийнейджъри.
Комбинаториката разглежда задачи за разполагане и преброяване на математически обекти и използва идеи от геометрията, алгебрата и анализа. Разнообразието на приложението на тази дисциплина е удивително – теория на кодирането, криптография, сложност на алгоритми, теория на вероятностите. С това тя е неотменима част от образованието на специалисти в области като математика, информатика, физика, биологически науки, химия, икономика.
Изданието „Академични ценности и дигитални трансформации – мисия, стандарти и лидерство в образованието“, поредна книга от поредицата „Лидерство, общество, стратегически визии“, 2 (ISSN 2603-4905), е насочено както към осмисляне на най-новите тенденции и измерения в преподаването, ученето и лидерските практики на университетите и към дигитализиране на учебните програми, така и към привеждане на академичното им съдържание в съответствие с целите за устойчивото развитие на Образование 21-ви век.
Томът включва обобщаващ Меморандум на развитието – синтез от идеи, критичен анализ и сравнителни проучвания, като база за постоянно реформиране към успешни образователни проекти.
Книгата е опит за прочит на изворите за българската история през призмата на една сравнително нова дисциплина – историята на детството. Основните извори, на които се опира изследването, са текстове, съставени от грамотни българи от XVII – XIX век – приписки, спомени, автобиографии, съчинения с философско, педагогическо, нравоучително или религиозно съдържание, дневници, публицистични и художествени произведения, учебници и училищни помагала, ръководства за отглеждане и възпитаване на деца, медицинска книжнина, училищни правилници, календари, пътеписи и агиографски паметници, неиздадени ръкописи, каталози на лични и публични библиотеки, обявления за недостигнали до отпечатване книги, материали от периодиката, както и кореспонденция на различни представители на онези времена. Привлечени са също така правни паметници, етнографски, фолклорни, археологически, иконографски и снимков материали, а също и статистически данни. Българската книжовна продукция от XVII – XIX век, посветена на темата за детето, както и начините на изживяването на детската възраст от българите, са продукт на своеобразен синтез от фактори, сред които особено значима е ролята на културно-историческото наследството на Античността, Средновековието, Реформацията и Просвещението на Европа, налагаща да бъде направен кратък преглед на това – как е живяно и как е мислено детството в Европа през онези епохи. Това навлизане в предходните епохи позволява да се проследи интелектуалната генеалогия на представените в книгата български автори и то обогатява представите ни за генезиса на явленията в сферата на идеите и особено за трансфера на идеи и знания на нашия континент. В изследването е направен опит за реконструкция на начина, по който е живяно детството в нашето общество през XVII – XIX в.
Древноегипетският мит за Изида и Озирис е един от най-старите в човешката история. В него се разказва за Сътворението на Света, за сблъсъка между Доброто и Злото, за Възкресението, но най-вече за раждането и възкачването на престола на eгипетския владетел. Чрез него древните египтяни не само обяснявали света, но и правилата, според които всичко в него трябвало да се случи. Божествата, описани в мита, са сред най-почитаните и най-полулярните в Древен Египет.
За съжаление няма египетски вариант на целия мит, а само отделни епизоди, изрисувани върху стените на храмове и гробници или върху папируси. Най-пълната писмена версия е написана чак през 1 век от древногръцкия историк Плутарх. В тази книжка митът е предаден в една от най-интригуващите му версии и чрез оригиналните египетски изображения, рисувани от древните майстори в продължение на три хилядолетия.
Книжката е подходяща за деца на възраст между 8 и 11 години, но и за всички любители на Древен Египет. Тя съдържа преразказ на мита за Озирис и Изида, придружен от цветни илюстрации на оригинални египетски сцени и речник на непознатите думи и богове.
Настоящото трето издание на MIRABILIA в поредицата на Инстиута за балканистика с Център по тракология Studia balkanika 36 е плод на проведената на 8 и 9 юни 2021 г. в Американския изследователски център в София (ARCS), с неговото любезно съдействие и партньорство Трета национална интердисциплинна конференция MIRABILIA: ВРЕМЕНА, ПРОСТРАСТВА, МИТОВЕ, организирана от Инстиута за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките. Включените статии очертават широкото тематично поле, в което беше реализирана програмата на научния форум.
Вниманието на научната проблематика на третата интердисциплинна конференция MIRABILIA: ВРЕМЕНА, ПРОСТРАНСТВА, МИТОВЕ се фокусира върху генезиса на митовете, техните времеви и пространствени измерения в контекста на универсалните категории „чудеса“ и „чудесно“. Докладите проследиха анатомията и еволюцията на тези категории, както и метафоричните им метаморфози в сакрален и профанен контекст. Културните категории „чудеса“ и „митове“ с акцент върху пространствено-времевите им параметри бяха интерпретирани в техните динамични взаимоотношения и посредством техните функционални характеристики спрямо области като религия и митология, литература, политика, език през различни исторически епохи.
Учебникът „Основи на информатиката" е предназначен за студенти първокурсници от група специалности на Нов български университет, за които е важно да имат един минимум от знания за информатиката като наука и нейните приложения в различни сфери. Едноименният курс е насочен към изграждане на съвременна обща картина за тази относително нова научна област, за нейните технически и технологични средства и възможностите им за приложение.
„Защо война?“ на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е съставена от разменените между тях две писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя всъщност е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик.
Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво всъщност ни казва Фройд? Ще ни спаси ли психоаналитичният дискурс от наклоността да се самозачеркнем? Какво още друго и различно ни разкрива този особен писмовен обмен между гениалния физик и дълбинния психолог за интелектуалното минало на междувоенна Европа и институциите на новия ѝ пацифизъм? За разума и неговите идеали, за хуманизма на индивидуалното съзнание, за тъмните сили на несъзнаваното? Тези въпроси и търсените отговори са в сърцевината на предговора и послеписа на българското издание на „Защо война?“.
В монографията са представени основни характеристики на лъжата, методологията на съвременното полиграфско изследване и са изследвани причините за неопределените полиграфски резултати.
"Безспорен принос в областта на криминалната психология и по-специално на методите за установяване на опитите за заблуда в досъдебното производство с акцент върху полиграфския метод."
Доц. д-р Валери Тодоров
Книгите на Габриеле Нисим имат една особеност: те са едновременно задълбочени научни изследвания на събития, личности, социален и политически контекст и емоционално описание на човешки съдби, толкова невероятни, че изглеждат като измислени. Във книгата „Възможното добро“ миналото и настоящето присъстват с мисъл, обърната към бъдещето. Сякаш авторът е следвал мисълта на Епиктет отпреди почти две хиляди години: „Помни, че не можеш да промениш миналото, че бъдещето е винаги несигурно, но можеш да действаш в сегашно време.“ Така действат и героите на дванадесетте истории, разказани в книгата – в своето „сегашно време“. Това не са само случаи на спасяване на евреи по времето на Шоа. Праведниците в тях са с различна националност, различна религия, различни политически убеждения, живеят през миналия и през нашия век, някои от тях са още сред нас. Читателят има усещането, че следва нишката на нещо, съществувало винаги като мисъл и като действие и продължило и продължаващо да става и днес. Негова същност са две ценности: достойнството и отговорността, които отличават праведниците, „способни да останат човечни, когато хората, в резултат на лъжовни убеждения, изведнъж стават безчовечни“. Нисим ги определя като „пазители на човечността, които независимо от мястото, което заемат, или от политическите идеи, в които вярват, не приемат мисълта, че в този свят може да има хора, смятани за излишни, безполезни и вредни за човешкия род.“
Присъединяването на България към Европейския съюз е голямо неизвестно и за широката публика, и за академичната общност. В тритомника са напаснати „парченца от пъзела“ от този процес, създаващи исторически обемна, многоцветна, но вътрешно противоречива реалност. В съдържателно-фактологичен и архитектоничен план тя изразява историко-политическото своеобразие на предмет-проблем – българската интеграция в ЕС, каквато ни е поднесена в специфичната смислова система на съвкупния дискурс на интервюираните ключови участници в историческата битка за членство в ЕС.
Организационното поведение е в центъра на движението на нашата интелектуална и морална свързаност в съвременния свят - от нас към другите и обратно, при която създаваме себе си, но и формираме общности, чрез които осъществяваме мечтите си за пълноценно човешко развитие.“
Историята на крепостното право представлява истинската история на Русия. Това е поглед в един социален проблем, който вълнува руското общество векове наред. То създава народопсихологията на обикновения руснак, феноменът за „бащицата“, за силната ръка, за подчиненото положение, за вярата в свръхнационалните цели, които са подплатени с крайна жертвоготовност.
В това издание съм подбрал статии, публикувани в различни издания като вестник „Стандарт“, списание „Икономика“, списание „Български наблюдател“ и други през периода 1992–2008 г. Те са малка част от моите публикации, която смятам за представителни на възгледите и гражданската ми позиция.
Тодор Кобуров
септември 2022 г.
В книгата се проследява 125-годишната история на Божия храм, съграден специално за да удовлетворява духовните потребности на юнкерите и кадетите, преподавателите и възпитателите на Военното на Негово Величество училище в София. От средище за духовно и патриотично възпитание след 1944 г. храмът се превръща в обикновена сграда, загубила за дълго не само своята сакралност, но и ролята на храм-пантеон на възпитаниците на училището, отдали живота си за Отечеството. Забраната и забравата вървят ръка за ръка, с което спомагат „бившата църква“ да загуби и статута си на паметник на културата. Благодарение на усилията и търпението на много съмишленици след демократичните промени от 1989 г. храм „Светите Архангели“ успява да се върне към религиозната си святост, за да приютява днес търсещите Божието слово и духовна грижа във Военна академия „Георги С. Раковски“. Всичко това дава упование, че храмът на вярата има не само богато историческо минало и настояще, но и бъдеще с редовен богослужебен живот.
Докато съветският комунизъм и връзката му с модерността са широко изследвани, аграрният експеримент в Източна Европа е изместен в периферията на историческия анализ. В това сравнително изследване Алексaндър Тошков разкрива историята на аграризма след Първата световна война и изследва мястото му като алтернативна модерност на капитализма и комунизма.
Опирайки се на богат архивен материал, тази книга изследва транснационалните връзки между парадигматичните случаи на България, Югославия и Чехословакия, както и Международното аграрно бюро в Прага, разкривайки противоречия и премълчавания в интерпретациите на аграризма. В допълнение, тя използва микроисторически подход, за да представи новаторска теоретична рамка, която добавя към разбирането ни за национализма, политическата корупция и субалтерните изследвания.
Това изследване убедително възстановява междувоенния аграризъм на полагащото му се място като едно от най-оригиналните и значими политически течения в Европа на 20-ти век.
„Кризите в пределите на нашите граници и извън тях пряко засягат живота на гражданите ни. В тези трудни времена силен Съюз е този, който мисли стратегически, споделя обща визия и действа единно.“
Натрупването на събития за един период от десет години с мащабите на миграционна инвазия по външните граници на ЕС, Брекзит, Covid-19 пандемията, военни конфликти в Близкия изток, интервенция на Русия в Украйна са симптоматика за състояние, при което светът преминава точката на бифуркация, а проблемът за границите, ресурсите и мира щe продължава да търси решения на натрупаните през ХХ в. геополитически противоречия и конфликти.
В тази суматоха големият въпрос на граничната сигурност към общата европейска перспектива бе не „Дали ще се разпадне ЕС?“, а „Как да бъде съхранен мирът на континента?“.
Условията на слаба или изцяло липсваща система на държавна контролна регулация родиха престъпни силови сдружения от различен ранг, които бързо натрупаха крупни печалби от престъпленията с МПС.
Книгата „Дискриминацията в международното данъчно право“ представлява първото българско изследване, посветено на въпросите на данъчната дискриминация.
На базата на конституционно установения принцип за равно третиране и спецификите на данъчната материя е изградена дефициния за „данъчна дискриминация“.
Трудът в основната си част е посветен на установената забрана за неравно данъчно третиране в международен план с фокус върху българската договорна практика и при осъществяването на сравнителноправен анализ на забраната за данъчна дискриминация на наднационално ниво.
В заключение са формулирани редица предложения de lege ferenda с оглед необходимостта от предоговаряне на вече сключените СИДДО от Република България. Конкретни предложения de lege ferenda са направени и с оглед бъдещата договорна практика на Република България.
Монографията „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ представя житейския и творческия път на художника Христо Берберов. Най-ранните сведения за него са от далечната 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България с произведенията „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“. Публикациите за художника през десетилетията са редки. Намираме отзиви за него по повод участия в общите художествени изложби в сп. „Искуство“, в сп. „Художествена култура“, в сп. „Художник“. Творчеството на художника Христо Берберов е обект на коментари и през втората половина на ХХ век в общия контекст на по-големи научи изследвания за българското изкуство.
„Свободата, господа, е белият дроб, чрез който диша демокрацията“
Парламентарният дебат в България има своите възходи и спадове. За съжаление, малко познаваме и поради това малко разговаряме за добрите образци. За един от тях е направена тази книга.
През 1934 г. счетоводителят в Българските държавни железници Стефан Шиваров предприема поклонническо пътуване до светогорските манастири, разположени на Атонския полуостров. Както отбелязва в увода към своя пътепис, написан през същата година, желанието му да посети Света гора се породило още през 1908 г., но чак през 1933 г. той решава да се отправи на така желаното пътуване, най-вече за да благодари на Божията майка, че чрез нейните молитви пред Спасителя го е дарила със син, след осем години бездетие, и да обещае пред чудотворните икони, съхранявани там, че ще възпита сина си в православната вяра и ще го дари на Църквата, за да служи като истински достоен служител и бранител на Православието. Негов спътник в поклонническото пътуване на следващата година е тъкмо малкият Николайчо - бъдещият богослов, професор и протопрезвитер Николай Шиваров (р. 1930).
От 70-те години на ХХ век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание?
От Освобождението до края на Първата световна война България се вписва напълно в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на световния конфликт и въведените от ОН ограничителни регламенти за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи алкалоиден глад. Между 1919 и 1944 г. българската държава също е въвлечена от нейни и чужди граждани в международната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. Изследването има за цел да проследи легалното производство на упойващи вещества, контрабандата с тях и превенцията на българските власти срещу нелегалното им добиване и разпространение.
„Щастлив съм, че осъществих тези срещи с автори на „Златорог“. Техните текстове представляват цялостно доказателство за отличното равнище на българския ум, с неговите реални, а не измислени духовни терзания, присъщи на всяко мислещо същество. В тях личи и искрената патриотична загриженост, изцяло свързана с европейската цивилизация. Вижда се плътната, а не накъсана тъкан на националната ни интелигенция, независимо от нейните разнопосочни търсения и кръстопътища.“
Книгата допринася за възвръщането на интереса към архитектурата на прехода между Късното Средновековие и Новото време в България. Написан е от позициите на съвременното архитектурознание в опит за по-обективно съпоставяне на архитектурните явления и процеси в контекста на Европейския югоизток от Античността до Новото време и по-задълбочена интерпретация на архитектурните явления от епохата. Отдавайки значимото на безценните проучвания и исторически трудове, които го предшестват, изследването доразвива съществуващите тези за традиционното изкуство и архитектура на Средиземноморския културен кръг.
Изданието би заинтересувало всички, които се вълнуват от опазването и популяризирането на културното наследство и съвременното му използване и интерпретиране.
Един от най-често използваните терористични методи в днешно време е самоубийственият тероризъм, който се превръща във феномен. Женското участие в терористичните организации вече не е прецедент. Връзката между жените, равенството, тероризма и насилието, като средство за осъществяване на цели, стои в основата на философията на феномена тероризъм. Женският самоубийствен тероризъм е сравнително нова и недостатъчно изследвана форма на насилие с тенденция към прогресивно разширяване на женското присъствие в различните терористични организации през последните години.
Тази книга цели да разгърне по-детайлна картина на урбанистичното развитие и християнския живот в част от провинциите на Северна Африка от четвъртото приблизително до края на шестото столетие.
Защо именно „Изгубената Africa Sacra“?
Християнството от Северна Африка повлиява позитивно на развитието на цялото западно латинско християнство в условията на Късната Античност. Безвъзвратната загуба е, че под напора на арабите периодът на мощното африканско християнство (като идеи, представители и епископска институция) приключва някъде след средата на VII в. – за разлика от останалия латински християнски свят. Ореолът и примерът обаче са увековечени. Африканската църковна структура е уникална: към 257–258 г. тя наброявала към 150 епархии. Според актите на Събора в Картаген от 411 г. вече броят клонял някъде към шестстотин. В един ранен период в някои отношения християнска Африка била далеч по-напред от Апенините.
Какви цели си постaвя тази книга?
На първо място да запознае читателя с различни аспекти от развитието на може би най-богатата римска провинция (провинции) в африканския „рог“ от IV в. насетне за един период от около двеста – двеста и петдесет години.
Нека читателите повярват на историите в тази книга. В нея няма измислени лица, съдби и събития. Целта ми е да представя пътуванията на българите между България и Испания в етнографска перспектива. Те са мобилни хора, които искат да преодолеят материалните си затруднения и да осъществят плановете и мечтите си. Придвижването от София до Мадрид може да бъде наречено пътуване, заминаване, напускане, бягство или миграция. Интересуват ме тяхната работа и кариера. Интересуват ме всички нововъведения, които се случват в ежедневния им живот, перспективите и ограниченията, пред които се изправят и които променят тяхното въображение и начин на действие.
Луксозно издание.
Твърди корици.
Монографията „Българи сме, но не съвсем“ представя две гледни точки – към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е: Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга – сръбкиня и чичо българин?
„Интелектът може да възприеме ренесансовата форма – пише Джулио Карло Арган – докато чувствителността, която по своята природа е ирационална, възприема изображенията. Величието на артиста се състои следователно в обединяване на техника и изображение, в докосване на емоциите, в упражняване на убеждаването. Затова Бернини е един от шампионите на тази култура, този, който с колонадата на площад „Сан Пиетро“трансформира символа, купола на Микеланджело, в алегория, т.е. в манифест: този който създава едни от най-успешните и виртуозни произведения на римския барок: психологическата илюзия на балдахина в „Сан Пиетро“– нещо малко, подвижно, уголемено безмерно. Подпорите се превръщат в големи усукани, бронзови колони, които се извисяват в свободното пространство; над тях голямата празнина на Микеланджеловия купол изглежда необятна, безкрайна, като небесния свод.“
Росица Йорданова
Кристиан Таков не искаше да бъде превръщан в паметник, нито да бъде героизиран. Повтаряше, че е един от нас и че всеки може да е като него. Вярваше в смисъла да се твори добро. Влагаше огромна енергия да противостои на злото, разпада и хаоса. Не се смяташе за безгрешен и харесваше у себе си способността да признава грешките си.
Всички, които общувахме с Кристиан като преподавател и колега, се чувствахме изключителни късметлии да се докоснем до най-щедрия и харизматичен правист на нашето време. Колкото повече го опознаваше човек, толкова повече го виждаше с цялата му човечност, топлота, доброта, сила и мъдрост. Можеше да обича и да дава като никой друг. На Кристиан му се искаше да има много добри юристи, така че ХХI век да стане век на правото, а следващият да бъде векът на правдата. Същевременно най-добрите му приятели като че ли не бяха юристи. В този смисъл и научните четения, посветени на Кристиан Таков, няма как да бъдат затворени само за юристи и само за специализираните теми на правото.
Сборникът събира материали от конференцията „Историята на литературата на НРБ: теория и методология", състояла се в Нов български университет на 29 юни 2021 г. Първият му дял съдържа аналитични разкази за различни периодизационни и литературноисторически модели, в които се помества литературата на НРБ. Вторият дял представя структури, жанрове, форми и някои авторски имена, вплетени в базисни текстове и в историческия разказ за литературата от епохата на комунистическия режим. В специален трети дял са включени рефлексии върху конкретен изследователски опит - статии, рецензии и разговори за проекти и книги, които през последните години активно мислят теоретическите предизвикателства и методологическите перспективи пред изследванията за литературата и културата на НРБ. Така сборникът прави едновременно равносметка и задава хоризонти, към които могат да се ориентират бъдещи литературноисторически разкази.
Настоящият труд е посветен на един изключително важен, но често подценяван аспект от развитието на старата икономика на Балканите – железодобива. Анализът на археологически, исторически и етнографски данни, комбиниран с подходи на аналитичната химия и геоархеологията, дава възможност за допълнения, надграждане и създаване на нови модели за функционирането на старата железодобивна индустрия
Това е книга не за модните вещи на човека от междувоенните години, а за волята му да конструира и усъвършенства себе си, за неговите успешни или неуспешни опити да се утвърди като модерен субект чрез модния образ и жест. Разглеждат се български литературни интерпретации на Париж, кабарето, карнавала. Поставя се въпросът за художественото присъствие на денди, танцуващия човек и скучаещия човек. Изследването стъпва на широк набор от текстове, принадлежащи както на „високата“, така и на популярната българска литература от 20-те и 30-те години на ХХ век.
Монографията „Българи сме, но не съвсем“ представя две гледни точки – към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е: Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга – сръбкиня и чичо българин?
Книгата разглежда една значима част от материалното наследство на България – действащите български манастири, като погледът към тях е на специалиста по културен туризъм Атанас Казаков, който описва както възможностите им за развитие, така и присъствието им в туристическата карта на страната като точки за културни, образователни или просто вдъхновяващи пътувания, без да пропуска слабостите на обектите както като свещени за източноправославната религия места, така и като части от пъзела на туристическите пътувания.
Авторът е направил териториална обиколка на всички действащи манастири в България, а получените данни са обобщени, проверени и анализирани, в резултат на което можем да говорим за постиженията, засягащи очертаването на рамката на религиозния туризъм в България и представянето на възможностите за реализацията му в действащите български манастири.
Книгата обхваща 67 теми, върху които възрастните могат да помислят, ако искат да продължат да подобряват взаимоотношенията си с децата. Всяка тема е обърната както към родителите, така и към учителите. Разглеждаме възпитанието като част от процеса на духовното израстване на възрастните и децата. Но възпитанието е и изкуство, в което всяка картина е потенциален шедьовър.
Книгата в момента няма тираж!
Мултидисциплинарният подход в диагностиката и лечението на карцинома на гърдата днес е задължителен. Той осигурява в най-голяма степен най-добро качество и най-дълга продължителност на живот. И ако основни проблеми у нас са свързани с липса на скрининг и профилактика, ограничена техническа оборудваност и недостиг
на подготвени кадри, то не може да се отрече и, че „скъсването на връзката“ между отделните специалисти е нерядка причина за по-лошите ни резултати.
Авторският колектив на настоящия труд включва широк панел от водещи специалисти. Всеки от тях представя своя поглед върху болестта карцином на гърдата, разглежда разнообразни нейни аспекти и цели да предостави необходима информация за студенти, специализанти, стажант-лекари и изобщо всички, ангажирани да се борят с това заболяване.
Научните редактори на книгата са ангажирани в дългогодишната си практика с карцинома на гърда. Макар работещи в различни здравни структури, чрез своята практика те представят работещ модел на интердисциплинарност в менажирането на болестта. „...всичко се свежда до инаквостта на клиничното мислене – всички автори на монографията (с малки изключения) култивират онкологичните си възприятия през втората декада на 21 век и явно тяхното творческо кредо е: „Старото отмина!“.
Доц. Д-р Димитър Калев
Монографията на Горан Благоев е посветена на един важен за нашата хуманистаристика проблем – отстояването и оспорването на българската идентичност в Македония. Авторът насочва вниманието ни към болезнени за нас, българите, моменти от историята на Българското пространство, познато ни като Вардарска Македония, като се позовава и на неизвестни досега извори. Той парадигматизира темата, излагайки събития, факти и обстоятелства, и така ни връща към родовата национална памет за истини, които трябва да помним, но отдавна сме забравили. Македония!
Доц. д-р Дилян Николчев,
богослов и преподавател по канонично право
Книгата обхваща един от най-ярките периоди на културна София от Освобождението до 40-те години на ХХ век. Известната както и непознатата страна на галерията на Тръпко Василев – първата художествена галерия в София – са представени в аспекта на градоустройството на столицата, художествения живот, изложбените салони, острата критика и спомените за творчеството на нейния създател.
В настоящото богато илюстровано издание са представени творбите на Тръпко Василев и на художници, излагали в салона на ул. „Аксаков“ № 16 в периода между 1910 г. и 40-те години на миналия век.
Книгата представя историята на село Добри дял, написана от Иван Петков Милев (1883-1966) - дългогодишен учител, основател на читалището в родното си село, създател на идеите за кооперацията в българското село, за които получава орден от цар Борис III, уволняван заради леви убеждения, а след 1944 г. изпратен без присъда в лагера Куциан, като къщата му е разрушена и семейството му изселено.
Спомените на Иван П. Милев са написани на ръка през 1950 г., когато той живее в София у дъщеря си Недка Михайлова. През 1991 г. неговата внучка, Анка Михайлова, ги преписва на пишеща машина, като ръкописът остава в семейството и е предназначен само за тесен кръг хора, тъй като никога идеята му не е била текстът да се разпространява. Тридесет години по-късно, правнучките на Иван П. Милев (Надежда Сталянова и Елена Крейчова) издават спомените му в книга.
Любовта към мисленето е вродено качество, но способността за мислене би могла да се усъвършенства. В това отношение еднакво подходящи са всички науки.
Логиката не е по-добър учител по мислене от другите науки, но има едно особено качество: нейното изучаване развива нашата способност да се отнасяме критично към разсъжденията – да ги анализираме и да откриваме определен род грешки в тях.
Логиката не ни казва кога едно твърдение е вярно, а само кога то е плод на неправилно разсъждение, поради което би могло да бъде невярно. Нещо подобно има предвид Кант, който казва, че логиката задава отрицателното условие за истинност.
Тази книга е предназначена за хората, които обичат да мислят. Не е задължително те да са учили някога логика – достатъчно е в тях да се пробуди интерес към тази специфична научна материя. А това е въпрос на умствена нагласа.