Изследването представя процеса на професионализация на инженерството на Балканите, като показва в сравнителен план общото и специфичното както между отделните държави от полуострова, така и между региона и останалата част на Европа.
Проследява се развитието на трите основни елемента от разглеждания процес на развитие на инженерството – обучението, практиката и професионалното организиране.
Показани са промените в подготовката на инженерите, като се започне с традиционната (в практиката) и се стигне до тази в специализирани учебни заведения.
Вторият елемент – инженерната практика – е основен в изследването. В него са съчетани както промените в традиционните области, като например строителството, така и появата на нови, в резултат от създаването на модерна индустрия, основана на технологичните нововъведения през разглеждания период. В изложението се разглежда главно развитието на инженерството във вторичния и третичния сектор на балканските икономики – в индустрията, строителството, транспорта, съобщенията и др. Проследява се и еволюцията на професионалното организиране на инженерите, с което завършва формирането на модерната професия. Особено внимание е отделено на вътрешните и външните фактори, оказващи влияние върху този процес на Балканите.
Във въвеждащата част се прави кратък исторически и теоретичен преглед на процеса на формиране и развитие на модерната инженерна професия главно по примера на развитите в икономическо отношение държави от Стария континент.
Трите глави от „същинското“ изложение са отделени хронологически от два важни „репера“. Първата обща за Балканите разделителна линия е през втората половина на 20-те години на XIX век, когато в Османската империя са предприети сериозни реформи, появява се новата гръцка държава, а Сърбия, Влашко и Молдова получават доста широка автономия. След около половин век се очертава втората обща за Балканите хронологическа „граница“ в резултат от Руско-турската война от 1877–1878 г. и последвалия я Берлински конгрес. Именно след тези събития настъпват не само важни териториални и политически промени на полуострова, но и се слага началото на едно по-ускорено социално-икономическо развитие и модернизация по западен модел на страните от региона.
ТАБЛИЦИ...............................................................................................11
ПРЕДГОВОР...........................................................................................13
УВОД Инженерството и неговата професионализация
до Първата световна война...............................................................19
ПЪРВА ГЛАВА Инженерният „занаят“ на Балканите през XVIII и
първата четвърт на XIX век – традиции и промени....................55
1. Османската империя ....................................................................56
2. Дунавските княжества Влашко и Молдова..................................98
Заключение към първа глава.........................................................117
ВТОРА ГЛАВАБалканските инженери от средата на 20-те години
до края на 70-те години на XIX век................................................119
1. Османската империя...................................................................119
2. Дунавските княжества/ Румъния................................................153
3. Гърция..........................................................................................181
4. Сърбия .........................................................................................194
Заключение към втора глава..........................................................205
ТРЕТА ГЛАВАПрофесионализацията на инженерството на Балканите
в края на XIX и началото на XX век...............................................207
1. Османската империя ..................................................................207
2. Румъния.......................................................................................227
3. Гърция..........................................................................................249
4. Сърбия..........................................................................................265
5. България......................................................................................286
Заключение към трета глава..........................................................349
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ....................................................................351
ИЗТОЧНИЦИ И ЛИТЕРАТУРА..........................................................359
ПРИЛОЖЕНИЯ....................................................................................393
ТАБЛИЦИ
Таблица 0.1.1. Характерни черти на занятието и професията...................................25
Таблица 1.1.1 Главните дворцови мимари през 18 и първата четвърт на XIX век..............................................................................................91
Таблица 2.3.1 Състав и заплати на членовете на Корпуса на фортификационните и архитектурните офицери през 1829 г.........182
Таблица 2.3.2 Състав на Инженерния корпус през 1833 г......................................185
Таблица 2.3.3 Брой на учениците в атинското техническо училище (1860–1870)..........................................................................................193
Таблица 2.4.1. Състав на Петото отделение на Попечителството на вътрешните работи през 1851 г...............................................................................197
Таблица 2.4.2 Брой и заплати на техническите служители към сръбското строително министерство – 1865 г....................................................198
Таблица 3.2.1 Брой на инженерите в румънското Министерство на обществените сгради през 1893 и 1911 г..........................................228
Таблица 3.2.2 Състав на румънския технически корпус през 1892–1915 г...........229
Таблица 3.2.3 Състав на румънския технически корпус през 1896 и 1910 г.........230
Таблица 3.2.4 Брой на студентите в Националното училище за мостове и пътища в Букурещ...........................................................................235
Таблица 3.2.5 Брой на завършилите Националното училище за мостове и пътища в Букурещ (1882–1916)......................................................235
Таблица 3.2.6 Участие на румънски инженери и архитекти в политическия живот на страната...............................................................................242
Таблица 3.2.7 Членски състав на румънското политехническо дружество в края на 1885 и началото на 1913 г..................................................246
Таблица 3.3.1 Брой и заплати на членове на Корпуса на гражданските инженери според закона от 1878 г.....................................................252
Таблица 3.3.2 Заплати на служителите на Компанията на тесалийските железници към 1885 г.........................................................................252
Таблица 3.3.3 Брой на студентите и завършилите в Училището за индустриални изкуства от 1887 до 1914 г.........................................257
Таблица 3.3.4 Брой на гръцките инженери и архитекти, завършили във Федералната политехника в Цюрих до 1914 г..................................258
Таблица 3.3.5 Членски състав на Гръцкото политехническо дружество в края на 1906 г....................................................................................263
Таблица 3.4.1 Годишни заплати на сръбските държавни инженери според закона от 1880 г...................................................................................270
Таблица 3.4.2 Участие на инженери и архитекти в политически живот на Сърбия 1880–1914 г.......................................................................279
Таблица 3.5.1 Индустрията в България (1887–1914)...............................................288
Таблица 3.5.2 Технически кадри в Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради в Източна Румелия.............................295
Таблица 3.5.3 Инженери и архитекти на държавна и общинска служба в България (1896–1911).........................................................302
Таблица 3.5.4 Технически кадри, отговарящи за пътищата в България през 1887 и 1912 г...............................................................................307
Таблица 3.5.5 Инженерни клонове според БИАД – 1912 г.....................................328
Таблица 3.5.6 Български инженери, завършили през периода 1880–1915 г. ........335
Таблица 3.5.7 Наименования на инженерните специалности в България през 1898, 1912 и 1914 г.....................................................................337
Таблица 3.5.8 Членски състав на Българското инженерно-архитектно дружество в края на 1910 г.................................................................348
[затвори съдържанието]
