Формирането на историографската традиция в САЩ става бавно и трудно поради късното възникване на държавността, окаяното състояние на историческото образование и вътрешните проблеми на Съюза. Съединените щати се появяват на политическата карта едва в края на XVIII в., когато Европа има зад гърба си няколкохилядолетна държавна традиция и най-добре развита историография в света. Прагматичните северноамериканци не се доверяват особено на историята. Към времето на Гражданската война (1861-1865 г.) в училищата само на 6 от общо 36 щата се преподава история. Едва в самия край на XIX в. започва изучаването на националната история. До Втората световна война САЩ нямат единна образователна система. Поради проблемното развитие на националнообразувателния процес националните научни центрове възникват с голямо закъснение. Националната академия на науките на САЩ е учредена едва през 1863 година. Американската историческа асоциация е образувана във Вашингтон през 1884 година. Националният архив на САЩ е открит чак през 1934 година. Това, естествено, се отразява на равнището на историческите дирения. Първото сериозно изследване върху историята на САЩ - монументалната „История на Съединените щати" на Джордж Банкрофт, е публикувано през 1834 година. Първите специалисти по международни отношения се появяват в САЩ едва в началото на XX век. Първите критични изследвания върху външната политика на САЩ (на Томас Бейли, Самюъл Бемис и др.) стават възможни чак в навечерието на Втората световна война. Към началото на Втората световна война с проблемите на външната политика на САЩ се занимават само няколко десетки щатски учени.
ВЪВЕДЕНИЕ 7
Част първа ОТ ДИСТАНЦИРАНЕ КЪМ СЪТРУДНИЧЕСТВО С ЕВРОПА
Глава първа
КОРЕНИТЕ НА ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКОТО (НЕ)РАЗБИРАТЕЛСТВО.
АМЕРИКАНСКО-ЕВРОПЕИСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА
ВОЙНА 21
1. Курс към политически и военен изолационизъм спрямо Европа 21
2.„Доктрината Мънроу" 30
3. Мечтата за „pax Americana" и доктрината на „отворените врати" 38
4. Формиране на „американската" идентичност като опозиция
на европейската цивилизация 52
Глава втора
ПО ПЪТЯ НА ДИСТАНЦИРАНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО. ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА
НА САЩ ОТ ПЪРВАТА ДО НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 69
1. От неутралитет към участие в Европейската война 69
2.,,14-те точки" на Уилсън и формирането на Версайско-Вашингтонската
система на международни отношения 78
3. Новият американски изолационизъм и Европа 97
4. Вашингтон и европейският фашизъм 103
5. Раждане на американската идея за „Западната цивилизация" 112
Глава трета
СТРАННИЯТ ВОЕННОВРЕМЕНЕН СЪЮЗ. САЩ И ЕВРОПА В ГОДИНИТЕ
НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 119
1. Неутралитетът на Вашингтон и появата на американския„атлантизъм" 119
2. Включването на САЩ във войната и отношенията им с европейските
сили от Антихитлеристката коалиция 133
3. Политиката на Белия дом в края на войната 155
ПРЕД ПОДСТЪПИТЕ НА„АМЕРИКАНСКИЯ ВЕК" 168
Част втора ИЗОБРЕТЯВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА СТУДЕНАТА ВОЙНА
Глава първа
КУРС КЪМ ПОДЧИНЯВАНЕ НА ЕВРОПА 175
1. Труман. Поврат към Студената война 175
2. Айзенхауер. Разграждане на западноевропейската колониална система
и политика на „освобождение" на комунистическите страни 240
Глава втора
ПОЛИТИКАТА НА ГЛОБАЛИЗЪМ И ЕМАНЦИПАЦИЯТА НА ЕВРОПА 293
1. Кенеди.„Нови хоризонти" на европейската политика 293
2. Джонсън. Курс към създаване на „Атлантическа зона
за свободна търговия" и „хвърляне на мостове" към
Източна Европа 330
3. Никсън. Предизвикателствата на западноевропейската интеграция
и на Хелзинкския процес 361
4. Форд. Нова доза евроскептицизъм 403
5. Картър.„Втората студена война" и нейните проекции в Европа 423
6. Рейгън. Демонстрация на конфронтационна външна политика 441
7. Буш. Европейските проекции на„новия световен ред" 481
ПРОТИВОРЕЧИВА РАВНОСМЕТКА 520
Часттрета ТРУДНАТА РАЗДЯЛА СЪС СТУДЕНАТА ВОЙНА
Глава първа
ИНТЕГРИРАНЕ НА ЕВРОПА В„РАХ AMERICANA" 553
1. От рухването на комунизма до Войната в Босна 553
2. Курс към превръщане на Европа в американски протекторат 581
Глава втора
ПРОВАЛЪТ НА ХЕГЕМОНИЗМА И ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА 643
1. Атентатите от 11 септември 2001 г. и разприте с Европа 643
2. Кръстопътят на външната политика на САЩ
и предизвикателството Европа 801
МЕЧТАНАТА ВОЙНА 860
(БЕЗ)КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА. БЪДЕЩЕТО НА ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКАТА
ВРЪЗКА (ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ) 870
ПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ И ЛИТЕРАТУРА 912
ПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 934
ОБЩ БРОЙ СТРАНИЦИ - 936.
[затвори съдържанието]
