Издател: Инст. балканистика, Парадигма
Форумът бе организиран от Института по балканистика с активната и всестранна подкрепа на Дипломатическия институт при Министерството на външните работи на Република България. Участниците дискутираха проблеми, обединени в три тематични кръга. Първият от тях - "Договори и граници. Националната държава, проблемът „идентичности" и социално-икономически измерения на Версайската договорна система" с цел да се разкрият и изяснят част от пренебрегвани до този момент параметри от самите мирни договори.
Вторият тематичен кръг бе озаглавен "Версайският мир - реален или фиктивен. Създаване на нов тип международни отношения". С него се постигна разширяване на погледа върху международните отношения след края на войната и последващия период, както и разкриване на значението и ролята на ОН в международноправния мир.
Третият тематичен кръг бе посветен на "Историческото наследство на Парижката мирна конференция: Европейският югоизток и повтарящите се геополитически модели."
ПРЕДГОВОР....................................................14
I. МИРЪТ
ОГНЯНА ХРИСИМОВА. Невъзможният мир: Версайското статукво и доктрината за закрила правата на националните малцинства.......................................14
IGOR DESPOT. The Short Existence of the State of Slovenes,
Croats, and Serbs (from the Late October to December 1st, 1918).................34
БОБИ БОБЕВ. Въпросът за границите на Албания от обявяването
на независимостта до окончателното им утвърждаване
(1912-1926) .................................................................................56
SABRI REXHA. The Albanian Issue at the Paris Peace Conference,
1919........................................................................................77
БИСЕР ПЕТРОВ. Великобритания и окупацията на Албания
от Италия.......................................................................90
КАЛИНА ПЕЕВА. Третирането на териториалните и малцинствените проблеми в хода на Лозанската конференция (1922-1923)......................105
ANDRZEJ MALINOWSKI. The Issue and the Status of Danzig during
the Paris Peace Conference in 1919 in the Pomeranian Press........................115
JAROStAW RUBACHA. Polish-Ukrainian relations 1918-1919..................127
II. НАСЛЕДСТВОТО
ХРИСТИНА МИРЧЕВА. От Париж 1919 към Париж 1946 г. (Сравнителен анализ).....................................................................148
СВЕТЛОЗАР ЕЛДЪРОВ. Българската православна църква и
защитата на малцинствените права на българите в Югославия
между двете световни войни (1919-1939)......................................171
АНЕТА МИХАЙЛОВА. Мирните конференции в Париж
през 1919 и 1946 г. и следвоенната обстановка в Румъния.......................186
SHALVA TCHKADUA. Formation of the Political Map of Georgia in the
1920s-1939s: Causes and Results.................................................207
ДРАГОМИР КРЪСТЕВ. Първата Чехословашка република - етнрси, идентичности, проблеми...............................................................215
JEDRZEJ PASZKIE VICZ. The Problem of the Greek National Security against the Political Changes in the Balkans after the Signing the Peace Treaty in Lausanne (1923-1934).......................................................224
ИРИНА ОГНЯНОВА. Хърватският национализъм и разпадането на версайска Югославия през 1941 г.........................................................................244
МАРИЯНА СТАМОВА. Отражението на решенията
на Парижката мирна конференция през 1947 г. върху албанския
проблем в Титова Югославия...........................................................267
БИСЕР БАНЧЕВ. Възстановяването на черногорската държавност
като отхвърляне на наследството на Парижката мирна
конференция......................................................................................287
[затвори съдържанието]
