Настоящата книга съдържа изследвания на широк кръг проблеми, свързани със съдбата на старобългарското езиково и поетично наследство в историята на българската книжовност. В по-голямата си част това са вече публикувани по различно време статии и студии, в които авторките вземат отношение към дискутирания през последните десетилетия въпрос за приемствеността между стария български книжовен език и съвременния български книжовен език. Проблемът се разглежда в няколко аспекта:
• Приемствеността между стария български книжовен език и езика на първите новобългарски книги.
• Норма и традиция в лексиката и правописа на новобългарските книги от XVII век.
• Търновско-ресавският правопис и неговата роля в развоя на книжнината до XVIII век.
• Приемствеността между ранния новобългарски книжовен език и езика на Възраждането.
• Старобългарската езикова традиция и църковнославянският език.
• Езикът на цьрковнославянските книги - мост между старобългарското словно богатство и езика на книжнината от XVIII-XDC в.
• Възрожденските езикови прояви през XIX в. и старата книжовна традиция (светска книжнина и библейски преводи).
• На проблема за традицията и приемствеността са посветени и няколко изследвания върху развоя на българския поетичен стил.
Надяваме се, че страниците, посветени на всички поставени в книгата проблеми, по убедителен начин доказват приемствеността между различните периоди в развоя на българския книжовен език.
УВОДНИ ДУМИ..................................................................................................5
ПЪРВА ЧАСТ. ПО ВЕКОВНИТЕ ПЪТИЩА
НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК...........................................................7
ПРИЕМСТВЕНОСТ В РАЗВОЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН
ЕЗИК (IX-XIX ВЕК).............................................................................................8
ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИЕМСТВЕНОСТТА
В РАЗВОЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК.......................................15
КНИЖОВНО И НАРОДНО В ЕЗИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ
КНИГИ ОТ XVI ВЕК..........................................................................................36
РЪКОПИСНАТА ЕВАНГЕЛСКА КНИЖНИНА И
ПЪРВОПЕЧАТНИТЕ БЪЛГАРСКИ КНИГИ ОТ XVI В.
(С ОГЛЕД НА ЛЕКСИКАЛНАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ)..............................52
СТАРОПЕЧАТНИТЕ ИЗДАНИЯ ОТ XVI ВЕК И
КОНТИНУИТЕТЪТ В БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНА ТРАДИЦИЯ...........63
КНИГИ, ПИСАНИ „ОБЩИМЬ ЕЗЬПСОМЬ" СРЪБСКАТА
И БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ ПРЕЗ XV-XVIII ВЕК..............................74
В ЛОНОТО НА SLAVIA ORTHODOXA. ГЕНАДИЕВСКАТА
БИБЛИЯ (1499 г.) И ТЪРГОВИЩКОТО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ
(1512 г.) - ТРАДИЦИЯ И ПРЕХОД КЪМ НОВ ТИП
КОДИФИКАЦИЯ...............................................................................................78
ДАМАСКИНИТЕ ОТ XVII ВЕК И НАЧАЛОТО
НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК................................................88
СОФРОНИЕВОТО „ЖИТИЕ" И ДАМАСКИНИТЕ.....................................110
СОФРОНИЙ И БЪЛГАРСКИЯТ КНИЖОВЕН ЕЗИК.................................115
МЕЖДУ SACR UM И PROFANUM, ИЛИ ЗА ЕЗИКОВИТЕ КОЛИЗИИ В ПРЕВОДИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ СРЕД ПРАВОСЛАВНИТЕ СЛАВЯНИ ПРЕЗ XIX ВЕК..............................123
НОВОБЪЛГАРСКИТЕ ПРЕВОДИ НА БИБЛИЯТА
И СТАРАТА ТРАНСЛАТОРСКА ТРАДИЦИЯ............................................141
БРАШОВСКИЯТ ФИЛОЛОГИЧЕСКИ КРЪГ
И ОТНОШЕНИЕТО НА НЕГОВИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
КЪМ СТАРАТА КНИЖОВНА ТРАДИЦИЯ.................................................166
САКРАЛНО ИЛИ ПРОСТОНАРОДНО:
ТРУДНИЯТ ИЗБОР НА ПЕТЪР САПУНОВ.................................................191
ПОД ЗНАКА НА FILOLOGIA SACRA:
НЕОФИТОВИЯТ ПРЕВОД НА НОВИЯ ЗАВЕТ..........................................209
МЯСТОТО НА ТРАДИЦИЯТА ВЪВ ВЪЗГЛЕДИТЕ И
В КНИЖОВНАТА ПРАКТИКА НА КОНСТАНТИН ФОТИНОВ.............221
ЦАРИГРАДСКИЯТ ПРЕВОД НА БИБЛИЯТА (1871 г.)
И МОДЕРНИЯТ ПОГЛЕД КЪМ УСВОЯВАНЕТО
НА КНИЖОВНАТА ТРАДИЦИЯ...................................................................237
СТАРАТА КНИЖОВНА ТРАДИЦИЯ И
ЕЗИКОВО-ПРАВОПИСНИТЕ МОДЕЛИ ПРЕЗ XIX ВЕК..........................257
СТАРИЯТ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК И РЕЧНИКЪТ
НА НАЙДЕН ГЕРОВ.......................................................................................268
ЗА ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ПРАВОПИСНО ПРАВИЛО
В КНИЖОВНАТА ПРАКТИКА ПРЕЗХ1ХВЕК.........................................273
ВТОРА ЧАСТ. ПОЕТИКА И ПРИЕМСТВЕНОСТ.....................................283
ПОВТОРЕНИЕ - БЛАГОЗВУЧИЕ, РИТЪМ (НАБЛЮДЕНИЕ
ВЪРХУ СТАРОБЪЛГАРСКАТА ПРЕВОДНА ПРОЗА).................................284
ЕДНА СТИЛНО-СИНТАКТИЧНА ОСОБЕНОСТ НА ЕЗИКА НА КНИЖНИНАТА ОТ XVI-XVIII ВЕК..................................296
ХУДОЖЕСТВЕНИ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В ДАМАСКИНИТЕ ОТ XVII ВЕК (С ОГЛЕД НА ЧАЛОТО НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК).........................................................................................301
КАК ПРЕЗ XVII ВЕК ДАМАСКИНАРИТЕ
СА ПРЕВЕЖДАЛИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ........................................................326
ПОЕТИКА И ПРИЕМСТВЕНОСТ. ПОЕТИЧНИТЕ ФИГУРИ В БЪЛГАРСКАТА БИБЛЕЙСКА ПРЕВОДАЧЕСКА ТРАДИЦИЯ...............332
ПОЕТИЧНИ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В БЪЛГАРСКИЯ
СИНОДАЛЕН ПРЕВОД НА БИБЛИЯТА (1925 Г.)
(С ОГЛЕД НА ТРАДИЦИЯТА)........................................................................343
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.................................................................................................355
END IT IS AT DAWN THAT THE DAY BEGINGS... (Summary).................359
ИСРАССВЕТАНАЧИНАЕТСЯДЕНЬ... {Резюме).....................................360
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ
И НА ТЕХНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ..................................................................362
БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА ЗА ВКЛЮЧЕНИТЕ В КНИГАТА СТАТИИ НА ПРОФ. ДИН БОРЯНА ВЕЛЧЕВА...........................................366
БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА ЗА ВКЛЮЧЕНИТЕ В КНИГАТА СТАТИИ НА ПРОФ. ДФН ДИАНА ИВАНОВА...........................................367
ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА.........................................................369
[затвори съдържанието]
