Учебник по психоаналитична терапия
автор: Хелмут Томе, Хорст Кехеле
заглавие: Учебник по психоаналитична терапия
Подзаглавие: том 1
година:
ISBN: 978-954-535-568-4
Издател: НБУ
цена:
29 лв.
Транспортните разходи са за сметка на клиента
Можете да прегледате кошницата и да продължите с поръчката...
Учебникът съдържа и малко история на културата; авторите подчертават не напразно, че той е написан не само за специалисти, но и за образовани лаици, и за любопитни пациенти - на които някои от насоките на мислене в миналото искаха да забранят четенето на психоаналитични книги, защото се смяташе, че погледът зад кулисите веднага ще се използва за съпротива и барикади. "Учебникът" не е антиавторитарен, но е либерален; воден е от любопитство и учудване и е обвит в съвсем мекия аромат на тамян, който иначе висеше по-скоро на "облаци" над движението...Макар че е наречен просто "учебник", този труд представлява един огромен синтез на аналитичния опит и мислене и чрез критичното поставяне на въпроси, чрез голямото разнообразие на посочените гледни точки и новаторската интеграция на познанията, натрупани в продължение на девет десетилетия надхвърля скромните рамки на един учебник. По-скоро можем да го обозначим като едно критично изследване на цялата теоретична постройка и практиката на модерната психоанализа.
Увод 11
Пътепоказател за читателя 19
1. Относно състоянието на психоанализата. Въведение 23
1.1. Нашата позиция 23
1.2. Приносът на психоаналитика като водеща идея 30
1.3. Криза на теорията 36
1.4. Метафори 55
1.5. Обучение 61
1.6. Насоки и течения 64
1.7. Социокултурни промени 70
1.8. Конвергенции 72
2. Пренос и отношение
2.1. Преносът като повторение
2.2. Внушение, внушаемост и пренос
2.3. Зависимостта на феномените на преноса от техниката
2.4. Преносната невроза като операционално понятие
2.5. Раздор в семейството на термините: реално отношение, терапевтичен алианс, работен съюз и пренос
2.6. Новият обект като субект. От теорията за обектните отношения към психологията на две лица
2.7. Признаването на актуални истини
2.8. "Тук и Сега" в нова перспектива
3. Контрапренос 115
3.1. Контрапреносът като Пепеляшка и историята на нейното преобразяване 115
3.2. Контрепреносът в ново одеяние 120
3.3. Последици и проблеми на цялостното схващане 123
3.4. Конкордантност и комплементарност на контрапреноса 129
3.5. Трябва ли да признаем контрапреноса или не? 132
4. Съпротива 135
4.1 Общи положения 135
4.1.1. Класификация на формите на съпротива 137
4.1.2. Регулиращата отношенията функция на съпротивата 139
4.1.3. Съпротива и защита 140
4.2. Защитната функция на съпротивата и на страха 143
4.3. Съпротива на изтласкването и на преноса 150
4.4. Съпротива на То и на Свръх-Аза 154
4.4.1. Негативната терапевтична реакция 158
4.4.2. Агресия и деструктивност - отвъд митологията за нагона 162
4.5. Вторична полза от болестта 174
4.6. Съпротивата на идентичността и принципът на сигурността 175
5. Тълкуване на сънищата 181
5.1. Сънища и спане 181
5.2. Мислене по време на сън 182
5.3. Остатък от деня и инфантилно желание 186
5.3.1. Теорията за осъществяване на желанията като единен обяснителен принцип 189
5.3.2. Самопредставяне и решаване на проблемите 191
5.4. Теорията за самопредставянето и нейните последствия 198
5.5. Техника на сънотълкуването 204 5.5.1. Техническите препоръки на Фройд относно тълкуването на сънищата
и някои разширения 205
6. Първото интервю и третата страна 213
6.1. Очертаване на проблема 213
6.2. Диагностика 216
6.3. Терапевтични аспекти 224
6.4. Процеси на вземане на решение 230
6.5. Близките 238
6.5.1. Затруднения за близките 242
6.5.2. Типични ситуации 243
6.6. Външно финансиране 248
6.6.1. Психоанализата и немската здравноосигурителна система 248
6.6.2. Финансирането от страна на здравната каса и неговото отражение върху психоаналитичния процес 259
Правила 269
7.1. Множествената функция на психоаналитичните правила 269
7.2. Свободните асоциации като основно правило на терапията 276
7.2.1. Отличителни черти и развитие на метода 276
7.2.2. Осведомяване за основното правило 280
7.2.3. Свободните асоциации в аналитичния процес 287
7.3. Свободно плаващо внимание 292
7.4. Психоаналитичният диалог и правилото за контравъпроса. Да отговаряш или да не отговаряш - това е въпросът 298
7.4.1. Обосновка на стереотипа и неговата история 301
7.4.2. Правила за сътрудничество и дискурс 306
7.4.3. Намиране на обект и диалог 309
8. Средства, пътища и цели 313
8.1. Време и място 313
8.2. Психоаналитична евристика 320
8.3. Неспецифични и специфични средства 323
8.3.1. Общи аспекти 323
8.3.2. Спомняне и реконструкция 325
8.3.3. Интервенция, реакция и прозрение 330
8.3.4. Ново начало и регресия 336
8.4. Тълкуване на преноса и реалност 340
8.5. Мълчанието 357
8.6. Импулсивно действие 363
8.7. Преработка 372
8.8. Учене и преструктуриране 379
8.9. Приключване 387
8.9.1. Общи положения 387
8.9.2. Продължителност и ограничаване 388
8.9.3. Критерии за приключване 393
8.9.4. Следаналитичната фаза 395
9. Психоаналитичният процес 399
9.1. Относно функцията на процесиите модели 400
9.2. Характеристики на процесиите модели 403
9.3. Модели на психоаналитичния процес 407
9.4. Улмският процесен модел 415
10. За връзката между теория и практика 425
10.1. Призовият въпрос на Фройд 1922 - 1985 г. 425
10.2. Психоаналитичната практика в светлината на твърдението за неразривната връзка 428
10.3. Контекстът на обосноваване на знанията за промените или терапевтичните знания 433
10.4. Различните изисквания към фундаментално-научните и приложно-научните теории 437
10.5. Последствия за психоаналитично-терапевтичната дейност и за научното обосноваване на теорията 440
[затвори съдържанието]
Пътепоказател за читателя 19
1. Относно състоянието на психоанализата. Въведение 23
1.1. Нашата позиция 23
1.2. Приносът на психоаналитика като водеща идея 30
1.3. Криза на теорията 36
1.4. Метафори 55
1.5. Обучение 61
1.6. Насоки и течения 64
1.7. Социокултурни промени 70
1.8. Конвергенции 72
2. Пренос и отношение
2.1. Преносът като повторение
2.2. Внушение, внушаемост и пренос
2.3. Зависимостта на феномените на преноса от техниката
2.4. Преносната невроза като операционално понятие
2.5. Раздор в семейството на термините: реално отношение, терапевтичен алианс, работен съюз и пренос
2.6. Новият обект като субект. От теорията за обектните отношения към психологията на две лица
2.7. Признаването на актуални истини
2.8. "Тук и Сега" в нова перспектива
3. Контрапренос 115
3.1. Контрапреносът като Пепеляшка и историята на нейното преобразяване 115
3.2. Контрепреносът в ново одеяние 120
3.3. Последици и проблеми на цялостното схващане 123
3.4. Конкордантност и комплементарност на контрапреноса 129
3.5. Трябва ли да признаем контрапреноса или не? 132
4. Съпротива 135
4.1 Общи положения 135
4.1.1. Класификация на формите на съпротива 137
4.1.2. Регулиращата отношенията функция на съпротивата 139
4.1.3. Съпротива и защита 140
4.2. Защитната функция на съпротивата и на страха 143
4.3. Съпротива на изтласкването и на преноса 150
4.4. Съпротива на То и на Свръх-Аза 154
4.4.1. Негативната терапевтична реакция 158
4.4.2. Агресия и деструктивност - отвъд митологията за нагона 162
4.5. Вторична полза от болестта 174
4.6. Съпротивата на идентичността и принципът на сигурността 175
5. Тълкуване на сънищата 181
5.1. Сънища и спане 181
5.2. Мислене по време на сън 182
5.3. Остатък от деня и инфантилно желание 186
5.3.1. Теорията за осъществяване на желанията като единен обяснителен принцип 189
5.3.2. Самопредставяне и решаване на проблемите 191
5.4. Теорията за самопредставянето и нейните последствия 198
5.5. Техника на сънотълкуването 204 5.5.1. Техническите препоръки на Фройд относно тълкуването на сънищата
и някои разширения 205
6. Първото интервю и третата страна 213
6.1. Очертаване на проблема 213
6.2. Диагностика 216
6.3. Терапевтични аспекти 224
6.4. Процеси на вземане на решение 230
6.5. Близките 238
6.5.1. Затруднения за близките 242
6.5.2. Типични ситуации 243
6.6. Външно финансиране 248
6.6.1. Психоанализата и немската здравноосигурителна система 248
6.6.2. Финансирането от страна на здравната каса и неговото отражение върху психоаналитичния процес 259
Правила 269
7.1. Множествената функция на психоаналитичните правила 269
7.2. Свободните асоциации като основно правило на терапията 276
7.2.1. Отличителни черти и развитие на метода 276
7.2.2. Осведомяване за основното правило 280
7.2.3. Свободните асоциации в аналитичния процес 287
7.3. Свободно плаващо внимание 292
7.4. Психоаналитичният диалог и правилото за контравъпроса. Да отговаряш или да не отговаряш - това е въпросът 298
7.4.1. Обосновка на стереотипа и неговата история 301
7.4.2. Правила за сътрудничество и дискурс 306
7.4.3. Намиране на обект и диалог 309
8. Средства, пътища и цели 313
8.1. Време и място 313
8.2. Психоаналитична евристика 320
8.3. Неспецифични и специфични средства 323
8.3.1. Общи аспекти 323
8.3.2. Спомняне и реконструкция 325
8.3.3. Интервенция, реакция и прозрение 330
8.3.4. Ново начало и регресия 336
8.4. Тълкуване на преноса и реалност 340
8.5. Мълчанието 357
8.6. Импулсивно действие 363
8.7. Преработка 372
8.8. Учене и преструктуриране 379
8.9. Приключване 387
8.9.1. Общи положения 387
8.9.2. Продължителност и ограничаване 388
8.9.3. Критерии за приключване 393
8.9.4. Следаналитичната фаза 395
9. Психоаналитичният процес 399
9.1. Относно функцията на процесиите модели 400
9.2. Характеристики на процесиите модели 403
9.3. Модели на психоаналитичния процес 407
9.4. Улмският процесен модел 415
10. За връзката между теория и практика 425
10.1. Призовият въпрос на Фройд 1922 - 1985 г. 425
10.2. Психоаналитичната практика в светлината на твърдението за неразривната връзка 428
10.3. Контекстът на обосноваване на знанията за промените или терапевтичните знания 433
10.4. Различните изисквания към фундаментално-научните и приложно-научните теории 437
10.5. Последствия за психоаналитично-терапевтичната дейност и за научното обосноваване на теорията 440
[затвори съдържанието]