автор: Пиетро Помпонаци
заглавие: Трактат зa безсмъртието на душата
Подзаглавие:
година: 2008
ISBN: 978-954-07-2792-9
Издател: УИ „Св. Климент Охридски"
цена:
12 лв.
Транспортните разходи са за сметка на клиента
„Трактат за безсмъртието на душата" е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Той пледира за нов и неп-редубеден прочит на Аристотеловото наследство, освободен от хармонизиращата стилистика на томистката интерпретация, но и от редукционисткото тълкуване на радикални перипатетици като Агостино Нифо.
Пиетро Помпонаци е роден на 16 септември 1462 г. в Мантуа. Образованието си придобива в родния си град и в Падуа, където завършва медицина. През 1488 г. е избран за извънреден професор по философия в Падуа, където получава докторат по медицина и пише първото си значимо произведение „За най-голямото и най-малкото". След като за кратко е частен учител по логика, той се завръща към преподавателското си поприще в Падуа, а след 1509 г. е избран за професор последователно във Ферара и Болоня. Именно в последния град той създава най-значимите си философски произведения, както и коментари към различни съчинения на Аристотел.
Предговор,
в който се посочват намерението и предметът на тази
книга, причината за това намерение и т.н.
Брат Джеронимо Натали от Рагуса, монах от ордена на проповедниците, като човек крайно човеколюбив и силно обичан от мен ме посещаваше често по време на моето заболяване. Един ден, като забеляза, че болестта не ме измъчва толкова силно, ме заговори със сведен лик: „Прескъпи учителю, когато преди няколко дена ти тълкуваше пред нас първата книга на „За небето" и стигна до онова място, на което Аристотел с множество аргументи се опитва да докаже, че нероденото и неразрушимото са взаимозаменими, спомена, че ако и възгледът на свети Тома от Аквино за безсмъртието на душата да е истинен и обоснован, нещо, в което ти ни най-малко не се съмняваш, то все пак той не е напълно съзвучен на Аристотеловите твърдения; та ако това не те обременява, много бих искал да ми разясниш две неща: първо, какво мислиш по този въпрос, ако изключиш откровенията и чудесата и останеш изцяло в границите на природата; второ, какво е било според теб схващането на Аристотел по темата." Като забелязах, че същото желание имат и останалите присъстващи - а те бяха доста - отвърнах: „Възлюбени синко и всички останали! Макар да ме питаш за нещо толкова значимо - понеже твърде възвишено е това начинание, на което са се посвещавали почти всички прочути философи, - то, доколкото искаш от мен само това, което е по силите ми и което представлява моето собствено мнение - а него не ми е трудно да споделя, - ще го сторя пред теб. Пък дали нещата стоят така, както смятам, за това се допитай до по-сведущи люде. Сега нека с Божия помощ пристъпим към въпроса.
[затвори съдържанието]
