Краят на хилядолетието
автор: сборник
заглавие: Краят на хилядолетието
Подзаглавие: носталгии, раздели и надежди
година: 2000
ISBN: 954-07-I456-7
Издател: УИ „Св. Климент Охридски"
цена:
10 лв.
Транспортните разходи са за сметка на клиента
Можете да прегледате кошницата и да продължите с поръчката...
Ще бъдат ли текстът, книгата, езикът, писателят, ученият и учещият такива, каквито са били през изминалия век? Книгата дава редица нестандартни отговори на този въпрос и същевременно показва състоянието, готовността и възможностите на българската хуманитарна мисъл на прага на сливането й със световната в електронната мрежа.
Клео Протохристова. Носталгиите на XX век...............................................5
Искра Баева. Българската равносметка на XX век - между носталгията
и безнадеждността...................................................................................11
Александър федотов. Време и пространство в будизма................................17
Ани Гергова. Текстове и дати...........................................................................22
Валери Стефанов. Край. Раздяла. Дял.............................................................27
Светла Черпокова. Когато „краят на века" е в средата...............................34
Дияна Николова. Хронос и Танатос. (Архаичната старогръцка лирика и
първото безпокойство от времето).......................................................41
Милена Кирова. Удоволствието от удоволствието или „женският"
еротизъм като парадигма на постмодерното знание..........................50
Амелия Личева. Краят на края - метафорика на отвъдността....................61
Антоанета Делева. Книга, текст, свидетел ....................................................66
Тодор Шопов. The LAC2000 Project...................................................................74
Иван Павлов. Преражданията на земната ябълка..........................................84
Маргарита Младенова. Представата за собствения етнотип у чехи и
българи в края на хилядолетието или Бай Ганьо и Швейк -
съпоставими или не...............................................................................94
Дина Манчева. Типологични особености на европейската авангардна
драматургия ..........................................................................................101
Николай Чернокожев. „Индийската хижа" или пътят към дома на
мъдростта ..............................................................................................107
Николай Аретов. Един опит за преосмисляне на миналото. Повестта
„Беше" на В. Попович.........................................................................123
Цветан Ракьовски. Житие и страдания сюжета или носталгиите на
литературата...........................................................................................133
Росица Димчева. Българската сатира от втората половина на века
като първооснова и коректив на социологията.................................143
Добромир Григоров. По повод другия живот.................................................154
Антония Недева. Понятието декаданс в края на века.................................162
Наеми Стоичкова. Между моралистичното говорене и постмодерното
обговаряне. (Българските метатекстове от 20-те години).................167
Ирен Александрова. Чувство за бавно изчезване..........................................172
Антония Колева. Делнично бъдеще...............................................................178
Тодор Христов. Първи стихотворни или теорията на литературата на
практика..................................................................................................186
Адриана Дамянова. Ако можеше, без да говори..........................................192
Диана Иванова. Езикът - начин на употреба в „мафиотските" романи
на Христо Калчев..................................................................................200
Ани Бурова. Краят на века, началото на литературата...............................207
Румяна Евтимова. Дискретният чар на цивилизацията по Бродски.........214
Ренета Божанкова. Апокалиптични видения в новата руска литература...221
Магдалена Костова-Панайотова. Куртоазният маниеризъм - изкуство на
играещия човек в края на века..........................................................228
Антоний Алексиев. Беларуските сюжети на историята................................234
Ценка Иванова. За типовете междуезикови контакти в творбите на
български и сръбски писатели............................................................239
Цветанка Сарафова-Петрова. Украински fin de siecle: драматургията на
Леся Украинка.......................................................................................248
Татяна Маринкова. За литературното преосмисляне на испанската
традиция при прехода към XX век....................................................253
Маргрета Григорова. Юлиуш Словацки и „Дървото" на цивилизацията...258
Елена Дараданова. Да разпиеш Афродита......................................................263
Юлия Йорданова. Боян Магьосника - медийният му образ между
историята и литературата.....................................................................268
Антония Велкова-Гайдарджиева. За митологизацията и демитологизацията
на героическите, творчески и публични личности в контекста на
националната некрокултура след Освобождението............................285
Мариянка Жекова. Наративни модели на (не)своя свят..............................290
Светлана Арнаудова. Литературата като пророчество и интелектуално
самосъхранение. Радиоесетата на Арно Шмид..................................298
Мая Байрамова Морфематика на текста (в откъс от Канон за
Св. Иван Рилски)..................................................................................305
Красимира Алексова. Видимото време на езика............................................317
Антоанета Попова. Поетичноезикова норма в началото на века
(Вазов, Славейков, Яворов, Дебелянов).............................................328
Станка Андреева. Език и мода.......................................................................336
Красимира Петрова. Представата за време в езиковото съзнание на
българина................................................................................................341
Живка Колева-Златева. Някои особености на формирането на
категорията време в езика през призмата на детската реч.............349
Елена Метева-Русева. Цитираното слово като източник на медийна
информация............................................................................................357
Андреана Предоева. Езикът на телевизионната публицистика.....................365
Габриела Николова. Диалогичността - условия на (не)възможност............371
Татяна Ангелова. Езикът, на който ученикът говори за себе си в
съчинението-есе......................................................................................377
Ванина Сумрова. Съкратените названия на министерства и на министри
в съвременните медии...........................................................................386
Надежда Михайлова. Семантични и структурни паралели между
глаголите ВИЖДАМ в български и WIDZIEC в полски език ........392
Петя Русенова. Още едно мнение за основанията на термина
подчинено сказуемноопределително изречение в българската
лингвистика ...........................................................................................398
Ирина Манова. Новите думи в руския език, отразяващи съвременните
тенденции в киното и в телевизията..................................................404
Красимира Чакърова. Темпоралните квантификатори в съвременния
български книжовен език.....................................................................410
Мариана Георгиева. Аспекти на определеността в текста............................419
Тотка Стоева. Нови сложни думи с интернационални компоненти в
българския език.....................................................................................423
Славка Петрова. Асоциативният експеримент като средство за
идентификация на значението на възприеманата от индивида дума....428
Анна Слуцка. Елизията на съгласни в двуконсонантни
краесловни звукосъчетания в пълния изговорен стил на
българския книжовен език...................................................................435
Ваня Зидарова. Към въпроса за видовете устойчиви словосъчетания в
българския книжовен език...................................................................442
[затвори съдържанието]
Искра Баева. Българската равносметка на XX век - между носталгията
и безнадеждността...................................................................................11
Александър федотов. Време и пространство в будизма................................17
Ани Гергова. Текстове и дати...........................................................................22
Валери Стефанов. Край. Раздяла. Дял.............................................................27
Светла Черпокова. Когато „краят на века" е в средата...............................34
Дияна Николова. Хронос и Танатос. (Архаичната старогръцка лирика и
първото безпокойство от времето).......................................................41
Милена Кирова. Удоволствието от удоволствието или „женският"
еротизъм като парадигма на постмодерното знание..........................50
Амелия Личева. Краят на края - метафорика на отвъдността....................61
Антоанета Делева. Книга, текст, свидетел ....................................................66
Тодор Шопов. The LAC2000 Project...................................................................74
Иван Павлов. Преражданията на земната ябълка..........................................84
Маргарита Младенова. Представата за собствения етнотип у чехи и
българи в края на хилядолетието или Бай Ганьо и Швейк -
съпоставими или не...............................................................................94
Дина Манчева. Типологични особености на европейската авангардна
драматургия ..........................................................................................101
Николай Чернокожев. „Индийската хижа" или пътят към дома на
мъдростта ..............................................................................................107
Николай Аретов. Един опит за преосмисляне на миналото. Повестта
„Беше" на В. Попович.........................................................................123
Цветан Ракьовски. Житие и страдания сюжета или носталгиите на
литературата...........................................................................................133
Росица Димчева. Българската сатира от втората половина на века
като първооснова и коректив на социологията.................................143
Добромир Григоров. По повод другия живот.................................................154
Антония Недева. Понятието декаданс в края на века.................................162
Наеми Стоичкова. Между моралистичното говорене и постмодерното
обговаряне. (Българските метатекстове от 20-те години).................167
Ирен Александрова. Чувство за бавно изчезване..........................................172
Антония Колева. Делнично бъдеще...............................................................178
Тодор Христов. Първи стихотворни или теорията на литературата на
практика..................................................................................................186
Адриана Дамянова. Ако можеше, без да говори..........................................192
Диана Иванова. Езикът - начин на употреба в „мафиотските" романи
на Христо Калчев..................................................................................200
Ани Бурова. Краят на века, началото на литературата...............................207
Румяна Евтимова. Дискретният чар на цивилизацията по Бродски.........214
Ренета Божанкова. Апокалиптични видения в новата руска литература...221
Магдалена Костова-Панайотова. Куртоазният маниеризъм - изкуство на
играещия човек в края на века..........................................................228
Антоний Алексиев. Беларуските сюжети на историята................................234
Ценка Иванова. За типовете междуезикови контакти в творбите на
български и сръбски писатели............................................................239
Цветанка Сарафова-Петрова. Украински fin de siecle: драматургията на
Леся Украинка.......................................................................................248
Татяна Маринкова. За литературното преосмисляне на испанската
традиция при прехода към XX век....................................................253
Маргрета Григорова. Юлиуш Словацки и „Дървото" на цивилизацията...258
Елена Дараданова. Да разпиеш Афродита......................................................263
Юлия Йорданова. Боян Магьосника - медийният му образ между
историята и литературата.....................................................................268
Антония Велкова-Гайдарджиева. За митологизацията и демитологизацията
на героическите, творчески и публични личности в контекста на
националната некрокултура след Освобождението............................285
Мариянка Жекова. Наративни модели на (не)своя свят..............................290
Светлана Арнаудова. Литературата като пророчество и интелектуално
самосъхранение. Радиоесетата на Арно Шмид..................................298
Мая Байрамова Морфематика на текста (в откъс от Канон за
Св. Иван Рилски)..................................................................................305
Красимира Алексова. Видимото време на езика............................................317
Антоанета Попова. Поетичноезикова норма в началото на века
(Вазов, Славейков, Яворов, Дебелянов).............................................328
Станка Андреева. Език и мода.......................................................................336
Красимира Петрова. Представата за време в езиковото съзнание на
българина................................................................................................341
Живка Колева-Златева. Някои особености на формирането на
категорията време в езика през призмата на детската реч.............349
Елена Метева-Русева. Цитираното слово като източник на медийна
информация............................................................................................357
Андреана Предоева. Езикът на телевизионната публицистика.....................365
Габриела Николова. Диалогичността - условия на (не)възможност............371
Татяна Ангелова. Езикът, на който ученикът говори за себе си в
съчинението-есе......................................................................................377
Ванина Сумрова. Съкратените названия на министерства и на министри
в съвременните медии...........................................................................386
Надежда Михайлова. Семантични и структурни паралели между
глаголите ВИЖДАМ в български и WIDZIEC в полски език ........392
Петя Русенова. Още едно мнение за основанията на термина
подчинено сказуемноопределително изречение в българската
лингвистика ...........................................................................................398
Ирина Манова. Новите думи в руския език, отразяващи съвременните
тенденции в киното и в телевизията..................................................404
Красимира Чакърова. Темпоралните квантификатори в съвременния
български книжовен език.....................................................................410
Мариана Георгиева. Аспекти на определеността в текста............................419
Тотка Стоева. Нови сложни думи с интернационални компоненти в
българския език.....................................................................................423
Славка Петрова. Асоциативният експеримент като средство за
идентификация на значението на възприеманата от индивида дума....428
Анна Слуцка. Елизията на съгласни в двуконсонантни
краесловни звукосъчетания в пълния изговорен стил на
българския книжовен език...................................................................435
Ваня Зидарова. Към въпроса за видовете устойчиви словосъчетания в
българския книжовен език...................................................................442
[затвори съдържанието]