Езикът и литературата - средство за (не)разбирателство
автор: сборник
заглавие: Езикът и литературата - средство за (не)разбирателство
Подзаглавие:
година: 2003
ISBN: 954-07-1791-4
Издател: УИ „Св. Климент Охридски"
цена:
12 лв.
Транспортните разходи са за сметка на клиента
Можете да прегледате кошницата и да продължите с поръчката...
Как може и трябва да се разчита кодът на езика и кодът на литературата в текста на литературната творба, какви са съвременните и модерни пътища за връзка между адресанта (писателя) и неговия адресат (читателя)? Какви нови семантични полета разгръща думата и как в системата на цялостния текстов организъм тя изпраща своето послание? Тези и много други въпроси са обект на изследване от страна на авторите в сборника — изявени специалисти и представители на българската наука.
Николай Чернокожев. Възрожденските добродетели — съхраняване
и действие............................................................................ 9
София Ангелова-Дамянова. За какво разказва романът „Под игото". 21
Надежда Александрова. „Любовни триъгълници и интелектуални
двойки". II. Една възрожденска любовна история".................. 26
Мария Илчевска. За хитростта, слабостта, предизвикателството...
или отново за Крали Марко, който изгубва силата си................ 36
Владимир Сабоурин. Тома: устност и комуникация........................ 45
Виолета Русева. Д. Дебелянов — риторическа граматика................ 50
Ирен Александрова. Домът и пътят в поезията на Вапцаров —
другото разбиране за очакването............................................. 63
Биляна Борисова. Истини, разбирания и (не)разбирателства........... 72
Мая Горчева. Кодът на езика и кодът на литературата (разчитането
им в романа „Приключенията на Гороломов").......................... 83
Росица Димчева. Мистичен опит и философия на езика у Константин
Павлов................................................................................. 92
Милена Кирова. „Женското писане" в българската литература от
края на XX век...................................................................... 103
Магдалена Костова—Панайотова. Диалози за изгубения Език („Японецът и потокът" на Златомир Златанов и „Естествен
роман" на Георги Господинов").............................................. 116
Валери Стефанов. За едно (не)разбирателство в „Мечо Пух"............ 124
Амелия Личева. Жанрът на речника.............................................. 137
Юлияна Стоянова. Глупавият мъж, Умната Елза и ламентация за
неродения Петко............................................................... 147
Цвета Хубенова. Етика на наратива или удоволствие от м(н)оженето. 177
Георги Стайков. Текстът има много бащи, творбата е сираче............ 193
Ренета Божанкова. Многоезичието на литературния текст.............. 204
Тодор Георгиев. Интервенциите в езика - феномен на (не)разбирането 212 Антоанета Попова. Елизавета Бам. Възможни доказателства на
една възможна теза............................................................... 224
Илиянка Дамянова. Екзотика и мистика в „Персидские мотивн"
на С. Есенин като реминисценция за национална идентичност. 232
Елена Дараданова—Христова. Езикът на хърватската поезия (1928
- 1952)........................................................................ 247
Събина Стойнева. Семантичното „случване" на греховното „бяло". 255
Татяна Маринкова. Необходимостта от реформи като художествено
послание в творчеството на Мариано Хосе де Лара. 260
Кирил Кабакчиев. Константин Костенечки за юдаизма, езичеството
и християнството (Към тълкуването на ла глава от Сказанието) 268
Татяна Илиева. Цивилизацията на Вавилон или за неразбирателството между културите...................................................... 280
Събка Богданова. „Пандектите" на Никон Черногорец в първия им
славянски превод.................................................................... 289
Ценка Досева. Поглед към лексиката на славянски миней от XI —
XII в. (имена със суфикс - (ьн (нца))..................................... 298
Радка Кабалакова. Преобразуване на речевото действие в някои видове дискурс........................................................................ 310
Емилия Гърнева. Номинацията на другия като предпоставеност на
не/разбирателство................................................................... 318
Маргарита Младенова. Единството на славянските езици в техния
индивидуален развой (върху материал от чешки и руски език). 328
Радка Влахова. Стратегии на диалога. Интерактивното говорене.......... 335
Марина Джонова. Развитие на теорията за семантичните роли........... 347
Илияна Гаравалова. Системозависима морфологическа натуралност
и тълкуването на някои парадигми.................... 367
Красимира Алексова. За един граматически начин за изразяване на
така наречената изненада в художествения текст................... 378
Галина Петрова. Структурно-семантичният модел при типова ситуация: изразяване на каузирано чувство....................................... 394
Силвия Петрова. Речевите събития като социолингвистичен обект:
типология и аспекти на изследване........................................... 400
Здравко Минчев. Още веднъж за зависимостта между „определеност" и „аспектуалност" в структурата на българското изречение (с оглед на кванторната теория").................................................. 412
Елена Любенова. Александър Теодоров-Балан и теорията за падежа. 433
Йовка Тишева. Какво (не) казват въпросите................................. 444
Красимира Чакърова. Някои наблюдения върху езиковото изразяване
на акционна мяра в съвременния български език....................... 456
Анжелина Пенчева. Мощта и немощта на знака (пунктуацията като
средство и проблем на художествената литература и превод)..... 464
Елена Метева. Многозначните кавички.......................................... 478
Диляна Денчева. Калкирането като езиков механизъм в превода на
фразеологичните единици........................................................ 488
Красимира Петрова, Андреана Ефтимова. "Конфитюр" — "Мармалад" (психолингвистичен анализ на вицове с невербални компоненти).......................................................... 496
Вяра Найденова. Един пример за езикови средства на (не)разбирането
на комедията на Бранислав Нушич „Д-р"................................... 515
Надежда Михайлова-Сталянова. Компютърният преводач или кой
ще ни превежда в новото хилядолетие....................................... 524
Гергана Митева. Степен на преводимост на чуждите думи и термини
в съвременния гръцки език...................................................... 532
Борис Вунчев. Видът на глагола в новогръцкия език като средство
за (не)разбирателство...........................................................537
Илонка Петрова-Николова. Езикът - средство за комуникация и
източник на комични ситуации (фински език)........................548
Елия Маринова. Латинският език - инструмент на културно
съперничество при късния Ренесанс......................................552
Татяна Ангелова. Микротекстът като компонент на учебни речеви
жанрове. Опит за типология на учебните речеви жанрове.........564
Елена Раденкова. Интонацията като условие за (не)разбиране в
процеса на обучение по специалността „Руски език" в
българските ВУЗ - ове...............................................579
Славка Петрова, Вера Кондова, Невена Маринова. Lingua Sporta
и вербалната агресия........................................................584
Zoran Konstantinovic. Intertextualitat und Literaturwissenschaft ...590
[затвори съдържанието]
и действие............................................................................ 9
София Ангелова-Дамянова. За какво разказва романът „Под игото". 21
Надежда Александрова. „Любовни триъгълници и интелектуални
двойки". II. Една възрожденска любовна история".................. 26
Мария Илчевска. За хитростта, слабостта, предизвикателството...
или отново за Крали Марко, който изгубва силата си................ 36
Владимир Сабоурин. Тома: устност и комуникация........................ 45
Виолета Русева. Д. Дебелянов — риторическа граматика................ 50
Ирен Александрова. Домът и пътят в поезията на Вапцаров —
другото разбиране за очакването............................................. 63
Биляна Борисова. Истини, разбирания и (не)разбирателства........... 72
Мая Горчева. Кодът на езика и кодът на литературата (разчитането
им в романа „Приключенията на Гороломов").......................... 83
Росица Димчева. Мистичен опит и философия на езика у Константин
Павлов................................................................................. 92
Милена Кирова. „Женското писане" в българската литература от
края на XX век...................................................................... 103
Магдалена Костова—Панайотова. Диалози за изгубения Език („Японецът и потокът" на Златомир Златанов и „Естествен
роман" на Георги Господинов").............................................. 116
Валери Стефанов. За едно (не)разбирателство в „Мечо Пух"............ 124
Амелия Личева. Жанрът на речника.............................................. 137
Юлияна Стоянова. Глупавият мъж, Умната Елза и ламентация за
неродения Петко............................................................... 147
Цвета Хубенова. Етика на наратива или удоволствие от м(н)оженето. 177
Георги Стайков. Текстът има много бащи, творбата е сираче............ 193
Ренета Божанкова. Многоезичието на литературния текст.............. 204
Тодор Георгиев. Интервенциите в езика - феномен на (не)разбирането 212 Антоанета Попова. Елизавета Бам. Възможни доказателства на
една възможна теза............................................................... 224
Илиянка Дамянова. Екзотика и мистика в „Персидские мотивн"
на С. Есенин като реминисценция за национална идентичност. 232
Елена Дараданова—Христова. Езикът на хърватската поезия (1928
- 1952)........................................................................ 247
Събина Стойнева. Семантичното „случване" на греховното „бяло". 255
Татяна Маринкова. Необходимостта от реформи като художествено
послание в творчеството на Мариано Хосе де Лара. 260
Кирил Кабакчиев. Константин Костенечки за юдаизма, езичеството
и християнството (Към тълкуването на ла глава от Сказанието) 268
Татяна Илиева. Цивилизацията на Вавилон или за неразбирателството между културите...................................................... 280
Събка Богданова. „Пандектите" на Никон Черногорец в първия им
славянски превод.................................................................... 289
Ценка Досева. Поглед към лексиката на славянски миней от XI —
XII в. (имена със суфикс - (ьн (нца))..................................... 298
Радка Кабалакова. Преобразуване на речевото действие в някои видове дискурс........................................................................ 310
Емилия Гърнева. Номинацията на другия като предпоставеност на
не/разбирателство................................................................... 318
Маргарита Младенова. Единството на славянските езици в техния
индивидуален развой (върху материал от чешки и руски език). 328
Радка Влахова. Стратегии на диалога. Интерактивното говорене.......... 335
Марина Джонова. Развитие на теорията за семантичните роли........... 347
Илияна Гаравалова. Системозависима морфологическа натуралност
и тълкуването на някои парадигми.................... 367
Красимира Алексова. За един граматически начин за изразяване на
така наречената изненада в художествения текст................... 378
Галина Петрова. Структурно-семантичният модел при типова ситуация: изразяване на каузирано чувство....................................... 394
Силвия Петрова. Речевите събития като социолингвистичен обект:
типология и аспекти на изследване........................................... 400
Здравко Минчев. Още веднъж за зависимостта между „определеност" и „аспектуалност" в структурата на българското изречение (с оглед на кванторната теория").................................................. 412
Елена Любенова. Александър Теодоров-Балан и теорията за падежа. 433
Йовка Тишева. Какво (не) казват въпросите................................. 444
Красимира Чакърова. Някои наблюдения върху езиковото изразяване
на акционна мяра в съвременния български език....................... 456
Анжелина Пенчева. Мощта и немощта на знака (пунктуацията като
средство и проблем на художествената литература и превод)..... 464
Елена Метева. Многозначните кавички.......................................... 478
Диляна Денчева. Калкирането като езиков механизъм в превода на
фразеологичните единици........................................................ 488
Красимира Петрова, Андреана Ефтимова. "Конфитюр" — "Мармалад" (психолингвистичен анализ на вицове с невербални компоненти).......................................................... 496
Вяра Найденова. Един пример за езикови средства на (не)разбирането
на комедията на Бранислав Нушич „Д-р"................................... 515
Надежда Михайлова-Сталянова. Компютърният преводач или кой
ще ни превежда в новото хилядолетие....................................... 524
Гергана Митева. Степен на преводимост на чуждите думи и термини
в съвременния гръцки език...................................................... 532
Борис Вунчев. Видът на глагола в новогръцкия език като средство
за (не)разбирателство...........................................................537
Илонка Петрова-Николова. Езикът - средство за комуникация и
източник на комични ситуации (фински език)........................548
Елия Маринова. Латинският език - инструмент на културно
съперничество при късния Ренесанс......................................552
Татяна Ангелова. Микротекстът като компонент на учебни речеви
жанрове. Опит за типология на учебните речеви жанрове.........564
Елена Раденкова. Интонацията като условие за (не)разбиране в
процеса на обучение по специалността „Руски език" в
българските ВУЗ - ове...............................................579
Славка Петрова, Вера Кондова, Невена Маринова. Lingua Sporta
и вербалната агресия........................................................584
Zoran Konstantinovic. Intertextualitat und Literaturwissenschaft ...590
[затвори съдържанието]