Транспортните разходи са за сметка на клиента Не е никаква тайна, че светът на странностите е всъщност странното в света. Не може и да се твърди, че странното не е многообразно по субстанция, акциденции, по форми, норми или по оценки. Че не битува и „злодейства" в природата точно толкова, колкото в тран-сприродното, т. е. в Историята и в сферата на Духа. И тъй като „по природа" не съм натуралист, а по-скоро екзистенциално фундиран „спиритуалист", то и ръкописът, който вече е книга в ръцете на читателя, носи и съдържа ео ipso почти всички чудатости, капризи, гънки и грапавини на духа, на които съм се натъквал във философската си дейност и живот и които са ме прелъстявали за среднощни мисловни пориви, прориви и въжделения... За мен те не са нещо комплементарно, т. е. странично съпътстващо, а са инвариант на човешкото битие. Звучи необичайно, особено за склонните да водят „растителен живот" (Аристотел) в интелектуалната сфера, компенсирайки го от време на време показно, с шумно прогласявани спиритуални истерии на духа...
Но за да се стигне до такъв „антропо-инвариантен извод" и въобще до подобна тоналност на светосъзер-цанието и светоусещането, всекиму е нужно време - екзистенциално време, през което да схване, че за придобиването на някои най-необходими за живота истини няма други еквиваленти, освен страданието и мъката. А тези последните са трудно определими или даже (и най-вече) непостижими с рационални средства, макар че са най-важни като тъкън на субективната наличност, т. е. на онова, което е най-съществено за всеки от нас.
И още нещо, което преднаучните духовни образувания са схванали по-скоро интуитивно, но жизнено напълно оправдано. Истините не могат да се „дават", макар че могат да се получават чрез транслирането в кон-тинуитета на образователната и културната традиция от една генерация към друга, по-млада от нея. Тези истини са потребни, но те са застопорени, амобилни, статични истини. Те са истини-резултат, истини-епифеномени. Те са продукт на миналото, обърнати са към него и в този смисъл са лице или ретрогримаса на станалото. А екзистенциалните истини, които имам предвид тук и в цялата книга, са Истини-Път! Те са в движение, път-ува-щи, о-път-ващи, на-път-стващи истини... В този си мо-дус те никога не могат и не искат да бъдат без-път-ни, а още по-малко раз-път-ни истини. Защото и в Свещеното писание за най-несъмнената мислима екзистенциал-ност - за Иисус - е казано: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът" (Йоан, 14:6).
По генезис този труд е „гнездови", партикуларен -той се роди в неизбежната за всеки изследовател самота в общуването с книгите (нашите най-безкористни приятели), в разговори, в духовно-идейни конфронтации и прения, в целенасочени или импровизирани интелектуални и светски „закачки", в душевни, душеспасителни и душеомерзителни обществени отношения и отблъскващи интелектуални „сношения"... Не питайте къде! Разбира се - в претъпкатото лоно на самотата...
Някои от „гнездата са загнездени" в одиозните тоталитарни времена, а други се оформиха след „демократичната" катастрофа в Евразия, която с уравнителна-
та си посредственост и безнравствена демагогия се захвана да помита безценните реликти на самообитните културни и етнически традиции... Но словесно те станаха възможни след съсредоточени философски размисли и са своеобразна „утайка" на една напълно улегнала и за-щитима визия за ролята на Universalia, на Общите Понятия и Категории - на Общото в Историята - в познанието, в човешката същност, в човешкото съществуване и осъществяване в битието.
Написаното е свободно от всякакви натрапчиви корпоративни и групови инспирации, особено ако биха били облечени в някакви идеологически или властови одежди. Мога да изповядам, че то е еманация на една anima Candida, „светла душа", искрена и чистосърдечна, отвратена de profundis (от дълбина) от клоаката на престъпността, т. е. от политиката. Написаното тук е водено само от вътрешното желание за екзистенциална и жизнена съпричастност и в този смисъл е една сърдечно протегната невъоръжена ръка - призив за мъдро човечно и човешко съобщение (Gemeinschaft).
Както ще забележи читателят, книгата е написана с подчертан негативизъм към Универсално Общото, към универсализма и неизбежно свързания с него и следващ го по петите глобализъм. Това не означава, че не съзнавам неизбежността на присъствието на Универсалните във всекидневния ни живот, а най-вече в нашата фундирана и изградена върху универсални философска наука и... човешка съдба! Но заедно с това съм убеден, знам, че универсализирането на дадена цивилизация, с цялата нейна културна и социална комплектуваност, с интерактивната й непропускливост спрямо други, търсещи взаимодействие цивилизации, с непробиваемия й ценностен и юридическия корпус.