Общество и власт
Транспортните разходи са за сметка на клиента Когато в началото на май 1945 г. руснаците и американците се срещат на Елба, много малко са тези, които разбират, че това е не само краят на една война, но и началото на ново противопоставяне. Защото твърде скоро съюзниците ще се изправят настръхнали един срещу друг, а малките народи ще превърнат в пионки на дъската на глобалната конфронтация.
Линията на фаталното разделение ще разсече Стария континент - Чехословакия предстои да остане в съветската сфера на влияние. Но ако съдбата на малката страна изглежда предрешена, защо тогава в Прага Альоша е посрещнат с цветя и топли славянски целувки?... И ако комунистите така и така са готови да грабнат със сила властта, защо първите сравнително свободни избори печелят именно Готвалдовите момчета? Не се ли шегува историята, когато отбелязва най-голямата победа, която комунисти някога и някъде са печелили - именно в тази добре развита демокрация от западен тип? И като че ли за да продължи шегата - същите момчета, вече легитимно на власт в едно коалиционно правителство, след по-малко от две години щурмуват властта с... по десет патрона в джоба си... А след още две десетилетия пак от техните редици ще се чуят първите гласове на критика срещу собствения им режим.
„Борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата...", резюмира световноизвестният Милан Кундера, тогава един от тези буйни млади, решили да скъсат завинаги с миналото. Но защо тогава най-общата памет -историята - пази първата си страница за овластените? Първият работнически президент Клемент Готвалд, генералният секретар на ЧКП Рудолф Слански, лидерът на Пражката пролет Александър Дубчек... Вацлав Хавел е общ работник, който пише стихове, а самият Кундера, отпаднал от хоровода на червените ангели, се превръща в анонимен автор на хороскопи. И ако те все пак са се преборили със забравата, какво остава за безименните жертви - вън и вътре в ЧКП -които остават в историята само с броя си.
Тази книга е малък опит на паметта да се пребори със забравата.
Теодора Готовска-Хенце