Монографията „Българи сме, но не съвсем“ представя две гледни точки – към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е: Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга – сръбкиня и чичо българин?
Съдържание
ПРОЛОГ /11
УВОД /13
ПЪРВА ЧАСТ
МЕТОДОЛОГИЯ. ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ПЕРСПЕКТИВИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Първа глава: Методология и методи. Саморефлексия /23
Базови теоретико-философски обосновки на изследването. Избор на качествени изследователски стратегии /24
Дизайн на изследването – основни подходи /27
Методи на емпиричното изследване /31
Профил на респондентите /39
Възрастов профил на респондентите /39
Джендър профил на респондентите /43
Етнически състав на респондентите /45
Образователен и социален профил на респондентите /45
„Пазители“, ключови информатори и избор на информатори /46
Между обективността и субективността, между вътрешен и външен /50
Саморефлексия и автоетнография. Етнографът като граница и мост – роли /53
Втора глава: Теоретична рамка /66
Антропология на границите. Основни концепции /66
Нови перспективи за идентичностите в социалните науки /74
ВТОРА ЧАСТ
ШОПЛУК – МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ. НЯКОИ ЛОКАЛНИ ПЕРСПЕКТИВИ И НЯКОИ ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ
Първа глава: Шоплука, шопите и шопската концепция – политико-социални измерения /91
Втора глава: Наративната идентичност като обосновка на настоящето (Босилеград и Димитровград) /116
Малкото време /122
„…с отворени очи към България“ /122
„Бяхме едно с югославските народи“ /141
„Аз съм от Тубарево!“ 151
Дискусия: Етническото време на българите в Сърбия /182
ТРЕТА ЧАСТ
ПЪРВИ СЛУЧАЙ. КРИВА ПАЛАНКА (КРАТОВО)
Първа глава: Структурална рамка /189
Теоретични бележки – модерност, глобализация и младите хора /189
Контекст I: Географско разположение и инфраструктура /197
Контекст II: Елементи на македонската национална идентичност /199
Контекст III: Етнически профил и демографски данни. Щрихи върху една вътрешнодържавна етническа граница. Политическата култура на младите хора /208
Контекст IV: Елементи на политическия контекст в Македония на нейната източна граница – социополитическа картина в Крива паланка и Кратово /218
Контекст V: Икономически профил и профил на заетостта /236
Втора глава: Границата като част от живота и ежедневието. Европа и Европейският съюз – поглед от периферията /240
Социални измерения на границата. Събиране на границите на културната близост: Шопският ареал като основа за близостта /243
Политическата граница като факт от ежедневието и живота в Крива паланка /260
Границата като икономически ресурс днес – договаряне на етническата граница /265
Трета глава: Уговаряне на миграцията. Европа: възприятия и символни стойности /280
Миграционни нагласи сред младите – „обетованата земя Европа“. Привличащи и отблъскващи фактори за емиграция /281
„Мора да се спáсиш“ /286
Българската държава и „олекотяването на гражданството“ – някои бележки по законите и дискурса /304
Медиаторите – българското гражданство в сивата зона между легално и нелегално /314
Четвърта глава: Между срама и реконструкцията на себе си /325
Срам, вина, травма и нормализация на двойното гражданство /328
Преконфигуриране на етнонационалните идентичности и отделяне
на гражданските. Символни стойности на паспорта и гражданството /340
Дискусия: Миграция в изчакване, хетеротопни пространства, идентичности хибриди и плацебо идентичност /354
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ВТОРИ СЛУЧАЙ. БОСИЛЕГРАД (ДИМИТРОВГРАД)
Първа глава: Структурална рамка /361
Контекст I: Елементи на социополитическия контекст в Сърбия в съвременността /361
Контекст II: Малцинствата в Сърбия и техният правен статус /367
Контекст III: Българското малцинство във взаимоотношенията между България и Сърбия /377
Контекст IV: Географско разположение и инфраструктура на изследваните градове /386
Контекст V: Етнически профил и демографски характеристики на българското малцинство /393
Контекст VI: Профил на заетостта в Южна и Източна Сърбия /399
Втора глава: Пространства на идентичността. Материални и нематериални проявления на физическото пространство. Конструиране на хетеротопията /405
Микростроеж на границите: „позиция“. Политически и социални разделения на българското малцинство в Босилеград /405
Микростроеж на границите: опозиция. Разделяне и маркиране на социокултурното пространство на Босилеград /425
Дискусия: Общество на патриоти и предатели, или „Българин по професия, българин по потекло“ /446
Мезостроеж на граници. Пространства на идентичността: едно малцинство – две общности /454
Макростроеж на границите. Виктимизирано малцинство – обвинение, прошка, компенсации. Малцинството като агент на промяната /471
Малцинството като жертва. Селекция и употреба на травматичен наратив в Босилеград /471
Малцинството като жертва, непознатото малцинство – очаквания към България и разочарование /480
Трета глава: Хибридната идентичност и хетеротопната реалност. Шопският диалект като маркер на междинната съвременна идентичност /492
Миграционен профил на Босилеград. Причини и мотивация, дестинации. Отношение към България /493
Неопознатата България. Поделена идентичност между България и Сърбия /507
Неопознатото малцинство. Поделена идентичност между България и Сърбия /536
Дискусия: Половин българин – половин сърбин и хетеротопната му реалност /551
ЗАКЛЮЧЕНИЕ /561
БИБЛИОГРАФИЯ /575
[затвори съдържанието]
