Тази книга описва един много труден и за мнозина – страшен период от най-новата история на Балканите. Събитията се развиват в течение на две години – 1990 и 1992. На моите студенти тук, в София, този период сигурно изглежда като древна история, защото тогава дори не са били родени, макар че всичко това е все още съвсем ясно и живо в моята памет.
Боян Николаев Попов, преводач
Светлана Колмогорова, преводач – „Последното неопознато място – България. Лятото на 1991 г.“
....
Бележки на преводача и редактора 7
Предговор 11
Въведение 15
Програмата 29
Последното неопознато място – България. Лятото на 1991 г. 35
Словения – социализъм с беемвета 87
Загреб: тук можеш да се качиш на автобус до фронта 111
София, или „Споменах ли, че цялата програма, изглежда,
се е сгромолясала?“ 125
Почивка в провинцията – Брезе 147
Размисъл над бакалията: дневният ред се оформя 157
Ядене и пиене сред природата 173
Заражда се стратегия… може би 187
Семейно, или как организацията дойде в България 209
Свищов: жега, прах и местно самоуправление 229
Следващото поколение: перални машини и безработица 249
Семинар край морето 263
„Здрасти, aз съм Георге и съм дошъл да те арестувам“ 273
С Лада из Македония –любопитно посещение на място,
което не съществува 295
Заключителни разговори и стягане за път 319
Епилог 341
[затвори съдържанието]