Понятието „български иредентизъм“ е възприето като термин, обозначаващ идеята за довършване на националното освобождение и обединение на всички български територии в единна национална държава.
Предлаганото на читателската аудитория историческо изследване целенасочено е съсредоточено в хронологическия дипазон между 1894 и 1904 г., генерираращ силен и оптимистичен български национализъм. Това динамично десетилетие от развитието на Източния въпрос е заключено между началото на Близкоизточната криза (1894–1898) и българо-турското споразумение от 1904 г., с което приключва предизвиканата от Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание Балканска криза (1902–1904).
ПРЕДГОВОР .................................................................................... 7
ГЛАВА І
РАДИКАЛНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ
ИРЕДЕНТИЗЪМ В РАЗЛОМА НА БЛИЗКОИЗТОЧНАТА
КРИЗА (1894–1898)........................................................................ 11
Българският иредентизъм в началната фаза
на Близкоизточната криза ............................................................................ 11
Четническата акция през 1895 г. като тактически ход
на българския иредентизъм......................................................................... 27
Македоно-одринската въстаническа заплаха в тактиката
на българския иредентизъм (1896–1898) .................................................. 72
ГЛАВА ІІ
БЪЛГАРСКИЯТ ИРЕДЕНТИЗЪМ
ПОД СТЪКЛЕН ПОХЛУПАК (1899–1902) ................................ 107
Радикализацията на българския иредентизъм
при радослависткото управление............................................................. 107
Българският иредентизъм при коалиционното правителство на
Петко Каравелов............................................................................................ 150
Идеята за въстание в Македония под русофилския похлупак на
кабинета Данев .............................................................................................. 168
ГЛАВА ІІІ
ВЪСТАНИЯТА КАТО ТАКТИЧЕСКИ ХОДОВЕ
НА БЪЛГАРСКИЯ ИРЕДЕНТИЗЪМ В БАЛКАНСКАТА
КРИЗА (1902–1904)...................................................................... 199
Горноджумайското въстание като радикален
иредентистки ход .......................................................................................... 199
6
ВЪСТАНИЯТА В ТАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ИРЕДЕНТИЗЪМ 1894–1904
Илинденско-Преображенското въстание в тактиката
на българския иредентизъм....................................................................... 244
Дипломатическият епилог на Балканската криза
като иредентистки реванш на българския консервативен
национализъм................................................................................................ 317
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ........................................................................... 345
БИБЛИОГРАФИЯ....................................................................... 347
І. Извори....................................................................................................... 347
Архивни документи...................................................................................... 347
Публикувани документи............................................................................. 347
Спомени и дневници ................................................................................... 349
Периодичен печат......................................................................................... 350
Іі. Изследвания....................................................................................... 351
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА .............................................. 356
Synopsis: The uprisings in the tactics of the Bulgarian irredentism
1894 – 1904........................................................................................................ 357
Резюме: Восстания в тактике болгарского ирредентизма
1894-1904 ........................................................................................ 360
[затвори съдържанието]
