„Литературата и фрагментаризираният свят“ е научен труд с подчертано приносно значение към българската славистика – и като качество на научното мислене, модерност и оригиналност на изследователската концепция, и в качеството си на първо в българска среда задълбочено сравнителнотипологично проучване на новите славянски литератури.
Типология на процесите в чешката литература
от 90-те години на XX век
(Полемики, дискусии, манифести)
Литературата в парадокса
на необятните възможности................................... 9
(Не)ограничените пространства
на литературата........................................................ 35
Перипетии с постмодернизма .............................. 58
Невъзможното поколение ..................................... 93
Литература............................................................ 119
Щрихи към типологическия прочит
на посттоталитарните литератури
Възраждането като постмодерен сюжет
(Към типологията на българската и чешката
литература от 90-те години на XX вek)............ 127
Памет и антиутопия.............................................. 147
Пространства, маршрути, географии на
писателската биография
(Към генеалогията на едно литературно
поколение)............................................................... 167
Метаморфозите на една културна утопия:
представите за Средна Европа в съвременната
литература ............................................................... 189
[затвори съдържанието]