„Защо война?“ на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е съставена от разменените между тях две писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя всъщност е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик.

Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво всъщност ни казва Фройд? Ще ни спаси ли психоаналитичният дискурс от наклоността да се самоза­черкнем? Какво още друго и различно ни разкрива този особен писмовен обмен между гениалния физик и дълбинния психолог за интелектуалното минало на междувоенна Европа и институциите на новия ѝ пацифизъм? За разума и неговите идеали, за хуманизма на индивидуалното съзнание, за тъмните сили на несъзнаваното? Тези въпроси и търсените отговори са в сърцевината на предговора и послеписа на българското издание на „Защо война?“.

В монографията са представени основни характеристики на лъжата, методологията на съвременното поли­графско изследване и са изслед­вани причините за неопределените полиграфски резултати.

"Безспорен принос в област­та на криминалната психология и по-специално на методите за установяване на опитите за заблуда в досъдебното производс­тво с акцент върху поли­графския метод."
Доц. д-р Валери Тодоров

Историята на крепостното право представлява истинската история на Русия. Това е поглед в един социален проблем, който вълнува руското общество векове наред. То създава народопсихологията на обикновения руснак, феноменът за „бащицата“, за силната ръка, за подчиненото положение, за вярата в свръхнационалните цели, които са подплатени с крайна жертвоготовност.

В това издание съм подбрал статии, публикувани в различни издания като вестник „Стандарт“, списание „Икономика“, списание „Български наблюдател“ и други през периода 1992–2008 г. Те са малка част от моите публикации, която смятам за представителни на възгледите и гражданската ми позиция.

В книгата се проследява 125-годишната история на Божия храм, съграден специално за да удовлетворява духовните потребности на юнкерите и кадетите, преподавателите и възпитателите на Военното на Негово Величество училище в София. От средище за духовно и патриотично възпитание след 1944 г. храмът се превръща в обикновена сграда, загубила за дълго не само своята сакралност, но и ролята на храм-пантеон на възпитаниците на училището, отдали живота си за Отечеството. Забраната и забравата вървят ръка за ръка, с което спомагат „бившата църква“ да загуби и статута си на паметник на културата. Благодарение на усилията и търпението на много съмишленици след демократичните промени от 1989 г. храм „Светите Архангели“ успява да се върне към религиозната си святост, за да приютява днес търсещите Божието слово и духовна грижа във Военна академия „Георги С. Раковски“. Всичко това дава упование, че храмът на вярата има не само богато историческо минало и настояще, но и бъдеще с редовен богослужебен живот.

Докато съветският комунизъм и връзката му с модерността са широко изследвани, аграрният експеримент в Източна Европа е изместен в периферията на историческия анализ. В това сравнително изследване Алексaндър Тошков разкрива историята на аграризма след Първата световна война и изследва мястото му като алтернативна модерност на капитализма и комунизма.

Опирайки се на богат архивен материал, тази книга изследва транснационалните връзки между парадигматичните случаи на България, Югославия и Чехословакия, както и Международното аграрно бюро в Прага, разкривайки противоречия и премълчавания в интерпретациите на аграризма. В допълнение, тя използва микроисторически подход, за да представи новаторска теоретична рамка, която добавя към разбирането ни за национализма, политическата корупция и субалтерните изследвания.

Това изследване убедително възстановява междувоенния аграризъм на полагащото му се място като едно от най-оригиналните и значими политически течения в Европа на 20-ти век.

„Кризите в пределите на нашите граници и извън тях пряко засягат живота на гражданите ни. В тези трудни времена силен Съюз е този, който мисли стратегически, споделя обща визия и действа единно.“

Натрупването на събития за един период от десет години с мащабите на миграционна инвазия по външните граници на ЕС, Брекзит, Covid-19 пандемията, военни конфликти в Близкия изток, интервенция на Русия в Украйна са симптоматика за състояние, при което светът преминава точката на бифуркация, а проблемът за границите, ресурсите и мира щe продължава да търси решения на натрупаните през ХХ в. геополитически противоречия и конфликти.
В тази суматоха големият въпрос на граничната сигурност към общата европейска перспектива бе не „Дали ще се разпадне ЕС?“, а „Как да бъде съхранен мирът на континента?“.
Условията на слаба или изцяло липсваща система на държавна контролна регулация родиха престъпни силови сдружения от различен ранг, които бързо натрупаха крупни печалби от престъпленията с МПС.

Книгата „Дискриминацията в международното данъчно право“ представлява първото българско изследване, посветено на въпросите на данъчната дискриминация.
На базата на конституционно установения принцип за равно третиране и спецификите на данъчната материя е изградена дефициния за „данъчна дискриминация“.
Трудът в основната си част е посветен на установената забрана за неравно данъчно третиране в международен план с фокус върху българската договорна практика и при осъществяването на сравнителноправен анализ на забраната за данъчна дискриминация на наднационално ниво.
В заключение са формулирани редица предложения de lege ferenda с оглед необходимостта от предоговаряне на вече сключените СИДДО от Република България. Конкретни предложения de lege ferenda са направени и с оглед бъдещата договорна практика на Република България.

„Свободата, господа, е белият дроб, чрез който диша демокрацията“

Парламентарният дебат в България има своите възходи и спадове. За съжаление, малко познаваме и поради това малко разговаряме за добрите образци. За един от тях е направена тази книга.

През 1934 г. счетоводителят в Българските държавни железни­ци Стефан Шиваров предприема поклонническо пътуване до све­тогорските манастири, разположени на Атонския полуостров. Както отбелязва в увода към своя пътепис, написан през същата година, желанието му да посети Света гора се породило още през 1908 г., но чак през 1933 г. той решава да се отправи на така желано­то пътуване, най-вече за да благодари на Божията майка, че чрез нейните молитви пред Спасителя го е дарила със син, след осем го­дини бездетие, и да обещае пред чудотворните икони, съхранява­ни там, че ще възпита сина си в православната вяра и ще го дари на Църквата, за да служи като истински достоен служител и брани­тел на Православието. Негов спътник в поклонническото пътува­не на следващата година е тъкмо малкият Николайчо - бъдещият богослов, професор и протопрезвитер Николай Шиваров (р. 1930).

От 70-те години на ХХ век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание?

От Освобождението до края на Първата световна война България се вписва напълно в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на световния конфликт и въведените от ОН ограничителни регламенти за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи алкалоиден глад. Между 1919 и 1944 г. българската държава също е въвлечена от нейни и чужди граждани в международната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. Изследването има за цел да проследи легалното производство на упойващи вещества, контрабандата с тях и превенцията на българските власти срещу нелегалното им добиване и разпространение.

„Щастлив съм, че осъществих тези срещи с автори на „Златорог“. Техните текстове представляват цялостно доказателство за отличното равнище на българския ум, с неговите реални, а не измислени духовни терзания, присъщи на всяко мислещо същество. В тях личи и искрената патриотична загриженост, изцяло свързана с европейската цивилизация. Вижда се плътната, а не накъсана тъкан на националната ни интелигенция, независимо от нейните разнопосочни търсения и кръстопътища.“

Един от най-често използваните терористични методи в днешно време е самоубийственият тероризъм, който се превръща във феномен. Женското участие в терористичните организации вече не е прецедент. Връзката между жените, равенството, тероризма и насилието, като средство за осъществяване на цели, стои в основата на философията на феномена тероризъм. Женският самоубийствен тероризъм е сравнително нова и недостатъчно изследвана форма на насилие с тенденция към прогресивно разширяване на женското присъствие в различните терористични организации през последните години.

Тази книга цели да разгърне по-детайлна картина на ур­ба­нис­тич­ното развитие и християнския живот в част от провинциите на Северна Африка от четвъртото приблизително до края на шестото столетие.

Защо именно „Изгубената Africa Sacra“?
Християнството от Северна Африка повлиява позитивно на развитието на цялото западно латинско християнство в условията на Късната Античност. Безвъзвратната загуба е, че под напора на арабите периодът на мощното африканско християнство (като идеи, представители и епископска институция) приключва някъде след средата на VII в. – за разлика от останалия латински християнски свят. Ореолът и примерът обаче са увековечени. Африканската църковна структура е уникална: към 257–258 г. тя наброявала към 150 епархии. Според актите на Събора в Картаген от 411 г. вече броят клонял някъде към шестстотин. В един ранен период в някои отношения християнска Африка била далеч по-напред от Апенините.

Какви цели си постaвя тази книга?
На първо място да запознае читателя с различни аспекти от развитието на може би най-богатата римска провинция (провинции) в африканския „рог“ от IV в. насетне за един период от около двеста – двеста и петдесет години.

Нека читателите повярват на историите в тази книга. В нея няма измислени лица, съдби и събития. Целта ми е да представя пътуванията на българите между България и Испания в етнографска перспектива. Те са мобилни хора, които искат да преодолеят материалните си затруднения и да осъществят плановете и мечтите си. Придвижването от София до Мадрид може да бъде наречено пътуване, заминаване, напускане, бягство или миграция. Интересуват ме тяхната работа и кариера. Интересуват ме всички нововъведения, които се случват в ежедневния им живот, перспективите и ограниченията, пред които се изправят и които променят тяхното въображение и начин на действие.

Луксозно издание.
Твърди корици.

Монографията „Българи сме, но не съвсем“ представя две гледни точки – към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е: Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга – сръбкиня и чичо българин?

Това е книга не за модните вещи на човека от междувоенните години, а за волята му да конструира и усъвършенства себе си, за неговите успешни или неуспешни опити да се утвърди като модерен субект чрез модния образ и жест. Разглеждат се български литературни интерпретации на Париж, кабарето, карнавала. Поставя се въпросът за художественото присъствие на денди, танцуващия човек и скучаещия човек. Изследването стъпва на широк набор от текстове, принадлежащи както на „високата“, така и на популярната българска литература от 20-те и 30-те години на ХХ век.

Монографията „Българи сме, но не съвсем“ представя две гледни точки – към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е: Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга – сръбкиня и чичо българин?

Книгата разглежда една значима част от материалното наследство на България – действащите български манастири, като погледът към тях е на специалиста по културен туризъм Атанас Казаков, който описва както възможностите им за развитие, така и присъствието им в туристическата карта на страната като точки за културни, образователни или просто вдъхновяващи пътувания, без да пропуска слабостите на обектите както като свещени за източноправославната религия места, така и като части от пъзела на туристическите пътувания.
Авторът е направил териториална обиколка на всички действащи манастири в България, а получените данни са обобщени, проверени и анализирани, в резултат на което можем да говорим за постиженията, засягащи очертаването на рамката на религиозния туризъм в България и представянето на възможностите за реализацията му в действащите български манастири.

Книгата обхваща 67 теми, върху които възрастните могат да помислят, ако искат да продължат да подобряват взаимоотношенията си с децата. Всяка тема е обърната както към родителите, така и към учителите. Разглеждаме възпитанието като част от процеса на духовното израстване на възрастните и децата. Но възпитанието е и изкуство, в което всяка картина е потенциален шедьовър.

Мултидисциплинарният подход в диагностиката и лечението на карцинома на гърдата днес е задължителен. Той осигурява в най-голяма степен най-добро качество и най-дълга продължителност на живот. И ако основни проблеми у нас са свързани с липса на скрининг и профилактика, ограничена техническа оборудваност и недостиг
на подготвени кадри, то не може да се отрече и, че „скъсването на връзката“ между отделните специалисти е нерядка причина за по-лошите ни резултати.
Авторският колектив на настоящия труд включва широк панел от водещи специалисти. Всеки от тях представя своя поглед върху болестта карцином на гърдата, разглежда разнообразни нейни аспекти и цели да предостави необходима информация за студенти, специализанти, стажант-лекари и изобщо всички, ангажирани да се борят с това заболяване.
Научните редактори на книгата са ангажирани в дългогодишната си практика с карцинома на гърда. Макар работещи в различни здравни структури, чрез своята практика те представят работещ модел на интердисциплинарност в менажирането на болестта. „...всичко се свежда до инаквостта на клиничното мислене – всички автори на монографията (с малки изключения) култивират онкологичните си възприятия през втората декада на 21 век и явно тяхното творческо кредо е: „Старото отмина!“.

Доц. Д-р Димитър Калев

Монографията на Горан Благоев е посветена на един важен за нашата хуманистаристика проблем – отстояването и оспорването на българската идентичност в Македония. Авторът насочва вниманието ни към болезнени за нас, българите, моменти от историята на Българското пространство, познато ни като Вардарска Македония, като се позовава и на неизвестни досега извори. Той парадигматизира темата, излагайки събития, факти и обстоятелства, и така ни връща към родовата национална памет за истини, които трябва да помним, но отдавна сме забравили. Македония!

Доц. д-р Дилян Николчев,
богослов и преподавател по канонично право

Книгата обхваща един от най-ярките периоди на културна София от Освобождението до 40-те години на ХХ век. Известната както и непознатата страна на галерията на Тръпко Василев – първата художествена галерия в София – са представени в аспекта на градоустройството на столицата, художествения живот, изложбените салони, острата критика и спомените за творчеството на нейния създател.
В настоящото богато илюстровано издание са представени творбите на Тръпко Василев и на художници, излагали в салона на ул. „Аксаков“ № 16 в периода между 1910 г. и 40-те години на миналия век.

Книгата представя историята на село Добри дял, написана от Иван Петков Милев (1883-1966) - дългогодишен учител, основател на читалището в родното си село, създател на идеите за кооперацията в българското село, за които получава орден от цар Борис III, уволняван заради леви убеждения, а след 1944 г. изпратен без присъда в лагера Куциан, като къщата му е разрушена и семейството му изселено.
Спомените на Иван П. Милев са написани на ръка през 1950 г., когато той живее в София у дъщеря си Недка Михайлова. През 1991 г. неговата внучка, Анка Михайлова, ги преписва на пишеща машина, като ръкописът остава в семейството и е предназначен само за тесен кръг хора, тъй като никога идеята му не е била текстът да се разпространява. Тридесет години по-късно, правнучките на Иван П. Милев (Надежда Сталянова и Елена Крейчова) издават спомените му в книга.

Любовта към мисленето е вродено качество, но способността за мислене би могла да се усъвършенства. В това отношение еднакво подходящи са всички науки.
Логиката не е по-добър учител по мислене от другите науки, но има едно особено качество: нейното изучаване развива нашата способност да се отнасяме критично към разсъжденията – да ги анализираме и да откриваме определен род грешки в тях.
Логиката не ни казва кога едно твърдение е вярно, а само кога то е плод на неправилно разсъждение, поради което би могло да бъде невярно. Нещо подобно има предвид Кант, който казва, че логиката задава отрицателното условие за истинност.
Тази книга е предназначена за хората, които обичат да мислят. Не е задължително те да са учили някога логика – достатъчно е в тях да се пробуди интерес към тази специфична научна материя. А това е въпрос на умствена нагласа.

Настоящият труд представя резултатите от изследване на съвременната нормативна уредба на бюджетния контрол, както и допълва и обогатява анализа на същността на бюджетния контрол от финансовоправна гледна точка. В труда са изключени въпросите касаещи историко-правния анализ на развитието на законодателната уредба на бюджетния контрол в Република България от Освобождението до приемането на страната в Европейския съюз, както и въпросите свързани с отговорността за извърени нарушения на бюджетното законодателство. Акцент на труда са само въпросите, свързани с финансовоправните аспекти на бюджетния контрол и то в контекста на неговата съвременна нормативна уредба в Република България. Анализът се основава на актуалната нормативна уредба  на бюджетния контрол към 30.07.2020 г.

Книгата не е налична в момента.


Практическото ръководство представя изграденото към момента електронно управление като единен механизъм от понятия,  нормативни правила,   системи и процеси и цели да подкрепи и насърчи усилията за неговото развитие.
Изданието включва:
Подробно описание на понятия и анализ на нормативната уредба на правни институти като:
-    електронен документ, хибридни документи
-    електронни удостоверителни услуги
-    електронна идентификация
-    мрежова и информационна сигурност
-    участници в електронното упрваление
-    защита на личните данни,
както и описание и анализ на процесите по предоставяне на електронни административни услуги /ЕАУ/:
-    задължения на доставчиците на ЕАУ и управление на процесите
-    системи за централизирано предоставяне на ЕАУ
-    електронна идентичност на доставчиците на ЕАУ и задължения за предоставяне на информация
-    достъпност на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения
-    електронна  идентификация при предоставяне на ЕАУ и използване на електронни удостоверителни услуги при изграждане на електронното упрвление
-    условия и ред за заявяване и приемане на заявления за ЕАУ, електронно връчване и съхранение на електронните документи
-    оперативна съвместимост при обмен на документи между администрациите, електронен обмен на удостоверителна и справочна информация
-    осигуряване на информационна и мрежова сигурност съгласно Наредбата за минималните изисквания за информационна и мрежова сигурност
-    предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване, отворен код, хранилище за изходен код и система за контрол на версиите.

Това е един Малтусиански текст, без да бъде апология на прословутия закон на Малтус за населението. Основава се на една вече доказана даденост – населението на земята е твърде многобройно, за да може средата на обитаване да го изхранва, или, със своя брой населението се превръща в контрапродуктивен фактор на развитието и опасност за физическото си съществуване. Целта е да се анализират алтернативи за решаване на проблема със свръхнаселението, но от позицията на различни политико-икономически интереси на реални групи-участници във възпроизводствения процес.

След Втората световна война в международните отношения и външната политика на България настъпва коренен прелом. В продължение на 45 години страната се намира в сферата на съветските интереси и изпълнява ролята на послушен сателит на Съветския съюз. Нейните международни позиции се предопределят от разделението на света на два враждуващи помежду си военнополитически блока, от проявленията на Студената война и от икономическото и идеологическото противопоставяне на двете световни социални системи. Периодът 1944 – 1989 г. е ясно определен исторически етап в развитието на страната, в който тя следва изцяло международните позиции на Съветския съюз и играе ролята на верен и последователен проводник на неговите външнополитически идеи на Балканите, в Европа и света.

Записките по метафизика са непозната и неиздавана до момента част от творчеството на най-известния български философ между двете световни войни – Димитър Михалчев.
Книгата е от интерес не само за историци на българската философия, но и за широк кръг любители на философски четива. Записките съдържат редица оригинални моменти, намиращи се в хармония с Михалчевата философия на даденото. Философските постановки и оценки, в тях могат да пробудят критически размишления у днешните им читатели.

Предговор към изданието: чл.-кор. проф. дфн Ангел Стефанов

В момента книгата не е налична!


В продължение на 53 години Йосиф Радоев старателно събира и записва диалектни нелитературни думи от Брезник, Брезнишко и Граово, с ясната цел един ден те да бъдат издадени и предадени на идните поколения. В настоящия труд са поместени 2380 думи, типични за говора на граовци, като не са спестени и някои циничните такива. Поради това, че "Граовци са известни със своите шеги и закачки, както и с ненадминатите по точност и острота сравнения. Даже има един израз – граовски музаверджия" книгата съдържа и разнообразни сравнения, шеговити разказчкета, шеговита народна поезия както и "абсурдни и трудно преводими изречения".

Йосиф Радоев е роден през 1954 г. в гр. Брезник. През 1978 г. завършва специалност „Стенопис“ във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. През 1984 г. завършва факултативен курс по китайски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1992 г. завършва курс по китайска калиграфия при г-н Пан Джъчан. Твори в областта на китайската класическа живопис и калиграфия. Има две самостоятелни изложби с китайско изкуство. От 1992 г. твори и в областта на православното църковно изкуство. Изографисва храмове и параклиси в Родопите, Созопол и Брезник. От 2013 г. преподава китайска калиграфия в Института за китайска култура „Конфуций“ – гр. София. Негови творби са притежание на колекционери от България, Франция, Испания, Израел и Япония.

Книгата представя чрез предисторията и историята на парламентаризма в Европа и в България възникването и осъществяването на контролната функция от парламента. Парламентарният контрол върху правителството заема съществена част от дейността на политическите представители в модерна Европа. Значението на контрола се повишава отчетливо след Втората световна война и този процес е проследен чрез три вълни на рационализация на парламентаризма на Европейския континент. Част от третата вълна, започнала в началото на 90-те години на ХХ в., е и конституционната промяна в България.   
Парламентарният контрол, който осъществява Народното събрание, и последващата колективна политическа отговорност на Министерския съвет са представени в исторически и в нормативно-критично план при действието на четирите български основни закона. През особеностите на парламентарния модел, установен с Конституцията от 1991 г., са представени същността, формите и последиците от упражнен парламентарен контрол в България. Направени са предложения de lege ferenda.

В предлагания монографичен труд е постигнато комплексно разглеждане на медицинската география не само като наука, но и като обществена практика общо за света, и конкретно за България. Позициите на автора и неговите изводи са илюстрирани с богат доказателствен материал както текстово, така и статистически и картографски. Монографията е ориентирана към широкия кръг на четящата общественост, към медицинските и географските среди, включително и към студентската общност.

Настоящото учебно помагало „Практикум по лексикология (български език като чужд за напреднали)“ е предназначено за всички чуждестранни студенти, които изучават български език като чужд – в академична среда в часовете по практически български, описателна граматика на българския език и семинарите по превод, така и за изучаващи български език извън филологическите университетски специалности. То може да бъде в помощ на билингви, чийто първи език е български, но са израснали или живеят в чужда езикова среда. Помагалото може да бъде ценен помощник както за бъдещите преводачи от български език, така и за всички, които се подготвят за явяване на изпит за степен на владеене на български език, и не на последно място – за студентите българисти и за всички, които имат интерес да задълбочат знанията и уменията си за боравене с езика в обществена, научна и професионална среда.
Упражненията в помагалото са насочени към работа с думите и техните значения, както и към системните отношения между тях с акцент върху проблемните места, които обикновено стават „препъникамъчета“ в обучението на всеки чужденец, решил да се посвети на магията на българския език.

В книгата са представени правно-историческите възгледи на Стефан Савов Бобчев. Учен, който се е утвърдил преди всичко в областта на историята на славянското и българското право и обичайното право. Общо погледнато, мнението, което се налага за историко-правните занимания на С. С. Бобчев е, че той създава Историята на българското право като наука и успява да изгради свои последователи, които да продължат дейността му и да събере широка изворова база за по-нататъшни проучвания. В голямата си част тезите, които ученият налага са валидни в науката и до днес. Възгледите на професора са проследени според систематизацията, която е създал при представянето на старобългарската правна история и Българското обичайно право. Разкрива се и отношението на учения към историята на славянското право.

Тази книга е наслада за окото. И със сигурност авторката е вложила „душа и сърце“ и огромен изследователски труд, както подчертават рецензиите за първото издание, което макар и да е в основата ѝ, е далеч надхвърлено и обогатено. Сега читателят държи една съвсем различна книга в седемстотин страници, продукт на силно желание и много настроение – явно общо за целия ѝ издателски екип. А как тя ще грабне читателя, това вече е различна история – за нея ще пишат други.

„Възстановяване... репарации... гаранции...“: Франция и балканските славянски държави (септември 1918 – октомври 1920)“ е второ, допълнено и преработено издание на публикуваната преди повече от двадест години и с отдавана изчерпан тираж книга със същото заглававие на Снежана Димитрова. Внимателно редактирана и усилена с нови акценти в повече от четиристотин допълнителни страници, в нов артистичен дизайн, тя не е загубила нищо от научната си стойност и изследователска актуалност, както подчертава професор Милан Ристович в послеписа си от Белград. И би заинтригувала както специализираната академична публика, така и учители, дипломати и широк кръг читатели с интерес към балканското минало и влиянието на френската политика върху съдбовни моменти от историята на балканските страни.

На трети индиктион 5838 година от Сътворението на света, или на 11 май 330 г., в понеделник, Рим престанал да бъде единствен и абсолютен център на Римската империя. На около 800 км източно от Вечния град се издигнал сериозен конкурент, обречен скоро да го измести и засенчи не само по слава, но и по пищност. Церемонията по освещаването на назования на император Константин град, по-късно наречен „Новия Рим“, била ослепителна с великолепието и многозначителните си религиозно-политически демонстрации. В нея Константин използвал демонстративно и преднамерено соларната символика, в която късноантичните и средновековните автори разпознават един слънчев бог, идентифициран от тях най-общо като Хелиос или Аполон, а християнските автори – дори като Иисус. Местното тракийско население на Бизантион, обаче, го наричало Зевксипос, мистичното име на Слънцето…

Монографията е опит за представяне на фрагменти от многоликите образи на България и на българските земи според начина, по който през първата половина на двадесетото столетие са ги видели, почувствали и разбрали унгарци. Тя включва автори и текстове, които показват нестихващ интерес към пъстър в етнокултурно отношение район, какъвто е днешна Североизточна България (Шумен, Варна, Лудогорие, Добруджа). Книгата е адресирана към етнографи, етнолози, фолклористи, културни антрополози, историци на културата и към любознателните читатели. Тя провокира интереса към регионалните проучвания, етническите и религиозните общности на Балканите, както и към историята на унгарско-българските научни взаимоотношения. Като популяризира слабо познати, забравени и неизвестни данни (архивни документи, публикации, материали от теренни изследвания и др.), сред които и появяващи се на български език за пръв път, както и с предпочетения интердисциплинарен подстъп към тях, това изследване има своя влог към уплътняването на познанието за българските светове според представите на другите.

През XX век Европа е център на големите събития от световен мащаб, а историята ѝ – изпълнена с динамика и катаклизми. Липсата на политика на баланс на силите засилва реваншизма и революционните настроения. Развитието на съветско-германските отношения през 20–30-те години на XX век са доказателство за стремежите на двата народа към сътрудничество. Германия и СССР намират най-малкото общо кратно, което да ги обедини – икономика и търговия

Това е книга за контрастите – как от високо индустриализирана страна (в края на 80-те години ХХ век), чрез прехода (след 90-те години) към отворено пазарно стопанство от либерален тип, България се деиндустриализира и придоби стопанство от сервизен тип. Най-големият „грях“ на такова стопанство е, че то не може да развие и поддържа собствени, вътрешни източници на натрупване и растеж. Последиците за националния суверенитет са очевидни – страната се превърна в пазарен придатък на чужди, далеч по-мощни икономики; растежът се осигурява изключително за сметка на „фетиша“ на чуждите инвестиции и дълга. Членството ни в ЕС само засили това състояние на нещата, оттук, читателят може да получи убедителни доводи, когато разсъждава за вредите и ползите от него….

Автора

Книгата разглежда историческите възгледи на Стефан Савов Бобчев и е разделена на две части, които засягат българската и общата история. Заниманията му по българска история обхващат проблеми, свързани със Средновековието, Възраждането, Българския периодичен печат, Източна Румелия и биографии на българи. В съчиненията му по обща история се обособяват три тематични кръга. Текстове посветени на цялостното развитие на света за времето след Френската революция. Съчинения върху историческото развитие на славянските народи и такива, които засягат историята на Балканско-Близкоизточния регион, както и биографии на личности, откроили се в световното развитие.

Това е книга, споделяща с читателя пътеписни импресии и размишления за Балканите в бурния четвърт век (1991–2016 г.), белязан от социални промени и сътресения. Но в центъра на вниманието на авторката – утвърден специалист от БАН по проблемите на философската антропология и религията – е човекът, „балканецът“, през чиято душа и сърце преминават тези събития и промени. Разноликият му колективен образ тук е описан не толкова със средствата и понятията на социалните и хуманитарните науки, а е резултат на жив и реален опит – от срещи, разговори, споделени пътувания и преживявания. В „обектива“ на авторката застават учени, бежанци, студенти, шофьори на такси, музиканти, митнически и гранични служители, политици, спътници във влакове и автобуси. Върху житейската канава на техните размисли, съдби, споделени преживявания авторката очертава контурите на основните тематични и проблемни полета в книгата: за характера на промените тук, за ролята на науката, на религията, на политиката в тяхното мирно протичане или войнствено налагане. И най-вече – за призванието на учения; за смисъла и силата/безсилието на неговото знание и слово; за Човешкото в тях.

Тази книга обобщава природните бедствия и катаклизми, индустриалните аварии и катастрофи, като целта ѝ е, да се запълни една съществена празнина в разясняването на правилата и процедурите за действие в кризисни ситуации, които могат да се случат всеки момент, да засегнат големи групи от населението, а самите ние да се окажем в центъра на бедствието.

 „Монографията е сполучлив опит да се постави акцент върху функционирането на информацията в системата за финансиране на въоръжените сили. Тя показва реалната ситуация и разкрива назрялата необходимост от целесъобразно разходване на отделяните от бюджета средства. Така авторът дава своя принос за едно задълбочено проучване и сериозен анализ на ресурсите за сигурност, когато се очакват мащабни мероприятия по военнотехническото осигуряване на видовете въоръжени сили. Предлаганият от Илия Ценов нов модел за финансиране се базира на достиженията на икономическата наука и развитието на информационните технологии..."
проф. д.ик.н. Георги Петков

Формат: 140/210 мм
Обем: 278 страници

Историята на една национална литература или даден неин период може да се напише по различен начин. Изборът на Гръцката и Римската античност като гледна точка към полската литература от XIX и XX в. е продиктуван от желанието за разширено познание на доминиращата философска и естетическа насоченост на поетическо съзнание в Полша от Романтизма до наши дни.

Преобладаващата част от разгледаните в книгата поетични и научни текстове на полските творци досега не са представяни или са само частично коментирани пред българския читател.

Книгата е представена в традициите на биографично-просопографските сборници. 
Предложените просопографски портрети са подредени по-скоро в хронологичен порядък, но донякъде и по географски признак.
В началото на труда е отделено внимание на две личности, дълбоко свързани със значимата и самобитна африканска латинска традиция – Еводий от Узалис и Фулгенций от Руспе. След тях в текста е „вклинен“ един пример на духовник от Изтока – пламенният и непримирим в богословските си пристрастия Север от Антиохия. Преобладаващият обем от рубриките е посветен на духовенството от Апенините: на епископа на Павия Енодий, закономерно и на римските епископи Хормизда и особено Григорий Велики.

Книгата е посветена на историята на военномонашеския орден на хоспиталиерите на св. Йоан Йерусалимски и нейните връзки с кръстоносното движение и политическата история на Източното Средиземноморие и Балканите в периода XI‒XIII в. Последователно се разглеждат проблемите, свързани с основаването на ордена и неговата роля в т.нар. Отвъдморски земи на латинското християнство, участието на йоанитите в кръстоносните походи и свидетелствата за тяхното присъствие на Балканите. Изданието съдържа и преводи на извори от епохата, снабдени с научен коментар.

Книгата въвежда читателя в един неизвестен за повечето съвременни хора, едновременно приказен и високохудожествен свят, изпъстрен с много любопитни факти. С над 60 илюстрации са представени едни от най-комичните представители на порцелановата скулптура, които са част от богатите колекции на световни музеи и галерии.
Те разкриват какво е разсмивало хората в онези далечни времена или ги е подтиквало да критикуват и най-вече как тяхната психология е намерила отражение в тази изящна и така завладяваща пластика. Книгата е плод на многогодишния интерес на авторката към изкуството, съчетан с близо десетгодишна
колекционерска страстна практика в областта на фигурния порцелан, както и продължителни и сериозни проучвания в научната и историческата литература, и над три години усилена работа по събиране на материали по темата.

В монографията е направен опит за цялостна оценка на развитието, характера и същността на политическите отношения между България и Румъния – както на двустранно ниво, така и в рамките на общите процеси на конфронтация и разведряване между Изтока и Запада в епохата от 1944 до 1989 г. Изяснени са различните позиции, които двете държави заемат спрямо СССР, в СИВ и ОВД, анализирани са механизмите, които се прилагат в политическия диалог и са откроени постигнатите конкретни резултати.

Сборникът, реализиран от издателство "Парадигма", е част от проект на ИБЦТ – БАН със съдействието на Френския институт в България. Той се състои от пет статии, които проследяват разпространението на египетските култове в елинистическа Тракия и имплантирането им в римска Сердика. Хронологическите му рамки обхващат периода от началото на епохата на Елинизма (т.е. края на IV – началото на III век пр. Хр.) до края на римската епоха (IV в.). Статиите са написани от различни специалисти, сред които историци, нумизмати и археолози.

В книгата са поставени редом две  фигури на ран­ни християнски духовници и книжовници, без които църковна­та история би трябвало да се пренапише наново: Йероним от Стридон и Августин от Хипон.

Не е стояла ди­лемата коя светла християнска личност да се ситуира на първо място: и двамата клирици са „облажавани“ от западната, латин­ска църква (а и от източната), но все пак св. Йероним прекарва немалко години в гръцкия Изток, в пряк досег с изворите на източната духовна традиция. Това е една от причините да се разположи на първо място  неговия портрет. Епископът Августин завинаги остава изцяло в плен на „късния“ латински виртуозен изказ.

 

 

 Чрез прилагането на един по-различен подход книгата е опит държавата да бъде представена многостранно, с цел да се преодолее едностранчивото ѝ изучаване от различните науки - история, политология, социология, право, антропология  - на които тя е обект на изследване.

 С присъщия си начин на разказване, познат от предходните му книги „Атентати и атентатори на ХХ в.“, „Тайните игри 1914 – 1945“, „Пет исторически портрета: Наполеон, Бисмарк, Хитлер, Чърчил, Сталин“ и др., Желязко Стоянов запознава читателите с главните моменти от живота на своите героини – Клеопатра, Жана д’Арк, Екатерина Велика, Индира Ганди и Маргарет Тачър – проследява гледната точка на съвременници им, трудните решения, които всяка взема, независимо от времето, в което живее. А всяко време изисква отговорност и пристрастност, каквито обаятелните жени, описани в книгата, безспорно притежават. 

„Историческа памет и образи на миналото (По примери от България, Унгария, Полша и Литва)“ се занимава с историческата памет и осмислянето на миналото като образ. Венета Янкова за „Историческа памет и образи на миналото (По примери от България, Унгария, Полша и Литва)“: Това изследване е плод на почти десетилетни дирения из различни пътища на Европа и на докосване до разнолики светове. Дълбоко съм признателна за споделеното от моите събеседници и за неоценимата помощ на много мои приятели и колеги.

 Авторите на текстове са от различни поколения  – в сборника участват изследователи, които лично са познавали забележителната ни поетеса, и съвсем млади – отдалечени от времето, в което тя живее. Разностранните изследователски наблюдения и различните литературоведски почерци се пресичат в своеобразен диалог, съдействащ за по-глъбинно осмисляне на личността ù, на биографичния ù сюжет, на ролята ù в културната история на България и особено – на художественото ù наследство. Видим е стремежът да се обгледат повече полета от него – поезията ù за възрастни и за деца, драматургичните ù изяви, преводите ù.

 „Календарна обредност и идентичност у българите в Бесарабия“ от Елена Водинчар отговорно изследва празниците у бесарабските българи, как се е празнувала Коледа, какви са били коледарите, как се променят традициите днес. Опазването на празниците и обичаите до наши дни е резултат от осъзнаването на тяхното значение за оцеляването на тази българска общност във времето. 

 Монографията на д-р Кристина Деспотова „Социални мрежи и РР на телевизията" е интердисциплинарно изследване, базирано на дисертационния ѝ труд. В него са анализирани актуални проблеми на РР комуникацията на класическата медия - телевизията, и социалните мрежи. Сред тях са появата на новата професия - специалист по дигитални комуникации, свързана с навлизането на тези платформи в ежедневната работа на журналистите и РР експертите и кросмедийното разпространение на информация.

 Настоящият „Речник на лингвистичните термини за студенти слависти (А–Н)“ е предназначен за студенти и преподаватели от специалностите славянска филология и българска филология. Той обхваща основни езиковедски термини, с които студентите се запознават още в началния етап на своето филологическо образование.

 Тази книга е първото всеобхватно изследване на тенденциите в българската външна политика в периода на глобалната трансформация на отношенията Изток – Запад в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. Тя предлага на читателя нестандартен поглед както върху широко известни, така и върху не толкова популярни аспекти от дейността на българската дипломация в стремежа за отхвърляне на просъветския „синдром на сателита“ чрез осъществяването на внимателно контролиран „завой“ от тясно сътрудничество в рамките на Източния блок към постепенно приобщаване към западноевропейското геополитическо пространство.

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата. В „Преводът – лица и маски“, книга трета, авторът продължава опитите си да обхване образите на българските преводачи и историята на преводното дело у нас. В книгата са включени интервюта с Иглика Василева, Здравка Петрова, Румяна Л. Станчева, Мая Ценова,  Азиз Таш, Кристин Димитрова – общо 13 преводачи.

 Изложението на „Подпоручик Тодор Христов – Офицерчето (1883 – 1903)“ следва хронологията на събитията, съпътствали живота на Тодор Христов, поради което се вмества в границите от рождението му през 1883 г. и завършва с героичната му смърт през септември 1903 г. За написването на монографията са използвани документи, съхранявани във фондовете на български архивохранилища, и спомени на съвременници.

 Неизследван и непубликуван ръкопис на княз Александър Дондуков-Корсаков, съставен между 1881 и 1883 г. и съхраняван досега в архивите, хвърля нова светлина върху ролята на руския императорски комисар в България при създаването на първоначалния проект за Органически устав на Българското княжество, за отношението му към ревизията на проекта в Петербург и за позицията му при неговото обсъждане в Търновското Учредително събрание.

 Монографията „Руската колонизация на Кавказ (1785 – 1864)“ от Цветелина Цветкова е първото изследване от български автор по темата за Кавказ и за руската колонизация. Авторката е завършила специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2016 г. е защитила докторската дисертация по темата на настоящата книга.  За да напише обемния си труд, тя е вложила пет години изследователска работа с руски, османски и англо-американски архиви. Много от откритията в книгата са неизвестни за българския читател и се появяват за първи път за по-широка публика у нас.

В момента книгата няма тираж!

 Тази книга покрива огромното пространство между Монголия и Черно море и Югоизточна Европа и е за българите и „степната империя“ (тюрки, уйгури, хазари) в техните отношения със и съотнасяния спрямо Византия, Иран и Китай, а така също и за „вътрешните“ и „външните“ Други.

 „Аз, Фрам“ от испанския писател и учен Хавиер Качо е роман за откритията, направени с един необикновен кораб. Книгата също е необикновена. Написана е в първо лице и разказвач е не друг, а действителният кораб „Фрам“, построен през 1892 г. специално за полярни експедиции. „Аз, Фрам“ започна с „раждането“ на героя и проследява трите му експедиции с Фритьоф Нансен в Северния ледовит океан, с Ото Свердруп до Канада и с Руал Амундсен до Южния полюс. 

 В тази книга ще се срещнете с България през 1990 – 1992 г. през гледната точка на чужденеца, посетил страната ни веднага след рухването на социализма и в началото на „прехода“. В книгата присъстват и разкази от пътувания до разкъсваната от война Хърватия и до Словения, осъществени през същия период. Под формата на дневник Бейкър споделя какво го впечатлява, как намира приятели и защо, въпреки държавните неуредици, частица от него завинаги ще остане в България.

 „Терапевтичният справочник по медицинска онкология“ е плод на съвместния труд на широк кръг специалисти с дългогодишен опит в областта на лекарственото лечение на злокачествените тумори. Правилата за лечение на основни нозологични единици са съобразени с Европейските правила за лечение (ESMO guidelines), както и със съответните европейски регистрации на лекарствените продукти.

 Трудът на Даниела Стракова е приносен, полезен, написан на съвременно научно равнище, с методологическа задълбоченост и принципност, представя деконструкцията като „стил на мислене“ и с редица още предимства… опит да се преодолеят несполуките в досегашното литературно образование.

 проф. д-р Мария Герджикова

 Основните теми в „Ставания и направи“ са привидно съсредоточени от една страна, в маса, стол и обувка, и от друга – във време, пространство и количество, а от още по-друга – музика, геометрия и аритметика. Но главното в нея е ставането на разумността – категориалната, понятийната и идеалната – като битие на грижещото, радеещото, проектното същество.

 Настоящата книга Песни за св. Йоан Владимир. Изследване и издание на словесната традиция за свети Йоан Владимир е четвърта поред в библиотеката Охридски извори. Тя е посветена на изворите за един от най-почитаните светци в земите на Охридската архиепископия – св. Йоан Владимир.

 Настоящото издание е резултат от националната научна конференция с международно участие „П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски. Литература и социален опит“, осъществена на 3 - 4 ноември 2016 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Целта на събитието бе да осветли връзката между литература и социален опит при тримата класици, но и да се поставят те самите в отношения помежду им. 

 Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм“ включва текстове, четени на едноименната конференция, проведена на 2 и 3 декември 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Става дума за интересен научен проект, иницииран от група млади изследователи, който е първият опит за целенасочено и систематично изследване на явлението „български диаболизъм“. Както знаем, става дума за краткотрайно, но много динамично и продуктивно течение в литературата на 20-те години на XX в., фиксирано най-вече в ранните работи на Владимир Полянов, Светослав Минков и Георги Райчев.

 Двуезичното издание "Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г./ Giovanni Chiaromanni e il suo viaggio da Vienna a Bursa fatto l’anno 1659" разкрива пред читателя един забравен пътешественик, рицар и поет. Неговите писма са преведени от италиански от Пенка Данова. Италианската версия на писмата може да послужи като учебно помагало по историческа граматика.

 Присъствието на унгарската литература в България – въпреки значителната промяна на условията за подпомагане на преводната книга – е постоянно и силно благодарение както на самоотвержената и висококачествена работа на преводачите, така и на интереса на издателствата и читателите. Годишно на български излизат поне по четири-пет унгарски художествени произведения, обикновено най-добрите творби на най-добрите автори, но повечето книги попадат в празно пространство, защото имената на авторите и заглавията на книгите сами  по себе си не са достатъчни”. Затова решихме, че има нужда от книга на български език, която да упътва интересуващите се, като предоставя на вниманието им кратки, писани специално за тях критически есета. Ласло Бедеч

Книгата на Вихра Барова е първото завършено монографично изследване на субкултура в България, осъществено от инсайдър изследовател, който споделя ценностите и практиките на разглежданата група и представя свой аналитичен поглед пред по-широка аудитория. Това изследване ще събуди интереса както на специалисти, така и на широк кръг читатели, тъкмо заради особената перспектива на изследователя инсайдър, който може да открои и популяризира специфичното знание, общностни практики и споделени ценности на субкултурната група. Доц. д-р Валентина Георгиева

Това издание се осъществява по повод четиридесетгодишнината на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ в гр. София. С тази книга се цели да се запази в друг формат и да се даде нова аудитория на едно общуване между бивши и настоящи възпитаници и преподаватели на Националната гимназия за древни езици и култури. Посвещава се на г-жа Гергина Тончева, дългогодишен директор на  гимназията.

 „Пътят към Тива“ започва със свещен лов в Ефес, по време на който Едип губи приятел и тази загуба го белязва като личност. След години на пир младият мъж чува, че не е син на баща си и тръгва към светилището в Делфи, където научава страшно пророчество. Едип се превръща в скитник, за да избегне сбъдването на предсказанието. Неусетно стига околностите на непознат град. От местни овчари научава, че мъжът, заради когото е загинал приятелят му от детството, възнамерява да властва там и решава да го спре...

  "Климатичен атлас на България" е двуезичен (български и английски) и е съставен на базата на резултати, получени с регионалния климатичен модел RegCM4 за периода 1979 – 2014 г. Той съдържа 77 карти на полетата на следните метеорологични елементи: температура, влажност, облачност, валежи, атмосферно налягане, вятър, слънчева радиация. Показани са също и вероятни състояния на бъдещия климат до 2090 г. 

 „Строеж на естествения език“ е опит за преосмисляне на идеи и методи на структурната лингвистика в светлината на развитието на езикознанието през стоте години, които ни разделят от издаването на лекциите на бащата на структурната лингвистика, Фердинанд де Сосюр.

 Книгата изследва тенденцията за негативизиране на базисните естетически ценности и философската естетика като цяло в рамките на периода ХІХ – ХХІ век и с това включва всички по-важни проблеми, понятия и категории на съвременната естетика. Проследени са последователно механизмите на достигане на позитивните граници и по-нататъшната принципно негативна реализация на индивидуалното и общностното естетическо съзнание, след което на естетизираното съзнание в рамките на съвременната културна ситуация.

 Научните изследвания, поместени в настоящия сборник, са дело на известния медиевист, дин проф. Петър Ангелов – дългогодишен преподавател по средновековна българска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в ПУ „Паисий Хилендарски“. Част от проучванията засягат развоя на българо-сръбските политически отношения през ХІV в. и свързаната с тях съдба на българските земи в Македония. В специален раздел са включени студии и статии, посветени на проявите на българската средновековна дипломация.  В последните два раздела на книгата са намерили място редица изследвания на автора, свързани с въпроса за „образа на другия“ в историята. Те разкриват спецификата на „българския образ“, изграден във Византия – външен вид, облекло, душевност, манталитет, ценностна система и т.н.

 Настоящата книга е втора в поредицата „Охридски извори“. В нея са представени службите за св. Алексий, Човек Божи сред православните славяни, като централно място сред тях заема Старобългарската служба от св. Климент Охридски. Тя е запазена в единадесет преписа, един от които е сред най-ценните охридски извори – това е Охридският миней от 1435 г. 

Монографията „Циганите в годините на социализма“ изследва основните аспекти от живота на циганското население в периода 1944 – 1989 г., проследява механизмите на приобщаване на малцинството и резултатите от провежданата политика. За да се обяснят и разберат по-добре успехите и неуспехите на тези държавнически усилия, в изложението е разработена предисторията на циганите по българските земи, както и някои от особеностите на тяхното групово разнообразие и традиции.

 В новата си книга Владимир Пенчев изследва миграционните процеси и  механизмите на създаване и битуване на отделните български общности в средноевропейските страни. Поставен е акцент върху гурбетчийската експанзия на българските градинари в този ареал на Европа и върху студентските миграционни вълни. Разгледани са политическите емигранти към Австрия в десетилетията след Втората световна война и на земеделски и промишлени работници към бивша Чехословакия в края на 40-те и през 50-те години на миналия век. И накрая вниманието е съсредоточено върху емиграцията след 1989 г. и мотивите за нея. Наблюденията и изводите, които авторът предлага, се основават на сравнително богат теренен материал от различните му полеви изследвания.

 Кой е създал вселената, с умисъл или не, човекът цел ли е или случайност? Печеливша ли е тезата за Божието творение на човека сред останалите, настояващи за появата му без предварителен замисъл по пътя на еволюцията? Над всички тези въпроси се извисява питането на Паскал „Кой ме е поставил тук?“. До него достигат както Стивън Хокинг, чрез затруднението да се даде отговор защо вселената си дава труда да съществува, така и авторът на тази книга, който увлекателно свързва пътищата на космологията и философията във възможността за разговор относно самите нас.

Помагалото по учебната дисциплина “География на населението и селищата в света” цели да въведе студентите в основните изучавани теми по време на лекционния курс. Теоретичните въпроси, понятията и категориите, които се изучават, са основа за подготовката на студентите по дисциплини, в които населението и селищата се разглеждат в глобален, регионален и национален мащаб. Общият брой на темите е 22. 

 This collection of short stories deals with the Scottish character as viewed through the prism of the latter part of the 20th century. The personnel we encounter are depictions of various aspects of the human condition which are paradigmatic of the afflictions which continue to assail and torture the Scottish nation. The protagonists range from those who (typically) migrated and found success to the desperate whose consciousness left this mortal coil prematurely due to that Scottish and human characteristic which is sometimes known as the illness of despair. In between these extremes there are the hopelessly ordinary, the pessimistic and those who display the classic Scottish proclivity of snatching defeat from the jaws of victory. While primarily focused on the Scottish malaise, there is humour within, albeit often mixed with a tartan hue of deep sarcasm.

 Досега не е правено цялостно изследване на българите, заселили се в Обединеното кралство. Изследванията за периода на Възраждането са съсредоточени върху два типа емигранти – учащи в различни средни и висши заведения на Острова, и търговци, открили свои кантори там. За емиграцията към Англия след възстановяването на българската държава (1878 г.) проучванията са групирани преди всичко върху учениците и студентите, избрали да се образоват в Англия.Българските емигранти в Англия представляват многобройни и разнообразни субгрупи, създадени съзнателно или не. Изследването е фокусирано върху функционирането на тези субгрупи в рамките на приемащото общество.

 Тези текстове са започвани, писани и написвани на път – сред екзотиката на индийските гари, в африканските кафенета, по френските и испанските пътища към Сантяго де Компостела. В сборника се срещат много страници с размисли за културата и политиката (припомня се и екзекуцията на Саддам Хюсеин). Интересен за незапознатия поглед би бил и послеписът към „Марокански бележки“ с артикулацията на процеса на ислямизация през вековете и взаимоотношенията между арабските племена и християнска Европа.

 „Митологичен прочит на „Травиата“ от Джузепе Верди“ е оригинално изследване на тази безсмъртна оперна творба. Увлекателно и достъпно Иван Драгоев води читателя към осмисляне на любовното чувство и го кара да се запита за своето място в тези толкова фини междуличностни отношения. Методологията следва митологичната схема за анализ на автора от „Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс“ (2002). Основание за такава стратегия му дава наблюдението, че без да има връзка с Античността, в „Травиата“ може да бъде открито типичното противопоставяне на божествена и човешка гледна точка. 

 Научноизследователският интерес към албанския проблем в Югославия след смъртта на Тито е предизвикан както от бурните събития от това време, така и от историческата дистанция на времето, която вече дава възможност за по-обективна оценка. Темата е разработена въз основа главно на архивни източници, досега непубликувани документи от архивите на републиките на бивша Югославия, които носят оценката на времето и анализират проблема. 

 Обект на изследването е творчеството на Пенчо Славейков, разбирано като съвкупност от творби и проекти. По този начин условно определени, формите на едно авторство оголват употребата на романтическия модел в програмата на българския модернизъм.

Речникът е първият четириезичен тематичен речник на славянски езици в историята на българската лексикография. Предназначен е за всички студенти слависти, студенти българисти, изучаващи славянски език, както и за чуждестранни студенти, изучаващи български или съответния славянски език като чужд в началната степен на своето обучение. Авторките са дългогодишни преподаватели по съответния славянски език в академична среда, затова и речникът отговаря на най-съвременните изисквания за преподаване на чужди езици.

 Любопитството и познанията по физика отвеждат Весела Ганчева в Хараре и Кейптаун, където работи като университетски преподавател в продължение на десет години. Книгата представя нейните интригуващи преживявания там. 

Противниковите служби използват сложни ключове и кодове за шифроване и дешифриране, което налага техните неприятели да провеждат специални шпионски операции за разкриването на използваните ключове и шифри. Някои от тези операции, протекли през първата половина на ХХ век, са част от новата книга на Желязко Стоянов, която може да се чете като своеобразно продължение на „История на разузнаването“ (2002) и „Легендарни шпиони на ХХ век“ (2009).

 Текстовете в книгата са групирани в три дяла, в които се обглеждат авторовите впечатления през 15-годишен период по проблеми от социалния и политическия живот.

 В настоящата монография се представят данни, получени от изследването на студенти от различни специалности и университети, които представляват слабо проучвана група в българския академичен контекст. В хода на проведените изследвания се проучват важни теми, свързани с ученето, емоциите и саморегулацията на учебното поведение на студентите в обучението и професионалната подготовка.

Страниците на тази монография запознават читателя с някои аспекти от общностния живот на руснаците и украинците в България и техните етнични имигрантски институции. 

 В тази книга са включени частично или цялостно преведени текстове на гръцки автори, съставени през периода ХVІІ – средата на ХІХ век и които в по-голямата си част се появяват за първи път на български език. Това са различни по характера си материали – дневници, пътеписи, учебници по история и география, трудове по история и география, както и паметници, маркиращи развитието на гръцката политическа мисъл, в които се срещат упоменавания за българите и тяхната история. 

 Книгата „Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа  (не само) на неговите жители” е третото поред българско издание, посветено на това село. Предходните две имаха преди всичко историческа и етноложка насоченост, докато настоящото представя гледната точка на хора, живели във Войводово през първата половина на миналия век.

 Това е разказ за интелектуалци от първа величина не само в чисто интелектуален, но и в интелектуално-морален план. Каквито и недостатъци да имат като личност, те са чужди на лицемерието и половинчатостите на типичния днешен добре осигурен интелектуалец. Те казват каквото мислят, каквото и да им струва това. Те са непреклонни, когато са уверени в своята истина. За тях идейният спор не е просто интелектуална игра или караница, той е способен да промени цялостния им възглед.

 В този труд са представени два подхода за граматическо моделиране на българския език, които са свързани с идеята за сравнение и сравнимост между езиците. Единият е създаването на ресурсна лингвистична граматика за даден език с голямо покритие и висока прецизност спрямо определено ядро с предварително зададени спецификации (матрица). Другият е конвертирането на съществуващ езиков ресурс от една схема на представяне на езиковата действителност към друга. Тези два подхода не само не си противоречат, но се и допълват.

Настоящата публикация насочва не само към полето на психолингвистиката, но и към необятното поле на приложната лингвистика, на езиковата прагматика, което е логично от своя страна да фокусира научното внимание към етапите на усвояването на близкородствени езици като чужди и произтичащите от тях методически задачи и въпроси. Авторката насочва своето внимание именно към генетичната близост между славянските езици и към специфичните затруднения в изучаването им, тъй като тяхната мотивация не само трябва да бъде теоретично обяснена, но преди всичко направените наблюдения и изводи могат да служат и като база за прагматични решения и модели, реализирани в учебния процес, целящи улесняване на междуезиковата комуникация и дори в процеса на работа при обучението на бъдещи преводачи.

 Предлаганото на читателската аудитория историческо изследване целенасочено е съсредоточено в хронологическия дипазон между 1894 и 1904 г., генерираращ силен и оптимистичен български национализъм. Това динамично десетилетие от развитието на Източния въпрос е заключено между началото на Близкоизточната криза (1894–1898) и българо-турското споразумение от 1904 г., с което приключва предизвиканата от Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание Балканска криза (1902–1904). 

Предлаганите раздели в учебното пособие "Увод в историческата география" са отворени, подлежащи на бъдещо допълване с анализиране на географските теории от по-ново време. Изданието разглежда зараждането на географската наука от Древността до модерните времена. Обърнато е специално внимание на развитието на българската география, както и на проблема за изборите на столици на българските държави от географска гледна точка, с мотивираност от политическата наложителност на момента.

Настоящият учебник е предназначен за много широк кръг читатели – студенти, учители, социални работници, специалисти, работещи в сферата на образованието и помагащите професии, които професионално се грижат за развитието, възпитанието и обучението на децата и младите хора.  В учебника  специално внимание се отделя и на учениците със специални образователни потребности поради нарастващия им брой в българските класни стаи и поради необходимостта темата да се осветлява и проучва от по-широк кръг специалисти.

 Яна Якимова отлично познава жанра фентъзи, възникнал през ХХ век, за да преодолее кризата на сюжетността във фантастичната литература. Именно сюжетът в романа „Орденът на Прокудените“ е носител едновременно на оригиналност и добре усвоена жанрова традиция. Героичното и възвишеното са въведени в мощен поток на епическа пълнота, а подвижната интрига носи духа на новото и младо време. Развръзката може да ви остави без дъх. На мен ми се случи. Пожелавам го и на читателите.

В последните десетилетия в културноисторическия образ на другостта ролята на нацията, етноса, религията и техният синтез придобиха преференциален статут като конфигуриращи този алтернативен и често враждебен образ. Истинското лице на този тип опасни междуобщностни отношения ли показва този синтез или е само маска, зад която се скриват други, по-дълбинни елементи и основания? Каква е ролята на религията и по-специално на религиозните различия в този взривоопасен „коктейл”? Биха ли могли отговорите на тези въпроси да помогнат за просветляването и умиротворяването на все по-тревожните гримаси, които тези два образа – на „ние” и „другите” – си разменят в последните десетилетия навсякъде по света, и нещо особено тревожно – в секуларна, демократична, „християнска” Европа?

Авторката поставя във фокуса на вниманието десетте приоритетни действия на стратегията на ЕС „Младежта в движение”. Книгата е снабдена с речник на използваните специализирани термини, анкетна карта, въпроси за авторско дълбочинно интервю, направен е анализ на избрани блогпостинги на еврокомисари. Всичко това говори убедително не само за сериозната компетентност и респектиращия мащаб на извършената от д-р Десислава Манова-Георгиева изследователска дейност, но и за много добре реализирания ѝ стремеж за възможно пълно обхващане на изследваната тема.

"Илирия от Варна до Вилах: Хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.)"  си поставя за цел да изследва генезиса на илиризма, който има толкова съществено значение за формирането на хърватската (модерна) нация. Цялостното осмисляне на илиризма е невъзможно без анализиране на неговата противоречива рецепция от сърбите и техния културно-национален елит, които имат решаващо значение за крайния му (не)успех.

В "20 ГОДИНИ „БОХЕМИЯ КЛУБ“ се изследват разнообразните аспекти на чешко-българските връзки, възможните паралелни прочити в литературата, застъпени са и изследванията от областите на езикознанието, историята, киното, обстойно са представените поредиците на сп. "Хомо Бохемикус" - „ГОЛЯМА ЧЕШКА БИБЛИОТЕКА“ и „МАЛКА ЧЕШКА БИБЛИОТЕКА“. Редакционна колегия: Владимир Пенчев, Радост Железарова, Тиха Бончева, Цветанка Аврамова.

 Войводово през първата половина на ХХ век е смятано за село за пример, а днес, когато ситуацията там е много по-различна и са изминали повече от шейсет години, откакто чехите са го напуснали, споменът за неговото чешко минало все още има потенциала да служи като образец и коректив, при това не само в локален контекст. Но за да кажем какво още би могло да бъде Войводово, необходимо е да знаем какво е било преди, необходимо е да познаваме миналото му. И именно на осветляването на някои недотам известни аспекти от войводовската история е посветена тази книга.

Авторът заявява, че предпочита историческото портретуване пред хронологично-фактографския подход, най-утвърдената форма за описване на миналото. В хода на своята работа той се е уверил, че тези „четири неугасващи звезди на световния духовен небосклон“ са способни да предизвикват и след векове различни чувства и оценки – възхищение или неодобрение, любов или антипатия, забавление или досада, но никого не оставят безразличен. Тази книга се явява като своеобразно продължение на  историческото портетуване, което Ж. Стоянова предпочита с последните си издадени книги. Както "Пет исторически портрета: Наполеон, Бисмарк, Хитлер, Чърчил, Сталин", така и "Атентати и атентатори".

 

Книгата „Рак на гърдата” отразява логично и поетапно диагнозата, оценката и изграждането на индивидуализиран, мултимодален подход, включващ неоадювантни мерки, консервативна и онкопластична хирургия и адювантен подход, което би довело до по-добра преживяемост. Като се има предвид изключително високата социална значимост на това заболяване, както и че то остава все още предизвикателство пред медицинската общност, целта е да представят подобренията и тенденциите в диагностиката и лечението на карцинома на гърдата. А също и да се подпомогне разпространението на това знание сред лекари и учени, които пряко са ангажирани с превенцията и лечението на тези болни.

Сборникът „Историята, която усмихва“ е посветен на богатата и многопосочна дейност на проф. д-р Румяна Кушева. Съдържателно книгата следва динамичната релефност на нейния активен творчески път със стремежа му за вярност към диалога в историята. В сборника участват учени от чуждестранни и български университети и организации, чиито статии са подредени в тематичните раздели „Диалогът в историята“, „Частици история“, „Посоки в образованието“. Последната част на това издание открехва вратата към една колкото професионална, толкова и човешка среща за разговорите, съвместните проекти и творческата подкрепа на проф. Кушева, споменът, за които поражда усмивката и радостта, съпътстващи обогатяващото общуване с нея.

Настоящата монография е посветена на проблема за отношенията между Католическата църква и усташкия режим в Независимата държава Хърватия през 1941–1945 г. Дейността на църквата е изследвана всестранно – показана е както подкрепата й на идеята за хърватската държавност и независимост, така и опозицията й на крайнонационалистическата политика на усташката организация (особено към антисръбската и антисемитската й насоченост). Католическата църква е представена в ролята на защитник на хърватските национални интереси по време на немската и италианската окупация на страната. Обоснована е тезата, че нейното ръководство няма единно официално становище по отношение на усташкото управление. Привеждат се убедителни доказателства, че между нисшия и висшия клир често съществуват големи различия и дори несъвместимост в позициите по наболелите национални въпроси в страната. В монографията са очертани и сложните и противоречиви отношения между Ватикана и Независимата държава Хърватия.

Предмет на изследването "Икономгеографските приоритети на българското земеделиее" е българското земеделие, а обект е развитието му при различните парадигми чрез комбинацията от водещи фактори, сред които средищно място заема географското положение на страната. Целта е да се анализира досегашното развитие на българското земеделие. В целта влиза и намиране мястото на българското земеделие в общото земеделие на страните от Европейския съюз чрез географска концепция за развитието на българския рурализъм, чрез подобряване на нашата регионална политика и доказване необходимостта от национална доктрина за земеделието, защитаваща българските интереси и идентичности, наред с приложението на Общата земеделска политика на страните от ЕС.

Съставянето на този кратък терминологичен справочник е извършено с желание да бъде начално помагало за студентите от медицинските университети и колежи и специалностите „Биология“ и „Медицинска физика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (а също така и магистратурите „Биомедицинска информатика“ на ФМФ на СУ и „Фармакологична и медицинска биофизикохимия“ на ХФ). Този справочник би помогнал на тези, които не знаят латински език по-добре да запомнят и правилно да произнасят основни общомедицински и анатомични медицински термини.

Настоящият сборник обединява студии, основани на етнографско изследване на миграционните движения и мобилността на българските граждани, заселващи се в края на ХХ и началото на ХХІ в. в страни от Средиземноморския ареал като Испания, Гърция, Кипър, Италия, Франция и Португалия. Студиите са резултат от проекта „Културно наследство и национална идентичност в условия на пан-европейска трудова мобилност (Българите, работещи в страните от Средиземноморието)“. Част от проучванията в по-кратък вид са издадени на английски език в сборника „Migration from and towards Bulgaria“.

"Захарният диабет" е сериозен научен труд от проф. д-р Цветалина Танкова за глобалния проблем за захарния диабет, който засяга и нашата страна. В България има около 500 000 души с това заболяване. Над 220 000 души са с предиабет и са изложени на риск през следващите години да развият диабет. Ежегодната заболеваемост от захарен диабет за децата от 0 до 14 години през периода 1973-1982 година е била 6.0 на 100 000 деца, докато понастоящем достига 9.3 на 100 000 деца.

Книгата "Дизайн, хора и взаимодействия" засяга множество теми, отнасящи се до всички звена във фирмите и лицата, обвързани с продуктите, които се разработват. От мениджърите на всички бизнес, маркетингови и технически отдели до отделните единици в екипите, които проучват, планират, проектират, програмират и тестват продуктите. Книгата се застъпва за културата в технологичното разработване, в което всички процеси и дейности трябва да се стремят към реализирането на проекти, ориентирани към истинските нужди на потребителите.

„Съдържащата се в учебното помагало информация може да се възприеме като ретроспективна оценка на натрупан исторически опит във финансовото управление на интелектуалната собственост, в частта на нейната застрахователна защита, като възможност за „опровергаване" на митове и извеждане на поуки от използваните практики в различните страни, от пропуснатите шансове за радикалното решаване на застрахователните проблеми в този важен сегмент на европейския застрахователен пазар, имащ пряко отношение към технологичното развитие на Европа и новата икономика, базирана на знанието, иновациите, новите технологии и интелигентния растеж по Стратегия „Европа - 2020."
проф. дикн Нено Павлов, УНСС

В последните години се натрупаха много нови данни относно патогенезата на туморите на надбъбречните жлези. През 2011 бяха направени забележителни открития в молекуларно-генетичните механизми, причиняващи някои форми на първичния алдостеронизъм и една форма на хиперплазия на zona reticularis на надбъбречната кора. Не случайно 2011 година беше наречена "година на надбъбречните жлези".

Новото ръководство ”Хормонална и функционална диагностика на ендокринните заболявания” от проф. д-р Георги Кирилов излиза във време, когато сме свидетели на извънредно големия напредък в диагностиката на ендокринните заболявания, в резултат от въвеждането на качествено нови клиниколабораторни методологични подходи и хормонални анализи. Богатата и съвременна информация, която авторът е представил в тази книга ще бъде от полза за специалистите по ендокринология и лабораторна медицина и най-вече за обучението на младите лекари и докторанти. Тя е написана компетентно, в добър академичен стил, съобразена е с последните консенсуси и съдържа най-новите научни данни за лабораторната и функционална диагностика на заболяванията на ендокринните жлези. Книгата е продължение на традицията в българската ендокринология за издаване на ръководства, посветени на диагностиката на ендокринните заболявания, под редакциите на акад. Иван Пенчев (1961 г. и 1964 г.) и проф. Драгомир Коев (1988 г.).

Книгата е опит да се представи по-цялостно политическата реторика в България след 1989 г. Изследването е насочено към решаване на важен за реториката научен проблем, а именно: доколко политическото ораторство запазва традициите, кои фактори оказват влияние за модифицирането му и дали реторичният инструментариум може да се използва за анализ извън специфично реторичното.

Постепенно се наложи мнението, че липидомно задавания структурен полиморфизъм на мембраните съвсем не е приумица на еволюцията, а отразява необходимостта от разнообразие и специфичност на клетъчните функции. Съвременните представи, отразени в непрекъснато усъвършенстващите се мембранни модели, се изграждат на базата на извънредно богатия експериментален материал, натрупан предимно с физически средства през последните няколко десетилетия.

Курсът лекции "Цигани в Източна Европа" обхваща избрани ключови теми, които представят една по-обща и цялостна картина на историята, етносоциалната структура и етнокултурните характеристики на "циганите" (Рома) в Източна Европа. В случая в този регион се вкючват страните на изток от "желязната завеса", разделила Европа след Втората световна война, а също така Гърция и Турция. Това е историческият ареал, в който живее основната част от подразделението Рома на циганската общност.

Заглавието на настоящата антология е съставено от две определения: първото се съдържа в Баварския географ от ІХ в., а другото в писмо на високообразования византиец Григорий Антиохийски от 1175 г. Според съставителя съчетанието им синтезира средновековната представа за България.

Речникът, организиран като справочно издание, е съставен от две части. Първата включва азбучна подредба на политическите партии от периода 1989–2009 година, а втората е хронологично представяне на по-важните политически събития. Подредбата по азбучен ред на речниковите статии, а за хронологичната част на книгата – подредбата на събитията по години, предоставя удобство за проследяване на конкретните политически и обществени процеси. Речникът е снабден и с показалци – географски и именен – които ще улеснят работата със справочното издание.

Настоящият труд е опит да се проследи развитието на германската външна политика непосредствено след стратегическите промени, настъпили на Европейския континент през 1989 и 1990 г. Авторът търси отговор на редица актуални въпроси като как възстановяването на германското единство и промяната на геополитическата обстановка след края на Студената война се отразяват върху капацитета на германската външна политика, как обединена Германия посреща ключови външнополитически предизвикателства като войната в Персийския залив, кризата в Босна и Херцеговина и конфликта в Косово и какво е мястото на страната в новата система на международна сигурност.

Тези „звезди на политическия небосклон“ предизвикват в своите съвременници разнообразни чувства и оценки – възхищение или неодобрение, любов или антипатия, забавление или досада, лоялност или отричане.Тази книга е замислена като първа част от серия публикации на тема „Знаменити политици“.
.

Книгата не е налична в момента!

В учебника се обръща по-голямо внимание на съдържателната страна на икономическите характеристики и по-малко на формулите и алгоритмите. Това се дължи на убеждението на автора, че учащите и всички други, които се интересуват от тези характеристики, трябва да усвоят преди всичко тяхната логика и познавателно значение. За изчисляването им има и техника и достатъчно специални статистически софтуерни продукти.

Сборникът излиза като резултат от интердисциплинарна конференция, оранизирана в Димитровград и поставила си за цел да хвърли поглед към живота на българите през XX век. Амбицията на организаторите на конференцията е да обобщи националните научни постижения в областта на етнологията и съвременната история.

Една книга, за която, десет години след излизането й, може уверено да се твърди, че е сред литературните събития на десетилетието. Второто издание идва своевременно, за да предложи възможност за други прочити на книгата, които безспорно високата литертура, каквато е "Госпожа Г.", предлага. Художник на корицата е Лиляна Дворянова. Романът предстои да бъде издаден във Франция от „Aden“.

Акцент в сборника е темата за бежанските движения и в частност за тези от областта Македония към българската държава от края на ХІХ и началото на ХХ век. Темата са трудовите миграции, традиционните културни модели, както и съвременните тенденции на трудовите миграционни движения в двете държави (гурбет, печалбарство, гастарбайтерските миграции към Германия и Австрия от 60-те и 70-те години на миналия век, най-новата трудова мобилност към Италия и т.н.).

В този учебник е направено усилие да се покрие цялата гама от метаболитни костни заболявания с възможно повече детайли, но достъпно за възприемане и полезно за практическата работа. Тъй като част от информацията е все още под дебат, не е възможно да се представи крайно становище. Това налага да се представят противоречевите находки на отделни научни групи, работещи по даден проблем, като е даден превес на възприетото в момента разбиране.

Монографията "Власт и история в средновековна България" е първият цялостен опит да се проследи във времето развитието на взаимовръзката власт-история в България през VII-XIV в. В книгата се анализират подробно концепциите на онези произведения, които имат характера на „маркери" на своето време и допринасят да се създаде по-реалистична представа за историческата култура на техните автори и читатели.

Книгата използва абдуктивния метод на американския философ Чарлс Пърс и се стреми да създаде обтегаема, проверима и гъвкава концепция за цялостното развитие на българската литература от възникването й до днес. Според избрания метод развитието на българската литература не е проследено линеарно, а шахматно, на проби, които обхващат основните й жанрове.

През последното десетилетие изследователският интерес на историците към „образа на другия“ осезателно нарасна. Книгата на Петър Ангелов е задълбочен прочит на историческите извори, въз основата на които се реконструират облеклото, нравите, политическите взаимоотношения между България и Византия през VII–XIV век.

Новата книга на Евгения Калинова е първи опит за представяне на развитието на българската художествена култура в периода 1944–1989 г. от гледната точка и с „инструментариума“ на историческата наука. Във фокуса на изследването е характерната за комунистическия режим зависимост на културата от политическия императив. Проследени са промените в обхвата и насоките на тази зависимост, диктувани от спецификата на вътрешните и международните измерения на: „народната демокрация“ (9 септември 1944-1947 г.); налагането на съветския модел на социализма (1948-1953 г.); постепенното и неуверено „размразяване“ след Сталин, достигнало кулминацията си с развенчаването му през 1956 г. и бързо деградирало след смазването на Унгарската революция; реформаторския устрем на 60-те години; стабилизацията на 70-те, която се подхранва от активния диалог Изток-Запад, но ще се окаже измамна още в края на същото десетилетие; и 80-те години, белязани от кризата. Политическите характеристики на тези периоди са от решаващо значение за основните параметри на културната политика и за отношението на Комунистическата партия към художествената интелигенция.

„Освен литературата” е книга, побрала в себе си множество разклоняващи се посоки от творчеството на Емилия Дворянова.
Книга-екзистенция, която открехва силуета на едно окръглило се лично битие, едновременно смирено и напрегнато, несвоевременно причастно и диалогично със света, чието изписване всеки път е чудо.
Книга-излизане със своите опити и гледки, пътища и жития.
Книга-покана да видим литературата, а през нея и нас самите, по друг начин.
Книга-образ на една индивидуалност.

Терминът „дипломация”, с който се обозначава една съществена страна от външната политика на всяка държава, намира разпространение в Европа едва от края на XVIII в. Неговият произход обаче ни отвежда още към античната епоха. Известно е, че в езика на древните гърци с думата „диплома” били обозначавани две сдвоени дъсчици, които се давали на пратениците в потвърждение на техните пълномощия.

Книгата e второ преработено и допълнено издание на "Българските преходи 1939-2005"  и разглежда историята на България в един от най-бурните периоди от развитието й през 20 в. и в началото на 21 в.

Основната цел на настоящото изследване е установяване режима на корабоплаване по Дунав в условията на разширяваща и обединяваща се Европа. Изследвани са отделните стадии и периоди на утвърждаване на международноправния режим на корабоплаване по Дунав.

Написана с лекота и изящество, книгата включва относително самостойни, но преплитащи и допълващи се истории, в които от сцената на едно реално събитие проговорят гласовете на нереални герои, за да изрекат своя поглед за живота, истината, смъртта и надеждата.

Настоящият сборник включва материали от конференцията "Европа: народи и граници (Парижка мирна конференция 1919-1920 и нейното наследство)", проведена на 6 ноември 2009 г. в София. Тя е ярък пример как дистанцията на времето и вятърът на промяната избистрят и отрезвяват, „европеизират" доскоро противопоставящи се исторически школи. Дискусиите, лишени от „национално отговорни" позиции, показаха, че в една война всички са губещи.

Настоящата книга е написана специално за българските читатели, тя не е превод на вече публикуван чешки текст. Ян Рихлик, чешки българист и професор по история в Карловия университет в Прага, е автор на историческата част в книгата, която е написана на чешки, но след извършения от Владимир Пенчев, български бохемист, научен работник в Института за фолклор при БАН и доцент в ЮЗУ „Н. Рилски” – Благоевград, превод, е авторизирана. Същевременно Владимир Пенчев авторизира самия превод и написва частта за историята на културата. Главата за чешко-българските връзки представлява актуализиран и допълнен превод от чешкия текст на „История на България”, публикувана в Прага през 2000 г. и претърпяла ново издание през 2002 г. , като нейни автори са отново Ян Рихлик и Владимир Пенчев.  

Темата за приложимостта на знанието и, най-вече за приложимостта на научното знание, се натрапи напоследък сякаш неочаквано. Неочаквано, но пък с напълно разбираеми мотиви. Като че ли до вчера тази тема беше тривиална, защото не раждаше проблеми, струващи си да бъдат специално изследвани. Каква промяна днес фокусира философския интерес към тази тема? Краткият, но точен отговор на този въпрос може да се потърси във все по-осезаемо чувстващия се днес социален натиск върху науката да произвежда знания, които са непосредствено и незабавно приложими в обществената практика.

С предлаганата нова книга авторката Искра Баева изявява своето желание да представи пред любознателния български читател някои от важните и/ или повратни моменти от историята на Източна Европа през XX в. Става дума не само за развитието на избрани страни от региона, а на първо място за понятието "Източна Европа", което има геополитически произход и претърпява дълга еволюция в географските и политическите си характеристики през XX в. Това е причината, поради която първият кръг от проблеми в книгата засяга начина и историческите обстоятелства, при които е формулирано понятието "Източна Европа", промените, които то претърпява, доколко и как може да бъде използвано и днес, в началото на XX в.

В тази книга бихме искали да изследваме някои от основните характеристики на САЩ като много консервативна и предсказуема институция, каквато те са всъщност. В действителност Европа е непрекъснато променящата се – тя експериментира в идеологическата, политическата, социалната и икономическата сфера, като въвлича в промяната и държавата. И по-точно, полезно е да се проследи как тези определящи характеристики отличават Америка от Европа. Всъщност през първите сто години от съществуването на републиката, тя определя себе си изключително чрез характеристиките, които я отличават от Европа.

Книгата “Смелост  за мир, смелост за промяна ” е  опит да се представи историята на новообединена Германия през призмата на дълбоките политически, социално-икономически и културни промени по време на управлението на Х. Кол и Г. Шрьодер. Акцентите са поставени върху предпоставките и последствията от присъединяването на ГДР към ФРГ, както и на двата кабинета на уникалната по същност и съдържание червено-зелена коалиция през периода от 1998 г. до 2005 г. Значително място е отделено и на външната политика на Германия през този период и предизвикателствата към кабинета Шрьодер-Фишер като участието на бундесвер във войната срещу Милошевич през 1998 г. и  Афганистан след 11 септември 2001 г., запазването на неутралитет по време на иракската авантюра на Дж. Буш-младши. Една голяма част е посветена на реформите на социалната държава, известни като “Агенда 2010” или законите на Хартц. Като цяло книгата е един историко-политически, социолого-психологически анализ на Германия в края на XX и началото на XXI век.