Разговаряме с Веселин Дафов за новите му книги „Ставания и направи“ и „Онтологически проектории“

Публикувана на: 12.09.2018
Предстои по книжарниците да се появи новата Ви книга „Ставания и направи“. Бихте ли ни разказали накратко за предизвикателствата, които постави пред Вас написването ѝ? 
 Книгата ставаше в продължение на десетина години, а беше направена за няколко месеца с помощта на научните редактори и екипа на издателство „Парадигма“. Основното предизвикателство в нея е да се покаже разликата между това как става нещо и как се прави. И по този начин да се онтологизира.

Какви са основните теми в нея? 
Привидно основни теми са: от една страна – маса, стол и обувка, и от друга – време, пространство и количество, а от още по-друга – музика, геометрия и аритметика. Но иначе е за ставането на разумността – категориалната, понятийната и идеалната – като битие на грижещото, радеещото, проектното същество.
 
За какъв тип читатели е Вашата книга?
Книгата е за читатели, които се вълнуват от разумното и уважават чудесността на човешките направи.
 
Преди няколко месеца издадохте „Онтологически проектории“. В нея ми направи силно впечатление философската Ви работа с деца. Вие имате дългогодишен опит в тази сфера. Разкажете повече за тази страна от Вашите занимания и за това как децата възприемат философията.
 
„Философската работа с деца“ може да има най-различен вид. Това, което ние – екипът на „ОнтоИдея“ – правим е да работим „Философия с деца“ по начин, в който от началото до края се изискват две неща – философията да се прави (да се философства) и личността на участниците да се уважава безусловно (да се грижиш за разумността). Така всъщност излиза, че ние нито се „занимаваме с философия“, нито на някого му се налага „да я възприема“, защото това, което следва да бъде „възприето“ все още не е станало.
Лесно е да се каже и звучи просто като се прочете. А всъщност изисква много висока степен на философска компетентност – именно компетентност. Знанията и уменията са необходими, ала никак, ама никак не са достатъчни. Изисква едновременно откритост към всяко все още ненаправено и смиреност към всичко, вече налично. Изисква признаване на незавършеността на разумното човешко, но и уважаване на неговата безграничност и безкрайност. Изисква готовност за самосъздаване и загриженост, отговорност за пораждането, израстването и разцъфването на разумното.
Ta – без да им се налага да възприемат – по време на „философия“ децата философстват и в това именно те в най-пълна степен се оличностяват в действителност, в конкретна ситуация, не абстрактно, не някога. Не се подготвят за оличностяването си, а именно се оличностяват. Не подготвят разумността си за, евентуално, някой път, когато ще им се позволи или наложи да действат разумно. А именно биват уважавани, признавани, призовавани да действат от собствената си разумност, да биват разумни, да отговарят разумно за разумността си, да се грижат за разумното изобщо. Повече и в някои подробности сме разказали на страницата на „Философия с деца“ на ОнтоИдея – www.pwc.ontoidea.com. 
Същото важи и за философското консултиране с тази разлика, че при него полето на философското изследване и проектиране е предмет на предварително договаряне. 
 
 
 
 Въпросите зададе: Я. Радева