Сирма Данова за сборника „П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски. Литература и социален опит“

Публикувана на: 16.08.2018

 

Сборникът е резултат от националната научна конференция с международно участие „П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски. Литература и социален опит“ , осъществена на 3 – 4 ноември 2016 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Защо се спряхте на тези имена от българската литературна история? 
 
През 2016 г. се навършиха 160 години от рождението на Стоян Михайловски и 150 години от рождението на д-р К. Кръстев и Пенчо Славейков. Но това е само формалният повод. Винаги ми е било интересно как се позиционира Стоян Михайловски, един толкова задължен на християнството автор, спрямо естетическия радикализъм на кръга „Мисъл“. Разбира се, не само чисто литературната допирателна беше във фокуса на конференцията, респ. на сборника, а и разглеждането на тримата класици (и особено д-р К. Кръстев и Ст. Михайловски) като социални анализатори, каквито в действителност са в публицистичните си текстове.
 
Какви са посланията на П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски, които през времето са достигнали до съвременния българин? И кое е онова, което той не желае да чуе? 
 
Струва ми се, че това, което ги обединява, е вярата в боговдъхновената фигура на твореца. Диференциация в културното поле е другото нещо. Например: Пенчо намира за позорно в книжарница да се продават книги, маслини и чирузи. Като директор на Народния театър не се е съгласил оперната и театралната трупа да репетират в една и съща сграда. И още нещо, което силно ги обединява, това е благоговението към яркия характер – в литературата, политиката, самия живот. И тримата са се удивлявали на императора философ Марк Аврелий и на други политически фигури, живеещи вътрешен живот.

За какъв тип читателска публика е този сборник?  
 
Този сборник е предназначен за всички, които се интересуват от естетическата и политическата история на следосвобожденска България.
 

Бихте ли ни разказали интересна история или анекдот покрай съставителството и редакцията на сборника? 
 
Не съм упълномощена от колегите ми, с които подготвихме сборника, да разкажа тази история, но ще рискувам . Предложих една идея за корица, която те благоразумно отклониха. Щеше ми се да използваме прословутата фотография на кръга „Мисъл“, имаща вече толкова версии в съвременната българска литература. Исках до Пенчо и д-р Кръстев зад масичката да стои изправен Михайловски (на мястото на Яворов и Петко Тодоров) – хем да е до тях, хем да е резервирано изправен. Разбирам кощунствения характер на тази визия, затова тя и не се прие. Тук е мястото да благодаря на колегите ми Бойко Пенчев, Надежда Стоянова и Кристина Йорданова за доброто сработване, както и на екипа на издателство „Парадигма“ за коректността.
 
Замислили ли сте бъдещите инициативи, свързани със сборника? Кога да очакваме неговата премиера.  
 
Есента е един от сезоните на филологията, би било добър момент.