Религия и медиевистика
В монографията „Евхаристията – mysterium fidei – mysterium vitae (литургично изследване на тайнството Евхаристия)“ се обръща внимание на основни за литургичното богословие проблеми, разгледани през призмата на световните научни изследвания по въпросите на Евхаристията, тайнствата и обредите, в съответствие с българските изследвания в тази област и научно-изследавателското наследство на учени и преподаватели, оставили своя принос в литургичното богословие в България. Друг мотив за това изследване е отражението на вероизповедта на Църквата в литургичните текстове, молитви и последования – тяхната неразделна връзка и свидетелство за вярата в Светата Троица, Богочовека Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица, ангелското войнство и света на светиите.
Изследването е върху особеностите на александрийската тълкувателна традиция на базата на библейските коментари на Свети Кирил, Архиепископ на Александрия.Представеният като приложение превод е извършен от старогръцки език по изданието на Philipus Pusey (1868), което до този момент е най-новото пълно издание на Коментар върху Евангелието от Йоан на Свети Кирил Александрийски.
Настоящата книга Песни за св. Йоан Владимир. Изследване и издание на словесната традиция за свети Йоан Владимир е четвърта поред в библиотеката Охридски извори. Тя е посветена на изворите за един от най-почитаните светци в земите на Охридската архиепископия – св. Йоан Владимир.
Книгата няма тираж в момента!
Настоящата книга е втора в поредицата „Охридски извори“. В нея са представени службите за св. Алексий, Човек Божи сред православните славяни, като централно място сред тях заема Старобългарската служба от св. Климент Охридски. Тя е запазена в единадесет преписа, един от които е сред най-ценните охридски извори – това е Охридският миней от 1435 г.
В последните десетилетия в културноисторическия образ на другостта ролята на нацията, етноса, религията и техният синтез придобиха преференциален статут като конфигуриращи този алтернативен и често враждебен образ. Истинското лице на този тип опасни междуобщностни отношения ли показва този синтез или е само маска, зад която се скриват други, по-дълбинни елементи и основания? Каква е ролята на религията и по-специално на религиозните различия в този взривоопасен „коктейл”? Биха ли могли отговорите на тези въпроси да помогнат за просветляването и умиротворяването на все по-тревожните гримаси, които тези два образа – на „ние” и „другите” – си разменят в последните десетилетия навсякъде по света, и нещо особено тревожно – в секуларна, демократична, „християнска” Европа?
Монографията е предназначена за студенти и преподаватели, учители и специалисти в областта на религиозната и социалната педагогика, гражданското и интеркултурното образование, за родители и всички онези, които се интересуват от религиозното измерение на съвременното интер-културно образование и свързаните с това възпитателни, корекционни и социално приобщаващи възможности на училищното обучение по религия.
Актуалността на проблематиката в предложения труд се определя от факта, че се дава нова гледна точка към представата ни за оригиналните български произведения, според прославяните светци. Тримата избрани светци - св. Иван Рилски, св. Петка Търновска и св. Димитър Солунски, са компактна група с дати за честване през месец октомври, но те са представителен подбор и за състава на празничния миней.
Параграфите са пригодени преди всичко за студенти в бакалавърска степен. Отчетено е също, че не малко от читателите ще пристъпят към тази херменевтика без необходимата продължителна и задълбочена подготовка в областта на различни въвеждащи дисциплини (например библейска археология, библейска история, география и топография предимно в Ханаан, респективно в Палестина, староеврейски език и т.н.).
Книгата на Владимир Димитров, който е един от малцината наши специалисти по българско възрожденско изкуство, е несъмнено безпрецедентна. Преди всичко поради избора на самия обект на изследване. Представен е интересен, изцяло непроучван досега материал, който стимулира размишления върху недостатъчно изследвани проблеми на българската духовна култура от XIX век.
VATOPEDI'S ARCHIVE FROM THE LATE 15™ TO THE 17™ CENTURY
The purpose of this monograph is to present and analyse the contents of seventy-five acts kept in the post-Byzantine archive of the Athonite Monastery of Vatopedi. Our intention is to furnish scholars interested in the documentary heritage of the Balkan Late Middle Ages with new knowledge about the archive and the history of this major Athonite foundation. It is a commonplace that Vatopedi's archive is extremely rich in late Byzantine and, to a certain degree, in early post-Byzantine acts'.
Многовековната история на храма „Св. София" е неразделна от духовната съдба на българския народ. Храмът е стоял на мястото си преди създаването на Дунавска България през 681 г., а в края на държавното ни Средновековие е дал наименованието на града. По своето местонахождение „Св. София" се намира на най-сакралното място в древния град.
Настоящото монографично изследване има за цел да очертае по-пълно и по-релефно образа на българския първоучител Климент Охридски и да направи по-точна преценка на неговите разностранни заслуги към българската култура през Средните векове. Книгата притежава класическа триделна структура.
Защо "Hа изток от Рая"? Защото там е краят на света! Това е една устойчива митологемна схема на мистичното пътуване Отвъд, предприемано от посветения в орфическите тайнства, за да постигне вечен и блажен живот посредством сакралното познание за безсмъртието... Намерението на предлаганата книга, която е първа част на едно по-голямо изследване, е да бъдат подирени конкретни литературни връзки между някои раннохристиянски творби с апокалиптичен характер и евентуалните техни орфически първоизточници, интерпретиращи „географията на Отвъдното" в една устойчива есхатологична традиция.
Проблематика в книгата е поднесена на читателя, групирана в три глави. Първа глава разглежда православната онтология, а след това се пристъпва към осветление на основните аспекти на православната познавателна традиция (Втора глава). В трета глава се отстоява идеята, че нравствените и социални ценности на православието, са в нерезривно единство с онтологичните му основи. Книгата докосва и въпроси за дейността на православието в постмодерния свят.