През юни 1984 г. Итало Калвино е официално поканен от Харвардския университет за лекционната поредица „Чарлс Елиът Нортън". Става въпрос за цикъл от шест лекции, които се изнасят в рамките на една академична година (за Калвино това трябва да бъде 1985-1986) в Харвард. Традицията на Нортъновите лекции започва от 1926 г. и преди Калвино за тях са канени творци от ранга на Т. С. Елиът, Игор Стравински, Хорхе Луис Борхес, Нор-тръп Фрай, Октавио Пас.
За първи път се предлага участие на италиански писател и идеята е той да представи заниманията си по възможно най-концентрирания и красноречив начин пред студентите.

Книга първа „Градеж", от тритомното изследване „изоставени от боговете", се отличава с много добри качества на идеи и сложни разработки. Трите книги предлагат изследване на проф. Мутафов - опит за теория на европейската цивилизация, което не е правено никъде, изследването е уникат в хуманистиката по света и ще стигне своята висока цел.

Възможна ли е сега концепция за „глобална литература"? Интуициите, белязали началните перспективи и граници на това ново поле, странно възпроизвеждат една негативна предпоставка, която с праг за възникването и на понятието световна литература в началото на XIX век. Негативната роля се пада на филологическия проект, зародил се в европейското Просвещение именно като възможност за партикуларно описание или конституиране на национални езици и съответните им литератури. Консервативната линия на европейската традиция през последните два века вижда в този съюз между филологическата идеология и политическата прагматика фундамент на „духа на народа", „изконните ценности", „националния характер" и други дискурсивни формули, мотивиращи върховната идеологема „самобитност на родната литература". Политиката на представителство, която такъв дискурс опосредства, винаги обслужва властовите стратегии на социални и професионални групи и институции. Така „добрата воля за власт" (по израза на Дерида) употребява перспективата на различието, която всеки национален литературен дискурс „естествено" произвежда. В този смисъл е съвсем основателно и питането на Гелнър дали, след като национализмът създава нациите, литературата не е онзи феномен, който създава национализма.

Материали от международната конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (6-8 ноември 2006), посветена на стогодишнината от смъртта на Хенрих Ибсен