Архив
Книгата е сборник от Четвъртата научна конференция "Съвременни аспекти на историческата тема в българската книга", проведе през 2005 г. във Велико Търново.
Посвещението е ритуален смисъл на интерпретираните в ролята на аналитичен подход обредно-митични кодове - сватбен, календарен, апокалиптичен, музикално-орфичен. Полските сватби, символните месеци в славянските литератури, апокалиптичните видения и сънища, музиката като надсловесен език, комуникативните жестове на словото, крият архетипни ситуации на посвещаване, които прерастват в жестове и образи на литературната идейност и служат на националната идентичност. Това са ритуални зони на словото, красиви зони, където все още не всичко е направено и има какво да предстои. С такова обещание те примамиха автора да им посвети вдъхновението си и да се опита да достигне до ясни прозрения за ритуалното поведение на полската литература, да дефинира основни негови фабули и символи, да очертае ключова ситуативност.
Съвременният свят излага на опасност религиозността и духа на християнството предимно чрез нравите, навиците и начините на живеене, които подчиняват любовта на егоизма, истината – на дърдоренето, правото - под формите му, длъжността – под общественото приличие, човещината – под вежливостта, съвестта – под слабостта, разумът – под въображението, , реалността – под мечтателността, световното щастие – под ламтежа към богатство и спасението на Бедните – под удобството на богатите, под претенциите на авантюристите и бъбривците, които не знаят как се добива хляб.
Искрена книга, която провокира критичното мислене на човека, който сам иска да открие границата между истинското и фантазното, което хем знае, че е така, хем те го вярва.
Книгата „Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа (не само) на неговите жители” е третото поред българско издание, посветено на това село. Предходните две имаха преди всичко историческа и етноложка насоченост, докато настоящото представя гледната точка на хора, живели във Войводово през първата половина на миналия век.
Прозата на Хайне - и философската - има своя ритмика, неочакваност на асоциациите, пристрастия, идващи сякаш направо от неговата лирика, свой размах, широта, мащабност на обобщенията, напомнящи, макар и отдалеч, за епоса, както и вътрешна и страстна раздвиженост, показваща живото присъствие на едно драматическо начало. В това сливане на субективното с обективното, на лиричното и драматичното с епичното, в това романтическо „смешение на родовете“ е една от тайните на очарованието на прозата на Хайне.
Една от автомитологичните книги на Любомир Левчев
Настоящото учебно помагало „Работна тетрадка 2. Упражнения по практическа граматика на новогръцкия език” е естествено продължение на Работна тетрадка 1. То се стреми да предаде пълнота и завършеност на основния курс на новогръцки език за начинаещи. Тук е разработен граматическия и лексикалният материал от 16-30 урок в учебник.
Книгата на проф. Донка Петканова включва три части, които групират текстовете в категориите спомени, есета и научнопопулярни статии.
Библията е непресъхващ извор на жизнена философия и общочовешка мъдрост, съхранили своята сила и значимост в дългата история на развитието на човешките общества. В нравствения свят на библейските разбирания можем да потърсим разклатената опора на нашите ценности в днешния ден - за живота, за обществото, за стопанството.
Темата на книгата е връзката мeжду функционирането на гражданското общество и начина, по който е формирана нацоналната идентичност през модерната епоха. Българската национална идентичност е изграждана преди всичко с исторически материал.
Целта на настоящия труд е да се очертаят измеренията на проблема “детски труд” в национален и световен мащаб, като се изведат същностните характеристики на явлението, най-лошите му форми на проявление и факторите, провокиращи неговото развитие, както и да се очертаят основните стратегии и подходи за неговото овладяване.
Настоящият том е четвъртият от проекта на Българска народна бaнка и Главно управление на архивите при Министерския съвет за представяне на обширен корпус от документи, свързани с историята на централната банка от основаването й през 1879 г. до разделната 1989 г. Поради самота естество на институцията, както и поради нейната ключова роля за икономическото развитие на страната публикациите от това значимо начинание възстановяват богата картина за миналото на цялата българска финансова система.
Тази книга е опит да се проблематизира отношението между възприемането на европейската модерност като културен модел в България след създаването на независима държава и усвояването / практикуването на модернизми. Понятията модернизъм / модернизми, модерност, балканизъм (въведено от историчката Мария Тодорова) са проблематизирани в среда от съвременни текстове.
В книгата “Какво пишем, как да пишем” са включени теоретични статии за писмената реч в училище. Заглавието недвусмислено говори, че материалите са предназначени за учениците, за работата на учителите в часовете по писмена реч. За да овладее ученикът системата на писмената реч, теорията не е достатъчна. Необходима е много допълнителна работа, свързана с интерпретацията на художествените творби, с изграждането на собствен стил.
Книгата съдържа осем раздела - основи на стопанската история; дълговременните движения на цените и производството; историческата еволюция и икономическите структури; индустриалният преврат; монетарна история; ирационалните растежи; депресиите; стопанска политика. Книгата включва и материали, свързани с възстановяването и интеграцията в съвременната история на пазарната икономика.
Великият френски писател и общественик Виктор Юго е известен не само с литературните си шедьоври, но и със забележителните си политически речи и прокламации, произнесени пред Законодателното и Учредителното събрание.
Мястото на Н. Фьодоров в историята на руската мисъл се определя в значителна степен от това, че той предприема един доста смел опит да обедини две направления на философското търсене (съществуващи не само в Русия): антропологичното (човекоцентристкото) и битийно-космичното, които дълго време се формират повече или по-малко самостоятелно и които съществуват предимно във вид на тенденция.
Поредицата "Историческо наследство" има за цел да представи на читателите най-стойностното от българските историци в автентичен вид, без оглед дали дадена тяхна теза или хипотеза вече е отречена от историческата наука, а също така и визията на съответната епоха по проблеми от общонационално значение без каквато и да било аксиоматика или предубеденост. Обнародвани са първите издания на монографиите и само там, където при преиздаването им са направени съществени нововъведения и допълнения, се позоваваме на по-късни издания, защото стремежите ни не са насочени към самоцелна библиофилия, а към постиженията на съответните автори в конкретния дял на техните проучвания.
Четиритомникът Фридрих Дюренмат – „Разговори 1961-1990”, който видя бял свят в 1996 г. като едно от най-значителните събития в литературния живот на съвременността, е дело на Хайнц Лудвиг Арнолд (публицист на свободна практика, главен редактор на литературното списание TEXT+KRITIK, на Критически лексикон на съвременната литература на немски език и др.)в сътрудничество с още двама познавачи на тази мателрия, Анна фон Планта и Ян Щрюмпел.
Това е разказ за интелектуалци от първа величина не само в чисто интелектуален, но и в интелектуално-морален план. Каквито и недостатъци да имат като личност, те са чужди на лицемерието и половинчатостите на типичния днешен добре осигурен интелектуалец. Те казват каквото мислят, каквото и да им струва това. Те са непреклонни, когато са уверени в своята истина. За тях идейният спор не е просто интелектуална игра или караница, той е способен да промени цялостния им възглед.
Проблематиката на книгата е групирана в четири части, всяка от които разглежда ключови категории и проблеми. Първата глава представлява историческа справка. Втората разглежда катерогиите Човек, Бог, Власт, Разум. Репрезентирани са и етиките на Мойсей, Буда, Христос, Мохамед. Третата част разглежда етическите категории: Добро, Зло, Свобода, Смърт, Насилие и др. Четвъртата част се взира в етиките на Хайдегер, Батай, Дерида, Фуко, Бениамин и др.
Книгата "История на етиката" е съставена като са използвани съчиненията на автори от Сократ, Аристотел, Сенека, през Лайбниц и Кант, до Хегел, Шопенхауер и Ницше. Ползвани са и статии на философите, поместени в английски, френски, руски и италиански издания. В книгата са включени съчинения и на български мислители като Константин-Кирил Философ и Паисий Хилендарски.
Тази книга се стреми да ви осигури един незабавен пътеводител за начините, по които да изготвяте промоционални материали като истински професионалист. След като я прочетете, ще знаете точно какво да правите, за да промоцирате успешно бизнеса си.
Феноменът „мит” бива обглеждан от няколко хоризонта едновременно, но нивото, в което се случва възелът на научния етос и личната тревога, е проблемът за идентичността, за нейното постояване и устояване чрез мита.
Настоящият сборник предлага на любезното внимание на българската публика наблюдения и интерпретации относно актуалността на Фридрих Шилер в наши дни. Заглавието му е умишлено амбивалентно. От една страна, то е скрит цитат на Шилеровия маркиз Поза, който се чувства чужденец в собствената си епоха, но остава гражданин на „идните столетия“. От друга страна, то препраща към онези разработки, които проследяват силния прогностичен потенциал на културното наследство, завещано ни от този автор.
Настоящият сборник предлага на любезното внимание на българската публика интерпретации относно рецепцията на Йохан Волфранг фон Гьоте
Сборникът е резултат от обединените усилия на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ към Института по история на БАН, която през 2001 г. отбеляза 20 години от създаването си. Той включва материалите от дискусията, проведена в секцията, както и изследванията върху Изтока и Запада в тяхната противоречивост, взаимно проникване и интеграция, предадени за печат през същата година
Книгата е посветена на нравствените аспекти на едни от най-актуалните проблеми на нашето време – човека и неговата природна среда. В нея се проследяват взаимоотношенията на човека с природата, развитието на моралното отношение на човека към природата и обособяващата се екологична етика. Даден е отговор на големия въпрос – каква е ценностната система и какъв нравствено-екологичен морал е необходим за природосъобразното развитие на икономиката и социалния прогрес.
В сборника „Старопланински легенди” и българската национална идентичност” са включени докладите, изнесени на научната сесия с международно участие, посветени на 80-годишнината от отпечатването на Йовковия сборник. Сесия¬та се проведе в с. Жеравна от 20 до 22 септември 2007 година, с участието на научни работници от Германия, Полша и Румъния.
Тази книга трябва да се приеме като продължение на изданието “Естетика и демокрация”. Във фокуса на изложението ѝ са различни пресечни плоскости и различни проблемни планове на едни и същи явления, например авангард (конструктивизъм, неопластицизъм и пр.) и неоавангард (неконвеционално творчество), типове художественост, видове естетическа автономност, различия в ценностните планове на творбата и т.н.
Второто отечественофронтовско правителство предизвиква научен интерес, въпреки че не е било обект на самостоя¬телно изследване. Повечето от изследвачите само споменават за образуването на правителството и поради краткото му управление не разглеждат цялостно и не разглеждане на дейност му. Монографията извършва сравнителен анализ с първото правителство на ОФ и така откроява по-ясно дейността му и мястото на тези правителства в политическата система на България. Някои от архивните материали в книга са използвани за първи път в научно обръщение.
Либертарианството понякога е смятано за радикална философия, дори в неговата родина Америка. Разбира се, това е вярно, тъй като думата “радикален” идва от латинската дума radix, което означава “корен” или “основа.” И действително, либертарианските идеи са основополагащата философия на съвременния свят: равноправна свобода, предприемачество, власт на закона, търпимост, плурализъм, конституционно управление. Тези идеи сега са толкова обичайни, че ние забравяме колко поразителни са изглеждали едно време. Либертарианците искат да приложат тези принципи по-последователно от привържениците на другите идеологии. Но и сред “другите” са малко хората, които напълно отхвърлят либертарианските идеи.
За настоящото издание са използвани преводи на Й. X. Песталоци, включени е „Избрани педагогически произведения“, Народна просвета, С., 1969. Писмата от „Как Гертруда учи децата си” са преведени от М. Кантарджиева, а останалите текстове са преводи на Здравка Цонкова.
Някои от подходите към графитите в книгата::
В този труд са представени два подхода за граматическо моделиране на българския език, които са свързани с идеята за сравнение и сравнимост между езиците. Единият е създаването на ресурсна лингвистична граматика за даден език с голямо покритие и висока прецизност спрямо определено ядро с предварително зададени спецификации (матрица). Другият е конвертирането на съществуващ езиков ресурс от една схема на представяне на езиковата действителност към друга. Тези два подхода не само не си противоречат, но се и допълват.
Стремежът на съставителите е да осъществи пъзел от автобиографични свидетелства по възможност най-разноцветен и многопластен, без преднамереност. Освен дейци от различни обществени слоеве, в сборника са включени интервюта с участници от най-новата вълна на емиграцията.
Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII – XIX в., от времето на Паисий Хилендарски до първото следоосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и д-р. Отделните дялово проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката.
В "Духът на лъва" читателят ще види, че и на Изток, и на Запад добродетелите на хуманизма и богатството на културата и цивилизацията са съпоставени. Още Сократ е казал, че диалозите са изящна форма за достигане до истината. Но в тази книга диалог между световноизвестния религиозен деец Дайсаку Иседа и проф. д-р Аксиния Джурова читателят няма да открие готови отговори и съждения. По-скоро в петте глави на тази своеобразна публицистична беседа той ще почувства тревогите на авторите за бъдещото духовно развитие на човека в едни пределно технологичен свят.
Обект на изследването е политиката на България по време на Илинденското въстание, отношението с Великите сили, позицията на българското правителство по въпроса за Македония.
Може би моето изложение, лишено от легенди, ще се стори на някои не много интирисноза слушане, но за мен ще бъде достатъчно, ако тези, които искат ясно да вникнат в събитията, които някога в бъдеще могат в същия вид или подобно на тях да се повторят, което е свойствено на човешката природа, сметнат, че то е полезно. И тъй този мой труд е създаден като достояние завинаги, а не като полезно произведение за временна аудитория.
Книгата си е първа по рода си в България и е резултат на дългогодишните изследвания и практически опит в областта на глиптиката - едно изключително рядко, скъпо и трудно изкуство за гравиране на художествени изображения върху скъпоценни камъни с високо твърдост, поради което са абсолютно неповторими и грешката недопустима.
„Естетика на класицизма” представлява историко-теоретически анализ на водещото направление в естетическата мисъл на XVII век. Разгледаните са неговите обществено-исторически, гносеологически и художествени корени, същностните му проявления в Италия, Испания, Англия, Германия и Франция. Настоящото издание е адресирано към широк кръг читатели, учени, творци, студенти, учители.
Моята цел в тази книга е да разкажа историята на Латинска Америка от нейното създаване до наши дни. По-точно това е „една“ история на Латинска Америка, защото регионът има множество „истории“ - не само на отделните страни, но и на области, вътре в тези национални държави. Признавайки изключителното многообразие на гласове и истории в рамките на този огромен регион, населен днес с повече от половин милиард души, аз твърдо вярвам, че мога и трябва да конструирам една ясна линия на повествованието. Наративната история, въпреки нейните дефекти, дава чувство за единство в рамките на тази изключителна разнообразност и съзвучие в какофонията от гласове.
Настоящото издание предлага като най-важни за изучаването на Правото на ЕС актуалните консолидирани версии на Договора от Рим и Договора от Маастрихт, заедно с Договорите от Амстердам и Ница (без текста на измененията), и Договора за създаване на Конституция за Европа, подписан в Рим на 29 октомври 2004 г., заедно с основните протоколи и декларации, приложени към тях, както и заключителните актове на междуправителствените конференции.
Съпоставителното изследване на двата езика предполага установяването на сходствата и различия между тях, независимо от това дали се намират или не в родствени отношения. Съпоставителната българо-руска граматика предполага двуезични синхронни изследвания на двата родствени езика, единият – южнославянски, а другият източнославянски. Изследването се стреми да преодолее слабостите на други трудове, където родният език, българският или руският, е използван като априорно известен за всички фон.
Книгата е първи опит в нашата литературоведска полонистика за едно по-цялостно изследване на тези шедьоври на полската и световната класика. Доколкото в работата са направени някои изводи за специфично националното, то те се абстрахират от априорни постановки и произтичат от конкретни наблюдения, анализи и съпоставки (Сенкевич, Пруст, Жеромски - Л. Н. Толстой, Т. Ман)
Сега, прочел написаното от проф. Ликова, много се радвам, че тя понечи да разкаже за живота си. В тези нейни „Разпръснати спомени“ е разпръсната цялата болка на света, цялото чудо на живота и неизброимите прояви на почит и преклонение пред свето¬вете на духовното и красотата... Преживяла удари и нещастия, много радост и повторно родени надежди, устремена през целия си житейски път към своята вътрешна свобода, Розалия Ликова е вече щастлив поданик на тази свобода.
Настоящата публикация насочва не само към полето на психолингвистиката, но и към необятното поле на приложната лингвистика, на езиковата прагматика, което е логично от своя страна да фокусира научното внимание към етапите на усвояването на близкородствени езици като чужди и произтичащите от тях методически задачи и въпроси. Авторката насочва своето внимание именно към генетичната близост между славянските езици и към специфичните затруднения в изучаването им, тъй като тяхната мотивация не само трябва да бъде теоретично обяснена, но преди всичко направените наблюдения и изводи могат да служат и като база за прагматични решения и модели, реализирани в учебния процес, целящи улесняване на междуезиковата комуникация и дори в процеса на работа при обучението на бъдещи преводачи.
Втората световна война е обект на хиляди изследвания, но малцина са авторите, които като Норман Дейвис могат да напишат едно толкова увлекателно и прецизно въведение в сложното развитие на този конфликт.