„Автобиографията, мемоарите и други жанрове“ е изследване, посветено на междужанровите връзки на текстове, традиционно мислени като „фактуални“, каквито са мемоарите и автобиографията, с литературни форми, откровено доминирани от фикционалното. Книгата коментира боравенето с понятията „автобиография“ и „мемоари“ в българската литературна критика и анализира проблеми на теорията върху областта, като избира за своя отправна точка постановките на В. Дилтай, за да достигне до съвременни схващания като тези на П. Джей, Дж. Брунър, П. Дж. Ийкин. Конкретен обект на интерпретация са „Неповинний българин“ на Г. Раковски и „Спомени от цариградските тъмници“ на Св. Миларов, разпознати като явления, в които е доловим диалогът на споменното писане с агиографията, романа, приказката, мелодрамата.

 Включва обстойно представяне на специалностите в СУ, информация за кандидатстване и всичко необходимо за кандидат-студентските изпити.

 По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна позиция, с течение на времето се превръща в източник на неудовлетвореност, огорчение, агресия и фрустрация. Нуждата си да опитоми и подчини този свят, който не разбира, англичанинът насочва към своя шофьор и постепенно конфликтът между тях се пренася от сферата на идеологията и културата в техните лични и интимни отношения.