Обект на изследване в разработките, включени в тома, са политически и трудови, масови и индивидуални международни миграции, бежански вълни, към които се подхожда от гледна точка на дихотомията имиграция – емиграция. Обект на изучаване са и отделни социалноантропологически и етнокултурни аспекти на международните миграции в България и Унгария като: миграциите и етногеографията, процесите на акултурация, адаптация и интеграция, „движението“ на знания, възрастовите и половите структури, трудовата реализация зад граница и др. Интерпретирани са различни аспекти на международните миграции в Унгария и България чрез анализа на нови, неизползвани досега исторически извори.

 Монографията „Геоенергетиката в отношенията ЕС – Русия в началото на 21. век“ от Станислав Бачев изследва деликатните взаимоотношения между страните от Европейския съюз и Русия, като не е пропусната ролята и намесата на САЩ в тези взаимоотношения. 

 Името на Емилия Дворянова категорично е заело мястото си в българската белетристика.  Част от изследователите отнасят романите ѝ към постмодерната вълна в литературата ни, други ги свързват с феминизма, а трети твърдят, че авторката прескача постмодернизма и създава творчество, което не може да бъде побрано само в рамките на една стилова насока или школа. 

 В световната литература тунелизираните катетри се разглеждат все по-често като постоянен съдов достъп, предвид използването им продължително време при болните и особено при тези с „изчерпан“ друг тип постоянен съдов достъп.

Нарастващото използване на ЦВК поставя редица практически въпроси, касаещи намаляване честотата на ранните и късните им усложнения, което ще доведе до по-адекватно хемодиализно лечение на болните и подобряване на качеството на техния живот.

 Книгата „Българският архитектурен комплекс на Златния рог“ е посветена на църквата „Св. Стефан“ и прилежащите ѝ сгради. Тя представлява теренно изследване, подкрепено със задълбочено проучване на огромен брой архивни документи. 

Главната идея на монографията е максималното изясняване на замисленото изграждане на архитектурен църковен комплекс още от 40-те години на ХІХ в. с проектирането на църква, параклис и метох, а след 1892 г. – на църква, презвитерий (екзархийски дом) и училище. Основен акцент е строителството на църквата „Св. Стефан“ в неговите последователни три етапа. Направена е графична интерпретация на плановото разпределение на приспособената за дървена църква постройка. 

 

 Тази книга е плод и на носталгия, и на тъга – носталгия по едно красиво и изпълнено със смисъл време на приятелства и тъга по отишлите си без време хора – Боян и Юлия Обретенови, Величко Тодоров и Галя Белинска, благодарение на които навлизах в света на Полша.

Това е книга и на закъснялото ми признание към онези труженици на превода, които претворяваха полското слово през годините, както и към изследователите на българо-полските културни връзки.

 

 „Асове на шпионажа“ е новата книга на Желязко Стоянов, в която той разглежда както в предходни свои книги мъжете в шпионажа от Първата и Втората световна война, така и участието на жените в тази дейност – Мата Хари, Елизабет Щрагмюлер, Анна Волкова и др. Книгата предлага и една особена трета част, в която авторът свързва ролята на шпионите с литературата, или с други думи казано, разглежда писатели шпиони и техните творби. Тази глава започва с предположението, че може би зад името „Шекспир” е крие Кристофър Марлоу и продължава с романите на Иън Флеминг и Греъм Грийн.

 

 Макар че в книгата става дума за отделно произведение на конкретен автор, анализът не е насочен към частна тематика или специфични въпроси, свързани с този автор и с това произведение. Книгата предлага нов подход и демонстрира как той работи върху един конкретен пример. Предлаганият прочит на разказа „Синият период на де Домие-Смит“ не е интерпретация, макар че може да стане основа на бъдеща негова интерпретация или дори на различни бъдещи интерпретации на разказа. Той няма за цел и да замести непринуденото наслаждение от четенето или неподправеното възприемане на художественото произведение. Това е нова, различна форма на анализ на литературния текст, който се разглежда като вербална творческа продукция, при която изразяваме своите идеи с думи, словосъчетания и изречения, навързани в параграфи и подредени в цялостен текст.

 Най-новата книга на Теодоричка Готовска-Хенце „Кирилският код: славистиката и преоткриването на българите (до 1848 г.)“ представя издирването на родината на най-стария славянски книжовен език от родоначалника на славистиката Павел Йозеф Шафарик. В резултат на неговата дейност и тази на първите слависти българите са включени в семейството на славянските народи. 

 

 Авторите на монографията „Маски долу! Национализмът на Балканите през XX век“  – Наум Кайчев, Боби Бобев, Юра Константинова, Калина Пеева, Румяна Прешленова и Анета Михайлова – правят опит за демаскиране на

благовидните предлози, с които политиците често оправдават посегателствата не само по отношение на малцинствата, но и спрямо титулярната нация в шест държави в Югоизточна Европа: Югославия, Албания, Гърция, Турция, България и

Румъния. Публичното представяне на тези болезнени теми от близкото минало е наложително за по-доброто разбиране на актуалните предизвикателства пред региона.

 Монографията на Цветина Рачева "Към идеята за една онтология на предметността" изследва каква е онтологията на субекта, който сам за себе си става обект. 

 С „Онтологически проектории“ авторът показва възможностите на философстването да остава ангажирано с онтологическите основания и измерения на субектното. Познаването на човешкото битие е изразено чрез поемането на отговорност за конкретни действия и чрез създаването на действителност. Това е философстване, при което залогът са не просто думите, а самата (цялата) и собствена действителност на философстващия.

 Настоящата книга е написана, за да обясни истинското значение на Магна Харта, за да осветли обстоятелствата, при които е създаден, и да проследи непрестанно нарастващото значение на този документ през всичките години, последвали издаването му. 

 Настоящият учебник е второ преработено и допълнено издание на "Въведение във философията". Аналитичният масив на изданието е обособен в шест основни категории - Понятие за философия, Свят, Метод, Човек, Съзнание, Аз. 

 В книгата са представени моделите, методите, знанията и материалите, необходими за проектиране на роботизирани системи. Примерите за проекти се базират на популярната платформа Ардуино. Изданието може да се използва от всеки, който иска да изгради капацитет за проектиране на реални приложения на вградените системи. Предложени са сведения за наблюдаваните физични величини на средата и свързаната с тях обработка на сензорните данни, както и управлението на изпълнителните устройства. Разгледани са и редица важни въпроси при проектирането на роботизирани системи като структуриране на проектите, робоетиката и др.

 Поместените в тази книга статии представят първия по рода си социологически анализ на един нов за България феномен, какъвто е развитието на биологичното земеделие. Четири социологически интерпретации предлагат отговор на въпросите как биологичното земеделие в България се превръща във възможност за предприемаческа инициатива, кое мотивира хората да се захванат с този тип земеделие, как се създават и функционират пазарите на биологични продукти и как тази земеделска практика провокира участието в колективни действия в селските райони.

 Свещената книга на сикхите - Ади Грантх - представлява внушителен по обем и по структурирано съдържание, а също така и по историческо идеологическо значение, текст, който може да предостави материал за систематично изучаване и научни разработки в най-различни области на научното познание. 

 Предлаганата книга разширява и проблематизира съществуващите познания и представи за ролята на Църквата в духовния живот на местните български общества през 30-те и 40-те години на XIX век в Османската империя, Предназначена е за студенти историци, етнолози, културолози, както и за всички читатели, които се интересуват от значимостта на християнството в българското обновление през първата половина на XIX век.

 В книгата д-р Ели Попова систематизира резултатите от три изследвания върху кариерното развитие в библиотеките. Респондентите са обособени в три групи: студенти от библиотечните специалности на университетите в България, които подготвят специалисти за библиотечния сектор; библиотечни специалисти, заемащи различни длъжности от всички видове библиотеки; библиотечни ръководители, реализирали успешна кариера в българските библиотеки. 

 Основната задача на настоящото изследване е систематично да бъдат проследени и анализирани онези аспекти от неговото управление, засягащи прехода от езичество към християнство, за да може то да се превърне в едно полезно помагало за студентите по теология и за всички, които се интересуват от личността и дейността на император Константин, тъй като, за съжаление, в родната историография липсва подобно цялостно изследване.

 Най-новата книга на проф. Рашева-Мерджанова поставя и отговаря на два основни въпроса за образованието: първо, защо то не може да се развива без философското си самоопределяне и второ, защо и обществото не може да се развива, ако не съдейства и не подкрепя своето образование в тези процеси. 

„В археологията е моето истинско призвание“ е албум, който включва над 250 образи на античното и на българското изкуство от диапозитивната колекция на проф. Богдан Филов. Колекцията е събирана през първите три десетилетия на XX век и е използвана на време на лекциите на Филов по антична археология и старобългарско изкуство. В книгата, освен анализ на историческите периоди, от които са изображенията, са включени спомени от Иван Венедиков.

 В книгата са изложени цялостно и последователно физичните основи на химичните и физичните методи, прилагани в археометричните изследвания, за определяне възрастта на археологическите находки, начина на тяхното изработване и мястото на произход на суровините. Тази книга може да даде идеи за нови изследвания, тъй като археометрията се развива на границата на археологията и историята, от една страна, и физиката, химията, геологията и биологията - от друга. Същевременно тя "хвърля мост" между двата различни стила на мислене на специалистите - от природните и хуманитарните науки, и би се превърнала в интересно четиво както за археолози, така и за химици, физици, геолози или биолози.

 Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове – увод, фонетика, морфология. Старобългарският език – най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа – се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество.

 Книгата представя функциите и ефектите на медийния дизайн като съществена част от комуникационното поведение на съвременното списание.

 Изследването представлява системен анализ на езика на над 220 гръцки надписа на църкви от XVII в. в България, придружено с пълна фотографска документация. Надписите са описани по стриктни иконографски, епиграфски, граматически, текстуално-преводни и тълкувателни параметри. Прави се опит за възстановка на механизмите на писането на надписи в църковната стенна живопис по българските земи в четири отделни групи: преписани надписи; надписи, писани по памет; компилирани надписи; имитации на текст.

 Монографията по теория на гравитационните лещи е първата по рода си професионална книга на български език, посветена на тази бързо развиваща се област от съвременната астрофизика. В изданието се представят част от научните изследвания на авторите в две от главните направления за изучаване  на ефектите по закривяване на светлината в изкривено пространство-време, основаващи се на разпространението на светлината в асимптотически плоската част на пространство-времето и в области, където пространство-времето притежава значителна кривина.

 Предложеното произведение е авторска интерпретация на философски идеи, които са включени в курс, предназначен за студенти от Факултета по педагогика, които изучават философия на образованието.

Заразяването с философия относно всичко, което може да обогати педагогическото като теория и като практика, е поставено в основата на това своеобразно портфолио, което съпътства студента във философстването му. Преподавателят е видим през целия път посредством подбора и тласъка, чрез който устремява търсещия ум.

 Да се проведе дълъг и задълбочен разговор с толкова много изявени наши творци и интелектуалци, разпознаваеми не само в родна, но и в световна културна среда, със свой художествен и научен стил, със свое присъствие и позиция, е изключително вълнуващо.

 Книгата съдържа шестнайсет есета за текста, говоренето и разбирането - "Удоволствието от текста" на Ролан Барт като философия",  "За превода и българския превод на едно стихотворение на Кавафис", "За религиозната вяра, вярването, истината и демокрацията",  "Дървото на живота", "За духовното", "За симетрията и асиметрията и нуждата от друга история", "За немоето в мен",  "Научното и редовото говорене, проявите на истината и възможното по-добро слово", "Текстът като феномен на културата", "Дискурс, текст и смисъл", "За говоренето като действие", "Разговаряне, разговор, диалог", "Опозиция, човешка среда-култура и отворена система",  "Свят, реалност, контекст и разбиране", "За неравността на разбирането и основните прояви на всяка реч", "За рационалното и ирационалното".

 С новата си книга „Никола Фурнаджиев и Истанбул“ Хюсеин Мевсим дава практически отговор на въпроса как трябва да разказва литературният историк днес, за да бъде интересен, атрактивен, разбран, нужен неговият разказ.

 Книгата предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем - тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към две художествени полета - на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове и образни системи. 

 Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, oчертава две основни тенденции.

Първата преговаря един централен сюжет във „високия“ (класически) постмодернизъм от 1990-те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята (Ани Илков, Златомир Златанов, колективните мистификации на „четворката“ от „Литературен вестник“). Изследват се механизмите, които го правят български в дълбинния, не в тривиалния смисъл на понятието.

 „Горещо червено” на Ивайла Александрова е художествено-документална книга за съдбата на българската интелигенция, обхващаща периода от 1935 до 1965 г. през историята за трагичната участ на художника Райко Алексиев. Три наситени с политически катаклизми десетилетия на насилие, злощастия и духовен погром, чието отражение върху поведенческия модел на българските интелектуалци остава живо и до днес. Самият исторически разказ за присъствия, позиции, реакции и избори, подкрепен от документалното, успява да се предпази от пристрастия, внушения и гледни точки, които биха подвели читателя в посока към ново митологизиране.

 

Малина Томова

Настоящото изследване е първото, което разглежда състоянието на системата на финансова автономия на българската образователна система в нейната цялост и състоянието на системата на делегираните бюджети, както и първото, което включва мненията на всички участници в организацията и управлението в системата на средното образование – държавни и местни органи на управление, директори, учители, родители, представители на училищни настоятелства и неправителствени организации в сферата на образованието. 

 

 Медията книга се характеризира чрез своята особена материалност, чрез външната форма и визуализация, фокусирани около стойността й като обект, подчертаващ своите съдържания. Тази особеност на книжния формат е и качеството на медията, а дизайнът играе ключова роля. Добре оформената книга не е свръхоформената, нито книгата, изглеждаща като обект, недокоснат от дизайнер. Четливостта, консистентното визуално представяне, ритъмът, последователностите - всичко в графичния проект трябва да е обърнато към читателя и да следва неговите потребности и рецепцията, а не стремежа за изява на художника.

 Сборникът е обособен в четири части. Първата включва наблюдения върху дефицита на витамин D, различия в разпространението на този дефицит, честота му в различните населени места и сред българската популация.

Втората част „Метаболитен синдром в българската популация” разглежда честотата и компонентите му и връзката на този синдром със заболявания като диабет и предиабет, хронично бъбречно заболяване, артериална хипертония. Третата част „Захарен диабет” включва анализ на разпространението на захарния диабет и предиабет.

Сборникът включва доклади от научния семинар по книгоиздаване, проведен на 20 и 21 май 2013 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, посветен на 15-годишнината от създаването на специалността „Книгоиздаване". В него се обръща внимание както на историята на книгоиздаването и кризата в него, така и на съвременните издателски подходи в България.

 

 Първият том на учебника „Медицинска онкология” представлява обща част, в която се разглежда епидемологията, лекарствените методи и средства за лечение на злокачествените заболявания в България, различните видове токсичност и промени в организма в процеса на лечение. Ръководство е насочено към химиотерапевти, специализиращи онколози, студенти по медицина, както и към лекари от всички специалности, които имат желание да обогатят познанията си по медицинска онкология.

 Непрекъснато нарастващата онкологична заболеваемост изисква все по-широко популяризиране на научните постижения. Двата тома „Медицинска онкология” включват споделения опит на лекари – онколози и химиотерапевти, умело съчетаващи теоретичните знания с практическото им приложение. Въпреки огромната си натовареност българските учени участват със задълбочени статии с детайлно обсъждане на темите от своята област, свързани с онкологичната патология. 

 

 С книгата си „Чешки приноси в културно-историческото наследство на България (1876 – 1940)“ д-р арх. Валентина Върбанова ни предлага една повече от успешна културна провокация на инертното ни и силно манипулирано през последните десетилетия мислене. В част от изследването си тя разкрива ролята на ярки личности от научния и културен елит на Чехия, посветили се на изследването на миналото на България, на създаването на културните и музейни институции, на университетското образование в областта на класическата филология, историята и археологията, на нематериалното наследство.

 Настоящото издание е предназначено за студентите по медицина, фармация, медицинска рехабилитация и ерготерапия и има за цел да разшири теоретичната и практическата им подготовка в сферата на профилактиката и промоцията на здравето. То е съобразено с държавните изисквания към обучението по хигиена и съдържа пълния курс от практическите занятия в програмата за специалност Медицина.

 

 В учелника Обща хистология специално е отделено внимание на най-важните нови научни факти, свързани с функциите, структурата на тъканите, като е използван достъпен и лаконичен език.