Пристигнахме във Варшава няколко минути преди представянето ни – разказва ни Емил Басат, като има предвид литературната среща "Намерени в превода, изгубени в критиката или обратното!", състояла се на 12 - 13 април 2019 г. – На входа на Българския културен институт (БКИ) във Варшава, – продължава той – се прегърнахме с Камен Рикев, а пред залата ни очакваше Калина Станчева – директор на БКИ. Професор Галя Симеонова-Конах, благодарение на чиито усилия това гостуване се осъществи, и д-р Магдалена Питлак също ни очакваха в залата, вече пълна със студенти от всички университети в Полша, в които се изучава българска филология – над 30 души. Тук бяха и най-известните представители на българистиката (най-известните преводачи от български език) в Полша – Хана Карпинска, Атанас Атанасов и г-жа Ева Савицка, както и наши лектори в различни полски университети.

 „Аз, Фрам“ от испанския писател и учен Хавиер Качо е роман за откритията, направени с един необикновен кораб. Книгата също е необикновена. Написана е в първо лице и разказвач е не друг, а действителният кораб „Фрам“, построен през 1892 г. специално за полярни експедиции. „Аз, Фрам“ започна с „раждането“ на героя и проследява трите му експедиции с Фритьоф Нансен в Северния ледовит океан, с Ото Свердруп до Канада и с Руал Амундсен до Южния полюс. Фрам разказва за хората, пътували с него, за ледовете, които преброжда, учудва се на човешките отношения, често не ги разбира, но се възхищава на приятелството, съчувства на моряците, които посрещат Коледа далеч от дома си, привързва се към готвача, който умее да прави кулинарни чудеса. Не са забравени и приключенията на Фрам – той не само наблюдава хората, но и самият той претърпява перипетии – пожар, заклещване сред ледовете, нападения от гризачи или полепване на неприятни водорасли. Когато говори за смъртта, го прави по деликатен начин. Романът завършва с хепиенд. Старият кораб се превръща в музей. 

 
Заповядайте на 11 април (четвъртък) в 18,30 ч. в литературен клуб "Перото".