Издател: УИ „Св. Климент Охридски"
Богомилската тематика е една от най-застъпените теми в изследователската работа на акад. Д. Ангелов. Към тази проблематика го насочва германският византолог Франц Дьолгер по време на специализацията му в Института по византология в Мюнхен. Обнародването на монографията „Богомилството в България" претърпя няколко издания и е между най-стойностните проучвания в тази насока. Една от ранните работи на акад. Д. Ангелов по проблема е студията Влияния на чужди ереси върху богомилството.
Авторът се спира на идейните корени на тази, малко пресилено наричана, „българска" ерес. Още във времето на появата й редица критици на богомилството го определят като манихейство, павликянство и дори ма-салианство. Въпреки различията между тях, обединява ги идеята за дуа-листичното начало на света и противоборството между Доброто и Злото. Д. Ангелов не приема тезата за изконно българския характер на ереста, която уж кореспондирала с прастари вярвания, които намират християнския си адекват в проповедите на полулегендарния Поп Богомил. Още ранният гностицизъм, пръв репликиращ християнството, залага идеята за двойственото начало на битието, което, пречупено през източния дуа-лизъм, формира идейната база на богомилството.
Предговор
от проф. д-р Георги Бакалов..................7
I. Влияния на чужди ереси върху богомилството
(Известия на Семинара в Историко-филологическия факултет при Софийския университет, 1, 1942, 145-180) ................13
II. Богомилството в пределите на Византийската империя - произход, същност и история (Der Bogomilismus auf dem Gebiete des Bysantinischen Reiches - Ursprung, Wesen und Geschichte. 1. Ursprung und Wesen. 2. Geschichte)
(Les Balkans au Moyen Age: la Bulgarie des Bogomils aux Turcs.
Variorum Reprints. London, 1978, II, 2-66; II a 3-57 = Год. СУ.
Философско-исторически факултет, 44, 2, 1947/48; 46, 1949/50)
(превела от немски език Ивета Милева)........................ 49
Ш. Ролята на византийския император в правораздаването. Част първа. (Год. СУ. Историко-филологически факултет, 41, 1944/45, 1946, 1S4) ....................................145
IV. Ролята на византийския император в правораздаването. Част втора. (Год. СУ. Историко-филологически факултет, 43, 1946/47, 1947, 1-76)....................................... 231
V. Принос към народностните и поземелни отношения в Македония (Епирския деспотат) през първата четвърт на XIII век (главно според документи на Охридската архиепископия) (Известия на Камарата на народната култура, 4, 1947, серия Хуманитарни науки, № 3, 1-46)..................... 309
VI. Византийски влияния върху средновековна България
(Исторически преглед, IV, 1947/1948, № 4-5, 401-416)
357
VII. Съобщително-операционни линии и осведомителна служба
във войните и външно-политическите отношения между България и Византия през XII-XIV вв.
(Известия на Българското историческо дружество, 22-23, 1948, 214-248)............................................... 373
VIII. К вопросу о правителях фем в Зпирском деспотате и Никейской империи
(Byzantinoslavica (Prague), 12, 1951, 56-74) .................... 409
IX. Принос към поземлените отношения във Византия през XIII век {Първа част. Мала Азия и Егейските острови) (Год. СУ. Философско-исторически факултет, 47, 1952, 3-104)..... 429
X. Кирил и Методий и византийската култура и политика
(Хиляда и сто години славянска писменост (863-1963). Сборник в чест на Кирил и Методий. С, 1963, 51-69) ..................531
XI. Методн византийской дипломатии в отношениях с Болгарией
по данннм писем Константинопольского патриарха Николая Мистика (Пер. с болг. В. В. Захарова)
(Вопросы истории славян. Т. 1. Воронеж, I960, 60-68) ..........551
XII. Църковно-православната идеология в новелите на Лъв VI и еретическите възгледи
(Зборник радова Византолошког института (Београд),
кн. VIII/1, 1963, 27-37) ...................................561
ОБЩ БРОЙ СТРНИЦИ - 572.
[затвори съдържанието]
