Постмодернизмът през 90-те е прочетен като съпротива срещу празнотата на постисторията, като опит за преодоляване на посткатастрофичния стрес след рухването на комунизма (и края на Модерността) в териториите на митопоетическото, чрез (поредното) носталгично връщане към „топлите" езици на националното, „дядовското" - акт, който вече неколкократно е бил проиграван в българския митопоетически разказ. Изследването е аргументирана и страстна защита на поколението на 90-те, често обвинявано в национален нихилизъм. Неговото творчество е органично вписано в едрата логика на националния литературен разказ.
Благодарности.......7
Въведение. Българският постмодернизъм -
периодизация, специфика, контексти...........9
1. Посткатастрофично съзнание и
палингенетичен рефлекс; българският nostos 35
2. Аналогии. Посткатастрофичният спазъм на 20-те; Родното...53
3. Аналогията 20-те-90-те;
от Родно към Българско 59
4. Българското Възраждане между Златния век и модерността.
„История славянобългарска" 75
5. Постмодернизъм и литературен канон 85
6. Българско и политическо - аспекти и отношения. Константин Павлов 116
7. Българското народно тяло 13 8
8. Българското народно тяло (продължение): интертекстът „Бай Ганю" 149
9. Ани Илков и носталгиите по
вечното българско село 157
10. „Черешата на един народ" и „името на Дядото". „Дядо-ми-в-мен"182
11. „Ще сложим римните протези",
или Въобразената история, „финеганю поет" 199
12. Българско - балканско - глобално, или Краят на историята? 227
Епилог. Какво иде след постмодернизма: един карамазовски сюжет 248
The Poetry of the 1990s: Bulgarian and Postmodern Summary in English 275
БЪЛГАРСКИЯТ ПОСТМОДЕРНИЗЪМ. КОНТЕКСТ. ГЕНЕЗИС. СПЕЦИФИКА
Том 1. Поезията на 1980-те: политическо и (контра)модерно
Том 2. Българският постмодернизъм: археология и контексти
Том 3. Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно
[затвори съдържанието]