Подбрани извори за историята на балканските народи (XV-XiX в.)
автор: Мария Тодорова
заглавие: Подбрани извори за историята на балканските народи (XV-XiX в.)
Подзаглавие:
година: 2008
ISBN: 978-954-326-079-9
Издател: Парадигма
цена:
18 лв.
Транспортните разходи са за сметка на клиента
Можете да прегледате кошницата и да продължите с поръчката...
Материалите, включени в сборника, имат разнообразен характер – официални хроники, законодателни паметници, документи на различни административни учреждения, описи от разнообразно естество, дипломатически донесения, писма, впечатления на пътешественици и т. н. Изворите са групирани в три дяла, съдържащи 17 глави.В сборника са включени преди всичко обнародвани материали, но са намерили място и някои непубликувани досега извори. Голяма част от тях се публикуват за първи път на български език. Преводите са дадени по възможност по оригинала, както се вижда от библиографското позоваване в началото на всеки документ. Изключение се прави за онези материали, които са били вече публикувани от български автор. Всички преводи са направени от съставителя. В отделни случаи, когато е прибягнато към услугите на друг преводач, той е посочен на място. Освен малката обяснителна анотация след всяко заглавие, на места са направени бележки след съответния текст, необходими за непосредственото разбиране на даден изворов материал. Някои от материалите принадлежат по своя характер към повече от една глава. В подобни случаи се дават препратки под линия. Като цяло географските названия в текста са нормализирани, а в отделни случаи, когато е съхранена оригиналната форма, са обяснени в бележка. Същото се отнася и до личните имена. Датите са дадени по нов стил. В случаите, където има османско летоброене, то е превърнато в християнско. Многоточията в документите означават изпуснат текст.
Накрая сборникът е снабден с речник на чуждите думи и с географски и именен показалец.
Съдържание
Предговор
ДЯЛ I
Глава I
Османското завладяване на Балканите. Съпротивата на балканските народи през XV—XVII в.
1. Завладяването на Балканския полуостров от османците
2. Мюсюлманска преценка за християните. Началото на XV в.
3. Битката при Косово. 1389 г.
4. Османските завоевания при Баязид I.
5. Смъртта на Стефан Лазаревич.
6. Походите на Владислав III Ягело и Ян Хуниади. 1443—1444 г.
7. Мехмед II Завоевател.
8. Превземането на Цариград.
9. Цариград — столица на Османската империя.
10. Завладяването на Балканите през XV в.
11. Ферман на Мехмед II до княза на Молдова Петру Арон. 1455 г.
12. Георги-Кастриоти — Скандербег.
13. Предсмъртното слово на Стефан Велики към сина му Бог-
дан. 1504 г.
14. Битката при Мохач. 1526 г.
15. Обръщението на митрополит Тимотей към папа Пий V. 1572 г.
16. Борбата на Михаил Храбри, Арон и Сигизмунд Батори срешу турците. Краят на XVI в.
17. Съзаклятие в Белград. Първата четвърт на XVII в.
18. Обсадата на Виена. 1683 г.
19. Карпошовото въстание. 1689 г.
20. Хайдутство
21. Бунт на жителите на Негуш през 1705 г. поради отвличане
на деца за еничари.
22. Участие на християнското население във войните на Русия срещу Османската империя. 1711 г.
Глава II
Османската държава (XV—XVIII в.)
23. Централната власт
24. Султанският престол
25. Из “Книга за Асаф”
26. Служебната кариера
27. Административно деление и демографско състояние на Османската империя
28. Еничарският корпус
29. Кръвният данък и “управлението на робите”
30. Османската дипломация
31. Отношенията между Портата и Франция в края на XVI в.
32. Церемония при преминаване на християни към исляма. Началото на XV в.
33. Генадиос — първият патриарх след падането на Цариград и привилегиите на църквата
34. Ферман на султан Мехмед I (1413—1421), издаден на монасите от манастира “Маргарит”, Серско, 1419 г.
35. Положението на православната църква. Краят на XVII в.
36. Света гора. Началото на XVIII в.
37. Унищожаването на Охридската патриаршия. 1767 г.
38. Робство в Османската империя. Средата на XVI в.
39. Освобождаване от робство на помохамеданчен хърватин
40. Мемоар на дубровнишкия търговец Павел Джорджич и на никополския първенец Тодор Балина до австрийския император. 1597 г.
41. Впечатления на западен пътешественик от участта на подвластното население
42. Евреите в Османската империя
43. Ограничения на покореното население
44. Съдебен протокол. 1657 г.
45. Медресе
46. Джамията на султан Селим I в Одрин.
47. Теке
48. Християнски и мюсюлмански култове. 1656 г.
49. Ваксинация срещу едра шарка
Глава III
Аграрните отношения в Османската империя (XV—XVIII в.)
50. Мюсюлмански и немюсюлмански тимари.
51. Поземлените отношения в Албания. 1467 г.
52. Спахийски тимари в нахията Шкодра. 1485 г.
53. Доганджии
54. Карловското вакъфнаме. 1496 г.
55. Феодалната рента
56. Дервенджийство
57. Султански хасове
58. Войнушки бащини
59. Закон за Скопие и Солун от 1568—1569 г.
60. Мартолоси
61. Кануннаме на Амфиса. 1569—1570 г.
62. Откупуване на десятък. Втората половина на XVI в.
63. Кануннаме на Охридски Санджак. XVI в.
64. Покупко-продажба на чифлик. 1618 г.
65. Заеми на селската община. XVII в.
66. Из кануннамето на Омер Авни от 1642 г.
67. Покупко-продажба на лозе. 1721 г.
68. Лихварството в селото. 1731 г.
69. Дълг на селска община 1751 г.
Глава IV
Градско стопанство. Занаяти, търговия. XV—XVIII в.
70. Истанбул като столица на Османската империя.
71. Покупателната способност на една аспра през 1488 г.
72. Закон за пазарния бач в град Костур. Началото на XVI в.
73. Разпределение на градското население по религиозен признак. XV—XVI в.
74. Големият безистен на Цариград. 1544 г.
75. Пазарни цени в средата на XVI в.
76. Рударството през XVI в.
77. Кервансарай
78. Привилегия на бояджийския еснаф пред частни лица при покупка
79. Населението на Цариград през 1593 г. по сведенията на английския пътешественик Джон Сандерсън
80. Съдебен протокол на софийския кадия. 1619 г.
81. Описание на град Солун. Втората половина на XVII в.
82. Смирна — най-големият търговски център на Анадол. 1672 г.
83. Парад на истанбулските еснафи. 1720 г.
84. Принудителен труд за държавата. 1728 г.
85. Цените, уточнени от събранията на еснафа и градските първенци за град Русе през 1736 г.
86. Из еснафския регистър на златарите от Елбасан 5/16 юли. 1761 г. Приемане на нови членове
87. Наследството на халача Мемиш. 1762 г.
88. Атина през последната четвърт на XVIII в.
89. Договорително писмо на кожарския еснаф в Кожани. 1876 г.
ДЯЛ II
Глава V
Промени в османската феодална система
90. Упадък на Османската империя
91. Столицата на провинция Румелия. Началото на XVIII в.
92. Въстанието на Патрона Халил. 1730 г.
93. Система на капитулациите
94. Положението в османските провинции през XVIII в.
95. Аянството
96. Кърджалийски размирици
97. Даалии
98. Осман Пазвантоглу
99. Али паша Тепеделенли
100. Административната система на Османската империя преди реформите
101. Цариград. 1800 г.
102. Цените в Истанбул върху предметите от първа необходимост в края на XVIII и началото на XIX в.
103. Занаятите в Истанбул в края на XVIII в.
Глава VI
Генезис и развитие на капитализма на Балканите
104. Гръцката флота. Краят на XVIII в.
105. Амбелакия. Краят на XVIII и началото на XIX в.
106. Занаятите в Букурещ през последната четвърт на XVIII в.
107. Балкански търговски колонии в Европа
108. Гръцката диаспора.
109. Снабдяване на новосъздадената войска с облекло
110. Промишлени предприятия в Дунавските княжества
111. Фабриката за фесове в Истанбул. 1835 г.
112. Фабриката на Добри Желязков
113. Заповед до окръжните управители на Трикала и Солун. 1837 г.
114. Солните мини в Трансилвания
115. Търговията на Дунавските княжества
116. Премахване на монополите и откриване на османския пазар
117. Наемане на работна ръка
118. Търговия и транспорт в Хърватско. Средата на XIX в.
119. Природните богатства на Банат
120. Корабоплаването по Черно море
121. Дунавският въпрос
122. Стопанското положение на Османската империя през 70-те години на XIX в
Глава VII
Реформите в Османската империя и развитие на османската държава до 70-те години на XIX в.
123. Хатихумаюн на султан Селим III за необходимостта от реформи в армията. 1796 г.
124. Еничарите и реформите на Селим III
125. Унищожаването на еничарския корпус
126. Премахване на спахийската система
127. Палмерстон върху реформите в Османската империя. 22. IX. 1838 г.
128. Гюлхански хатишериф. 3. IX. 1839 г.
129. Отражение на реформите
130. Положението на подвластното население. Средата на XIX в.
131. Населението на Османската империя в средата на XIX в.
132. Из англо-френско-австрийския посланически проект за реформи
в Османската империя. 1856 г.
133. Хатихумаюн. 18. II. 1856 г.
134. Закон за земите. 1858 г.
135. Органически закон за народното образование. 1869 г.
136. Борба срещу султанския абсолютизъм
137. Идейни различия сред новите османци
138. Финансите в Османската империя след Кримската война
139. Населението на Европейска Турция през 70-те години на XIX в.
140. Османската конституция. 23. XII. 1876 г.
Глава VIII
Източният въпрос до средата на XIX в.
141. Мирен договор между Русия и Османската империя, сключен
в Кючук-Кайнарджа. 21. VII. 1774 г.
142. Походът на Наполеон в Египет. 1798 г.
143. Англо-турският отбранителен съюз от 5. I. 1799 г.
144. Руската политика по отношение на Османската империя
145. Букурещки мирен договор. 28. V. 1812 г.
146. Лондонската конвенция, сключена между Русия, Англия и Франция за умиротворяването на Гърция. 6. VII. 1827 г.
147. Одринският мирен договор. 14. IX. 1829 г.
148. Договорът в Ункяр-Искелеси. 8. VIII. 1833 г.
149. Мюнхенгрецката конвенция. 18. IX. 1833 г.
150. Договор за търговия и корабоплаване между Великобритания
и Високата порта. Балта Лиман. 16. VIII. 1838 г.
151. Английската позиция по Източния въпрос през 1839 г.
152. Конвенция за умиротворяването на Леванта. 15. VII. 1840 г.
153. Собственоръчни бележки на император Николай I по Източния въпрос. Началото на 1853 г.
154. Мисията на княз Меншиков
155. Договор между Франция и Англия относно уточняване на военните им действия срещу Русия. 13. III. 1854 г.
156. Парижки мирен договор. 30. III. 1856 г.
Глава IX
Културно-политическо възраждане на балканските народи
157. Дамаскин Студит
158. Дамаскинска книжнина. Йосиф Брадати
159. Мавро Орбини
160. Реформационното движене в църквата през XVII в.
161. Интерес към естествените науки сред управляващите кръгове в Молдова
162. Паисий Хилендарски
163. Доситей Обрадович (1739 —1811)
164. Йован Раич (1726—1801)
165. Ригас Велестинлис. (1757—1798). Бойна песен. 1796 г.
166. Идеологията на Ригас
167. Адамандиос Кораис (1748—1833)
168. Позицията на църквата
169. Из поетичното творчество на Йоанис Виларас
170. Призив към гръцкия народ от неизвестен автор. 1806 г.
171. Борба на румънците в Трансилвания за политически права . .
172. Румънското просветителство. Самуил Мику-Клайн (1745—-1806)
173. Отражение на Наполеоновите войни в Хърватско и Словения
174. Вук Караджич (1787—1864) за образованието в Сърбия
175. Илирийското движение
176. Из „Малкият катехизис на илиризма”. 1842 г.
177. Реч на Иван Кукулевич 238
178. Движението за новобългарско образование 240
179. Борбата за национална просвета в Албания 241
ДЯЛ III
?ла ва X
Сръбските въстания и развитието на сръбското княжество през XIX в.
180. Сръбското село
181. Местното управление в Сърбия
182. План за създаване на славяносръбска държава. 1804 г.
183. Исканията на сръбските въстаници. V. 1804 г.
184. Първото сръбско въстание.
185. Писмо на Карагеорги до Александър. I. 9. XII. 1811 г.
186. Руската политика и сръбското въстание
187. Сърбия при управлението на Милош Обренович
188. Търговията на Сърбия
189. Из сръбската конституция от 1838 г
190. „Начертанието” на Илия Гарашанин. 1844 г.
191. План за създаване на югославянска федерация. 1848 г.
192. Населението на Сърбия през XIX в...........
193. Сръбско-гръцки договор за съюз срещу Турция. 26. VIII. 1867 г.
194. Светозар Маркович. Из „Сърбия на Изток”. 1871—1872 г.
195. Социализмът в Сърбия
Глава XI
Гръцкото въстание и устройството на независимото гръцко кралство
196. Институцията на арматолите
197. Из спомените на Колокотронис
198. Обръщение на Адамандиос Кораис от 1801 г.
199. Каподнстрня за гръцкото общество в началото на XIX в.
200. Социален състав на Филики Етерия.
201. Писмо на Александър Ипсилантис до Милош Обренович. 24. X. 1820 г.
202. Писмо на Ипсилантис до руския император. 1821 г.
203. Адамандиос Кораис за държавното устройство на Гърция. 1821 г.
204. Декларацията на гръцката независимост. Епидавър 27. I. 1822 г.
205. Лондонски протокол за Гърция. 3. II. 1830 г.
206. Конвенция между Великобритания, Франция, Русия и Бавария. 7. V. 1832 г.
207. Революцията от 1843 г. в Гърция
208. Реч на Йоанис Колетис, водач на франкофилската партия по дебатите върху чл. 40 от конституцията за правата на гръцките граждани. 14. I. 1844 г.
209. Статия в “Spectateur dOrient”. IX. 1853 г.
210. Позицията на Гърция по време на Кримската война
211. Проектоконституция на бъдещата гръцка византийска империя. 1861 г.
212. Надгробно слово, произнесено при погребението на Каратасос. 20. X. 1861 г.
213. Разговор на външния министър Кундуриотис с френския посланик Буре. 1862
214. Договор за присъединяване на Йонийските острови към Гърция. 14. XI. 1863 г.
215. Гръцката позиция по време на Критското въстание. 1866 г.
216. Проект за четворен съюз между Гърция, Сърбия Румъния, и Черна гора. 1866—1867 г.
217. Населението на Гърция през XIX в.
218. Политическите настроения в Гърция през 70-те години на XIX в.
Глава XII
Дунавските княжества през XVIII—XIX в.
219. Населението на Молдова в началото на XVIII в.
220. Влашко в турско описание от 1740 г.
221. Унищожаване на крепостничеството през управлението на Константин Маврокордат във Влашко
222. Управлението на Молдова и нейната икономика. Средата на XVIII в.
223. Борба за независимост
224. Договор между Тудор Владимиреску и представители на Етерията. 1821 г.
225. Първа прокламация на Тудор Владимиреску. I. 1821 г.
226. Реч на Тудор Владимиреску през V. 1821 г.
227. Временното руско управление и реформите в Дунавските княжества
228. Дунавските княжества след Одринския мир
229. Крепостничеството в Румъния
230. Революцията от 1848 г. във Влашко и Молдова
231. Писмо на Н. Бълческу до А. К. Голеску. 4. III. 1850 г.
232. Професионален и религиозен състав на населението в Молдова. 1849 г.
233. Класово деление на румънското общество
234. Борба за обединение на княжествата
235. Конвенция относно устройството на Дунавските княжества. Париж, 19. VIII. 1858 г.
236. Писмо на княз Куза до Наполеон III. 29. V. 1859 г.
237. Прокламация на княз Куза относно провъзгласяването на княжествата. 11. XII. 1861 г.
238. Румънското общество през 70-те години на XIX в.
239. Румънски проект за съюз с Гърция. 1876 г.
Глава XIII
България в отношенията й с балканските народи през Възраждането
240. Участие на българите в гръцката завера
241. Българите в гръцкото въстание
242. Сръбската политика и Нишкото въстание. 1840 г.
243. Браилските бунтове
244. Г. С. Раковски. План за освобождението на България. 1858 г.
245. Мисията на Раковски. 1863 г.
246. Български църковен въпрос
247. Любен Каравелов. Статия във в. “Голос”. 1866 г.
248. Проектопротокол на Добродетелната дружина за създаване на югославянска държава. 17. IV. 1867 г.
249. Мемоар на БТЦК за създаване на дуалистична турско-българска държава. 1867 г.
250. “Свещената коалиция” на БТЦК с румънските либерали. 1867 г.
251. Участие на българите в Критското въстание. 1866—1869 г.
252. Програма на БРЦК. 1. VIII. 1870 г.
253. Дописка на Васил Левски до в. „Свобода”. 1871 г.
254. Из „Нареда на работниците за освобождението на българския народ”. 1871 г.
255. Христо Ботев. „Революцията на Балканския полуостров е вече готова". Статия във в. „Знаме”, бр. 25, 27. VIII. 1875 г.
Глава XIV
Развитие на балканските народи под австрийска власт през XVIII и XIX в.
256. Феодалното законодателство на, южнославянските земи под австрийска власт
257. Феодалните отношения в Хърватско
258. Военната граница. Краят на XVIII в.
259. Славония в края ла XVIII в.
260. Земун като търговско-занаятчийски център
261. Дубровник под австрийска власт
262. Селячеството в Трансилвания. 30-те години на XIX в.
263. Селското стопанство и търговията на Далмация през първата половина на XIX в.
264. Дубровник през първата половина на XIX в.
265. Словенското село
266. Хърватското общество в средата на XIX в.
267. Позив от 1848 г.
268. “Исканията на народа”, приети на Великата народна скупщина
в Загреб. 13. III. 1848 г.
269. Премахване на крепостничеството.
270. Възвание на бан Иелачич от 20. XI. 1848 г.
271. Румънското революционно движение в Трансилвания през 1848 г.
272. Доклад на руския генерал Люднер относно събитията от 1848 г.
273. Националноосвободителната борба на трансилванските румънци
Глава XV
Черна гора през XVIII и XIX в.
274. Манифест на Петър I до черногорския народ. 3. III. 1711 г.
275. Отношенията между Черна гора и Австрия
276. Из черногорското законодателство. 1798 г.
277. Международното положение на Черна гора. 1804 г.
278. Черна гора в началото на XIX в.
279. Из завещанието на митрополит Петър I Петрович Негош. 18. X. 1830 г.
280. Черна гора при управлението на Петър II Негош (1830— 1851)
281. Позицията на Черна гора в събитията от 1848 г.
282. Обявяване на Черна гора за наследствено княжество. 1852 г.
283. Черна гора в средата на XIX в.
284. Мирен договор между Османската империя и Черна гора. 31. VIII. 1862 г.
285. Княз Никола (1861—1918) и мисията на Раковски. 1863 г.
286. Военната организация на черногорците
Глава XVI
Албанското общество през XVIII и XIX в.
287. Преследване на албанските католици. 1702 г.
288. Бунт на рода Келменди. 1710 г.
289. Криптохристиянство в Албания.
290. Административен произвол. 1727 г.
291. Албанците от областта Авлона
292. Народностно самосъзнание у албанците
293. Албания в средата на XIX в.
294. Племето Кастрати в средата на XIX в.
295. Албанското село
296. Албанско обичайно право
297. Образованието на албанската младеж
298. Меморандум на албанците до Дизраели. 18. VI. 1878 г.
299. Албанската лига
Глава XVII
Източната криза през 70-те години на XIX в.
300. Положението на Османската империя и въстанието в Херцеговина
301. Възвание на БРЦК към мюсюлманите в България. 28. VIII. 1875 г.
302. Колективно заявление на дипломатическите представители на европейските държави в Белград до сръбското правителство. 6. X. 1875 г.
303. Позиция на Румъния в Източната криза
304. Исканията на херцеговинските и босненските въстаници
305. Възвание на главния комитет на босненското въстание за освобождение към руския народ. 1876 г.
306. Изложение на българското население до дипломатическите представители на великите сили. 16. IX. 1876 г.
307. Предложенията за реформи в Османската империя
308. Цариградската конференция. 1876 г.
309. Политическите настроения в Гърция през 1876 г.
310. Секретна и допълнителна конвенция между Русия и Австро-Унгария от 16. I. 1877 г. и 18. III. 1877 г.
311. Позицията на Гърция към руско-турската война
312. Доклад на Хелдорф за предстоящото избухване на руско-турската война. 19. IV. 1877 г.
313. Руският проект с предварителните условия за мирен договор с Турция. 9. XII. 1877 г.
314. Отношение на хърватската общественост към руско-турската война
315. Санстефански мирен договор. 3. III. 1878 г.
316. Писмо на Солзбъри до Дизраели. 21. III. 1878 г.
317. Кипърската конвенция. 4. IV. 1878 г.
318. Берлинският конгрес
319. Берлинският договор. 13. VII. 1878 г.
Речник на чуждите думи
Именен показалец
Географски показалец
[затвори съдържанието]
Предговор
ДЯЛ I
Глава I
Османското завладяване на Балканите. Съпротивата на балканските народи през XV—XVII в.
1. Завладяването на Балканския полуостров от османците
2. Мюсюлманска преценка за християните. Началото на XV в.
3. Битката при Косово. 1389 г.
4. Османските завоевания при Баязид I.
5. Смъртта на Стефан Лазаревич.
6. Походите на Владислав III Ягело и Ян Хуниади. 1443—1444 г.
7. Мехмед II Завоевател.
8. Превземането на Цариград.
9. Цариград — столица на Османската империя.
10. Завладяването на Балканите през XV в.
11. Ферман на Мехмед II до княза на Молдова Петру Арон. 1455 г.
12. Георги-Кастриоти — Скандербег.
13. Предсмъртното слово на Стефан Велики към сина му Бог-
дан. 1504 г.
14. Битката при Мохач. 1526 г.
15. Обръщението на митрополит Тимотей към папа Пий V. 1572 г.
16. Борбата на Михаил Храбри, Арон и Сигизмунд Батори срешу турците. Краят на XVI в.
17. Съзаклятие в Белград. Първата четвърт на XVII в.
18. Обсадата на Виена. 1683 г.
19. Карпошовото въстание. 1689 г.
20. Хайдутство
21. Бунт на жителите на Негуш през 1705 г. поради отвличане
на деца за еничари.
22. Участие на християнското население във войните на Русия срещу Османската империя. 1711 г.
Глава II
Османската държава (XV—XVIII в.)
23. Централната власт
24. Султанският престол
25. Из “Книга за Асаф”
26. Служебната кариера
27. Административно деление и демографско състояние на Османската империя
28. Еничарският корпус
29. Кръвният данък и “управлението на робите”
30. Османската дипломация
31. Отношенията между Портата и Франция в края на XVI в.
32. Церемония при преминаване на християни към исляма. Началото на XV в.
33. Генадиос — първият патриарх след падането на Цариград и привилегиите на църквата
34. Ферман на султан Мехмед I (1413—1421), издаден на монасите от манастира “Маргарит”, Серско, 1419 г.
35. Положението на православната църква. Краят на XVII в.
36. Света гора. Началото на XVIII в.
37. Унищожаването на Охридската патриаршия. 1767 г.
38. Робство в Османската империя. Средата на XVI в.
39. Освобождаване от робство на помохамеданчен хърватин
40. Мемоар на дубровнишкия търговец Павел Джорджич и на никополския първенец Тодор Балина до австрийския император. 1597 г.
41. Впечатления на западен пътешественик от участта на подвластното население
42. Евреите в Османската империя
43. Ограничения на покореното население
44. Съдебен протокол. 1657 г.
45. Медресе
46. Джамията на султан Селим I в Одрин.
47. Теке
48. Християнски и мюсюлмански култове. 1656 г.
49. Ваксинация срещу едра шарка
Глава III
Аграрните отношения в Османската империя (XV—XVIII в.)
50. Мюсюлмански и немюсюлмански тимари.
51. Поземлените отношения в Албания. 1467 г.
52. Спахийски тимари в нахията Шкодра. 1485 г.
53. Доганджии
54. Карловското вакъфнаме. 1496 г.
55. Феодалната рента
56. Дервенджийство
57. Султански хасове
58. Войнушки бащини
59. Закон за Скопие и Солун от 1568—1569 г.
60. Мартолоси
61. Кануннаме на Амфиса. 1569—1570 г.
62. Откупуване на десятък. Втората половина на XVI в.
63. Кануннаме на Охридски Санджак. XVI в.
64. Покупко-продажба на чифлик. 1618 г.
65. Заеми на селската община. XVII в.
66. Из кануннамето на Омер Авни от 1642 г.
67. Покупко-продажба на лозе. 1721 г.
68. Лихварството в селото. 1731 г.
69. Дълг на селска община 1751 г.
Глава IV
Градско стопанство. Занаяти, търговия. XV—XVIII в.
70. Истанбул като столица на Османската империя.
71. Покупателната способност на една аспра през 1488 г.
72. Закон за пазарния бач в град Костур. Началото на XVI в.
73. Разпределение на градското население по религиозен признак. XV—XVI в.
74. Големият безистен на Цариград. 1544 г.
75. Пазарни цени в средата на XVI в.
76. Рударството през XVI в.
77. Кервансарай
78. Привилегия на бояджийския еснаф пред частни лица при покупка
79. Населението на Цариград през 1593 г. по сведенията на английския пътешественик Джон Сандерсън
80. Съдебен протокол на софийския кадия. 1619 г.
81. Описание на град Солун. Втората половина на XVII в.
82. Смирна — най-големият търговски център на Анадол. 1672 г.
83. Парад на истанбулските еснафи. 1720 г.
84. Принудителен труд за държавата. 1728 г.
85. Цените, уточнени от събранията на еснафа и градските първенци за град Русе през 1736 г.
86. Из еснафския регистър на златарите от Елбасан 5/16 юли. 1761 г. Приемане на нови членове
87. Наследството на халача Мемиш. 1762 г.
88. Атина през последната четвърт на XVIII в.
89. Договорително писмо на кожарския еснаф в Кожани. 1876 г.
ДЯЛ II
Глава V
Промени в османската феодална система
90. Упадък на Османската империя
91. Столицата на провинция Румелия. Началото на XVIII в.
92. Въстанието на Патрона Халил. 1730 г.
93. Система на капитулациите
94. Положението в османските провинции през XVIII в.
95. Аянството
96. Кърджалийски размирици
97. Даалии
98. Осман Пазвантоглу
99. Али паша Тепеделенли
100. Административната система на Османската империя преди реформите
101. Цариград. 1800 г.
102. Цените в Истанбул върху предметите от първа необходимост в края на XVIII и началото на XIX в.
103. Занаятите в Истанбул в края на XVIII в.
Глава VI
Генезис и развитие на капитализма на Балканите
104. Гръцката флота. Краят на XVIII в.
105. Амбелакия. Краят на XVIII и началото на XIX в.
106. Занаятите в Букурещ през последната четвърт на XVIII в.
107. Балкански търговски колонии в Европа
108. Гръцката диаспора.
109. Снабдяване на новосъздадената войска с облекло
110. Промишлени предприятия в Дунавските княжества
111. Фабриката за фесове в Истанбул. 1835 г.
112. Фабриката на Добри Желязков
113. Заповед до окръжните управители на Трикала и Солун. 1837 г.
114. Солните мини в Трансилвания
115. Търговията на Дунавските княжества
116. Премахване на монополите и откриване на османския пазар
117. Наемане на работна ръка
118. Търговия и транспорт в Хърватско. Средата на XIX в.
119. Природните богатства на Банат
120. Корабоплаването по Черно море
121. Дунавският въпрос
122. Стопанското положение на Османската империя през 70-те години на XIX в
Глава VII
Реформите в Османската империя и развитие на османската държава до 70-те години на XIX в.
123. Хатихумаюн на султан Селим III за необходимостта от реформи в армията. 1796 г.
124. Еничарите и реформите на Селим III
125. Унищожаването на еничарския корпус
126. Премахване на спахийската система
127. Палмерстон върху реформите в Османската империя. 22. IX. 1838 г.
128. Гюлхански хатишериф. 3. IX. 1839 г.
129. Отражение на реформите
130. Положението на подвластното население. Средата на XIX в.
131. Населението на Османската империя в средата на XIX в.
132. Из англо-френско-австрийския посланически проект за реформи
в Османската империя. 1856 г.
133. Хатихумаюн. 18. II. 1856 г.
134. Закон за земите. 1858 г.
135. Органически закон за народното образование. 1869 г.
136. Борба срещу султанския абсолютизъм
137. Идейни различия сред новите османци
138. Финансите в Османската империя след Кримската война
139. Населението на Европейска Турция през 70-те години на XIX в.
140. Османската конституция. 23. XII. 1876 г.
Глава VIII
Източният въпрос до средата на XIX в.
141. Мирен договор между Русия и Османската империя, сключен
в Кючук-Кайнарджа. 21. VII. 1774 г.
142. Походът на Наполеон в Египет. 1798 г.
143. Англо-турският отбранителен съюз от 5. I. 1799 г.
144. Руската политика по отношение на Османската империя
145. Букурещки мирен договор. 28. V. 1812 г.
146. Лондонската конвенция, сключена между Русия, Англия и Франция за умиротворяването на Гърция. 6. VII. 1827 г.
147. Одринският мирен договор. 14. IX. 1829 г.
148. Договорът в Ункяр-Искелеси. 8. VIII. 1833 г.
149. Мюнхенгрецката конвенция. 18. IX. 1833 г.
150. Договор за търговия и корабоплаване между Великобритания
и Високата порта. Балта Лиман. 16. VIII. 1838 г.
151. Английската позиция по Източния въпрос през 1839 г.
152. Конвенция за умиротворяването на Леванта. 15. VII. 1840 г.
153. Собственоръчни бележки на император Николай I по Източния въпрос. Началото на 1853 г.
154. Мисията на княз Меншиков
155. Договор между Франция и Англия относно уточняване на военните им действия срещу Русия. 13. III. 1854 г.
156. Парижки мирен договор. 30. III. 1856 г.
Глава IX
Културно-политическо възраждане на балканските народи
157. Дамаскин Студит
158. Дамаскинска книжнина. Йосиф Брадати
159. Мавро Орбини
160. Реформационното движене в църквата през XVII в.
161. Интерес към естествените науки сред управляващите кръгове в Молдова
162. Паисий Хилендарски
163. Доситей Обрадович (1739 —1811)
164. Йован Раич (1726—1801)
165. Ригас Велестинлис. (1757—1798). Бойна песен. 1796 г.
166. Идеологията на Ригас
167. Адамандиос Кораис (1748—1833)
168. Позицията на църквата
169. Из поетичното творчество на Йоанис Виларас
170. Призив към гръцкия народ от неизвестен автор. 1806 г.
171. Борба на румънците в Трансилвания за политически права . .
172. Румънското просветителство. Самуил Мику-Клайн (1745—-1806)
173. Отражение на Наполеоновите войни в Хърватско и Словения
174. Вук Караджич (1787—1864) за образованието в Сърбия
175. Илирийското движение
176. Из „Малкият катехизис на илиризма”. 1842 г.
177. Реч на Иван Кукулевич 238
178. Движението за новобългарско образование 240
179. Борбата за национална просвета в Албания 241
ДЯЛ III
?ла ва X
Сръбските въстания и развитието на сръбското княжество през XIX в.
180. Сръбското село
181. Местното управление в Сърбия
182. План за създаване на славяносръбска държава. 1804 г.
183. Исканията на сръбските въстаници. V. 1804 г.
184. Първото сръбско въстание.
185. Писмо на Карагеорги до Александър. I. 9. XII. 1811 г.
186. Руската политика и сръбското въстание
187. Сърбия при управлението на Милош Обренович
188. Търговията на Сърбия
189. Из сръбската конституция от 1838 г
190. „Начертанието” на Илия Гарашанин. 1844 г.
191. План за създаване на югославянска федерация. 1848 г.
192. Населението на Сърбия през XIX в...........
193. Сръбско-гръцки договор за съюз срещу Турция. 26. VIII. 1867 г.
194. Светозар Маркович. Из „Сърбия на Изток”. 1871—1872 г.
195. Социализмът в Сърбия
Глава XI
Гръцкото въстание и устройството на независимото гръцко кралство
196. Институцията на арматолите
197. Из спомените на Колокотронис
198. Обръщение на Адамандиос Кораис от 1801 г.
199. Каподнстрня за гръцкото общество в началото на XIX в.
200. Социален състав на Филики Етерия.
201. Писмо на Александър Ипсилантис до Милош Обренович. 24. X. 1820 г.
202. Писмо на Ипсилантис до руския император. 1821 г.
203. Адамандиос Кораис за държавното устройство на Гърция. 1821 г.
204. Декларацията на гръцката независимост. Епидавър 27. I. 1822 г.
205. Лондонски протокол за Гърция. 3. II. 1830 г.
206. Конвенция между Великобритания, Франция, Русия и Бавария. 7. V. 1832 г.
207. Революцията от 1843 г. в Гърция
208. Реч на Йоанис Колетис, водач на франкофилската партия по дебатите върху чл. 40 от конституцията за правата на гръцките граждани. 14. I. 1844 г.
209. Статия в “Spectateur dOrient”. IX. 1853 г.
210. Позицията на Гърция по време на Кримската война
211. Проектоконституция на бъдещата гръцка византийска империя. 1861 г.
212. Надгробно слово, произнесено при погребението на Каратасос. 20. X. 1861 г.
213. Разговор на външния министър Кундуриотис с френския посланик Буре. 1862
214. Договор за присъединяване на Йонийските острови към Гърция. 14. XI. 1863 г.
215. Гръцката позиция по време на Критското въстание. 1866 г.
216. Проект за четворен съюз между Гърция, Сърбия Румъния, и Черна гора. 1866—1867 г.
217. Населението на Гърция през XIX в.
218. Политическите настроения в Гърция през 70-те години на XIX в.
Глава XII
Дунавските княжества през XVIII—XIX в.
219. Населението на Молдова в началото на XVIII в.
220. Влашко в турско описание от 1740 г.
221. Унищожаване на крепостничеството през управлението на Константин Маврокордат във Влашко
222. Управлението на Молдова и нейната икономика. Средата на XVIII в.
223. Борба за независимост
224. Договор между Тудор Владимиреску и представители на Етерията. 1821 г.
225. Първа прокламация на Тудор Владимиреску. I. 1821 г.
226. Реч на Тудор Владимиреску през V. 1821 г.
227. Временното руско управление и реформите в Дунавските княжества
228. Дунавските княжества след Одринския мир
229. Крепостничеството в Румъния
230. Революцията от 1848 г. във Влашко и Молдова
231. Писмо на Н. Бълческу до А. К. Голеску. 4. III. 1850 г.
232. Професионален и религиозен състав на населението в Молдова. 1849 г.
233. Класово деление на румънското общество
234. Борба за обединение на княжествата
235. Конвенция относно устройството на Дунавските княжества. Париж, 19. VIII. 1858 г.
236. Писмо на княз Куза до Наполеон III. 29. V. 1859 г.
237. Прокламация на княз Куза относно провъзгласяването на княжествата. 11. XII. 1861 г.
238. Румънското общество през 70-те години на XIX в.
239. Румънски проект за съюз с Гърция. 1876 г.
Глава XIII
България в отношенията й с балканските народи през Възраждането
240. Участие на българите в гръцката завера
241. Българите в гръцкото въстание
242. Сръбската политика и Нишкото въстание. 1840 г.
243. Браилските бунтове
244. Г. С. Раковски. План за освобождението на България. 1858 г.
245. Мисията на Раковски. 1863 г.
246. Български църковен въпрос
247. Любен Каравелов. Статия във в. “Голос”. 1866 г.
248. Проектопротокол на Добродетелната дружина за създаване на югославянска държава. 17. IV. 1867 г.
249. Мемоар на БТЦК за създаване на дуалистична турско-българска държава. 1867 г.
250. “Свещената коалиция” на БТЦК с румънските либерали. 1867 г.
251. Участие на българите в Критското въстание. 1866—1869 г.
252. Програма на БРЦК. 1. VIII. 1870 г.
253. Дописка на Васил Левски до в. „Свобода”. 1871 г.
254. Из „Нареда на работниците за освобождението на българския народ”. 1871 г.
255. Христо Ботев. „Революцията на Балканския полуостров е вече готова". Статия във в. „Знаме”, бр. 25, 27. VIII. 1875 г.
Глава XIV
Развитие на балканските народи под австрийска власт през XVIII и XIX в.
256. Феодалното законодателство на, южнославянските земи под австрийска власт
257. Феодалните отношения в Хърватско
258. Военната граница. Краят на XVIII в.
259. Славония в края ла XVIII в.
260. Земун като търговско-занаятчийски център
261. Дубровник под австрийска власт
262. Селячеството в Трансилвания. 30-те години на XIX в.
263. Селското стопанство и търговията на Далмация през първата половина на XIX в.
264. Дубровник през първата половина на XIX в.
265. Словенското село
266. Хърватското общество в средата на XIX в.
267. Позив от 1848 г.
268. “Исканията на народа”, приети на Великата народна скупщина
в Загреб. 13. III. 1848 г.
269. Премахване на крепостничеството.
270. Възвание на бан Иелачич от 20. XI. 1848 г.
271. Румънското революционно движение в Трансилвания през 1848 г.
272. Доклад на руския генерал Люднер относно събитията от 1848 г.
273. Националноосвободителната борба на трансилванските румънци
Глава XV
Черна гора през XVIII и XIX в.
274. Манифест на Петър I до черногорския народ. 3. III. 1711 г.
275. Отношенията между Черна гора и Австрия
276. Из черногорското законодателство. 1798 г.
277. Международното положение на Черна гора. 1804 г.
278. Черна гора в началото на XIX в.
279. Из завещанието на митрополит Петър I Петрович Негош. 18. X. 1830 г.
280. Черна гора при управлението на Петър II Негош (1830— 1851)
281. Позицията на Черна гора в събитията от 1848 г.
282. Обявяване на Черна гора за наследствено княжество. 1852 г.
283. Черна гора в средата на XIX в.
284. Мирен договор между Османската империя и Черна гора. 31. VIII. 1862 г.
285. Княз Никола (1861—1918) и мисията на Раковски. 1863 г.
286. Военната организация на черногорците
Глава XVI
Албанското общество през XVIII и XIX в.
287. Преследване на албанските католици. 1702 г.
288. Бунт на рода Келменди. 1710 г.
289. Криптохристиянство в Албания.
290. Административен произвол. 1727 г.
291. Албанците от областта Авлона
292. Народностно самосъзнание у албанците
293. Албания в средата на XIX в.
294. Племето Кастрати в средата на XIX в.
295. Албанското село
296. Албанско обичайно право
297. Образованието на албанската младеж
298. Меморандум на албанците до Дизраели. 18. VI. 1878 г.
299. Албанската лига
Глава XVII
Източната криза през 70-те години на XIX в.
300. Положението на Османската империя и въстанието в Херцеговина
301. Възвание на БРЦК към мюсюлманите в България. 28. VIII. 1875 г.
302. Колективно заявление на дипломатическите представители на европейските държави в Белград до сръбското правителство. 6. X. 1875 г.
303. Позиция на Румъния в Източната криза
304. Исканията на херцеговинските и босненските въстаници
305. Възвание на главния комитет на босненското въстание за освобождение към руския народ. 1876 г.
306. Изложение на българското население до дипломатическите представители на великите сили. 16. IX. 1876 г.
307. Предложенията за реформи в Османската империя
308. Цариградската конференция. 1876 г.
309. Политическите настроения в Гърция през 1876 г.
310. Секретна и допълнителна конвенция между Русия и Австро-Унгария от 16. I. 1877 г. и 18. III. 1877 г.
311. Позицията на Гърция към руско-турската война
312. Доклад на Хелдорф за предстоящото избухване на руско-турската война. 19. IV. 1877 г.
313. Руският проект с предварителните условия за мирен договор с Турция. 9. XII. 1877 г.
314. Отношение на хърватската общественост към руско-турската война
315. Санстефански мирен договор. 3. III. 1878 г.
316. Писмо на Солзбъри до Дизраели. 21. III. 1878 г.
317. Кипърската конвенция. 4. IV. 1878 г.
318. Берлинският конгрес
319. Берлинският договор. 13. VII. 1878 г.
Речник на чуждите думи
Именен показалец
Географски показалец
[затвори съдържанието]