Проникване на английската и американската книжнина в България през Възраждането

автор: Владимир Филипов
заглавие: Проникване на английската и американската книжнина в България през Възраждането
Подзаглавие:
година: 2004
ISBN: 954-07-1708-6
Издател: УИ „СВ. Климент Охридски"
цена: 10 лв.




Транспортните разходи са за сметка на клиента Нашите възрожденци са се интересували главно от творби, които изграждат известно съзнание и система от ценности, разпространяват знания, издигат културното ниво на българите. Съществувало е и разбирането, че естетическото въздействие на художествената литература може да помогне за духовното издигане на хората, но то е второстепенно и поради това художествените произведения, превеждани от английски на български, са били подбирани главно поради техните нравоучителни качества или познавателен харакактер. Ето защо границите между отделни групи понякога са неясни. Дадено произведение от една група може с не по-малко основание да бъде поставено в друга.
В някои случаи произведенията от англоезични автори, преведени на български, са по-скоро описани, отколкото оценени. Това важи особено за учебниците, за статиите и книгите из областта на историята, положителните науки и т. н. По този начин изследването може да послужи като източник на материал за специалисти, които се интересуват от дадена област на науката у нас. Но нейната главна цел е да проучи проникването на английската и американската литература в България, което да бъде в полза на специалисти, занимаващи се с история на българската литература.
Тук често се дават сведения за творчеството на някои неизвестни или малко известни английски и американски писатели с цел да стане по-ясна картината на литературата, която е била на разположение на българските читатели от онова време. Подобна цел се преследва и със сравнително дългите пасажи, които се цитират на места. Понякога те са свързани и с една допълнителна задача - да се определи изходният език, от който е направен съответният превод, и да се оцени неговото качество.
Материалите за живота в Англия и Америка, които са публикувани в печата до Освобождението, също са включени в изследването, защото подсказват каква представа за тези страни се е изграждала в съзнанието на читателите, а тази представа играе важна роля в литературнорецепционния процес.
Българското възраждане е проучено доста основно. Добре известни са стремежите на неговите дейци да събудят националното съзнание на народните маси, да ги издигнат и подготвят за борбата за освобождение и самостоятелен живот. В някои случаи прегледът на преводите от английски ще приведе само нов доказателствен материал за вече известни неща. И все пак не смятаме, че направените усилия са напразни, защото трудът ще разшири поне до известна степен съществуващата картина и така ще помогне за по-доброто разбиране на възрожденците и възрожденския процес.
Подобни изследвания на преводи от други езици ще дадат още по-солидна представа за литературната и културна атмосфера, в която са работели възрожденските книжовници и книжовниците от следващото поколение.
Надяваме се, че изследването ще бъде принос и към иторията на преводаческото изкуство у нас.
Главен източник на сведения за направени през Възраждането преводи е „Българската възрожденска книжнина, 1806-1978" от Маньо Стоянов (БАН, 1957). Но в работата са разгледани също така публикации от различен вид и големина, които не са намерили място в епохалния труд на М. Стоянов. В такъв смисъл тя представлява също малък принос в допълване на библиографията на преводната книжнина през Възраждането.
Част от разгледаните материали не са преводи, а са публикации - статии и др., основани на английски и американски източници. Много от тях дават сведения за различни аспекти от живота в тези страни. Чрез тях се добива поне частична картина за представата, която българите от онова време са имали за тях.
Този труд стоя в ръкопис от 1984 г. За това съм виновен замо аз и никой друг. Нейната публична проява досега се свежда до споменаването й в библиографията на трудове от един-двама колеги, които са работили в същата област. Надявам се, че тя се допълва с тях и че тяхното съществувание не прави излишно нейното закъсняло появяване.
Авторът