Издател: УИ „Св. Климент Охридски"
За разлика от световния обхват, който XX век привично мисли като общност на нациите, глобализацията радикално пренебрегва националния принцип в двете си най-представителни разновидности днес: монокултурната и мултикултуралната. Първата се свързва с представата за стремежа на една национална култура да наложи своя модел, език, стереотипи над културната общност, към която принадлежи. Нейната генеалогия може да бъде проследена в последователните раждания на нациите и техните национални езици, истории, литератури и държави от XVIII век насам. Както националната, така и световната литература се формира до голяма степен с помощта на импулса за отстраняване/асимилиране на говори, наречия, езици. Почетното място в световната литература, което Гьоте отрежда на немския език, отново е ярък пример. Глобализационният дискурс преформулира този импулс като съсредоточено в Запада „хомогенизиране" на света с посредничеството на английския език. Само че глобализационият, ако можем така да го наречем, английски език не е този на кралица Елизабет, на Татчър или на Блеър, още по-малко този на Шекспир и Дикенс, на Конрад и Набоков. Той представлява смесица от развалени английски езици; монарх, когото властта разяжда, градеж, който, подобно на Вавилонския, се разпада. Мултикултуралната версия премества фокуса от мнозинството върху малцинствата, от социалните и културни центрове към перифериите. Тази тенденция засилва процесите на диверсификация и колкото и хоризонтално демократична и отворена
да изглежда, не е лишена от телеологични акценти, които може да доведат до вторична самоизолация и непроницаемост. Както монокултурните, така и мултикултуралните литератури засега удържат своите трансцендентни и телеологични основания. Но доколко глобализацията ще постигне тяхното отстраняване? Възможна ли е глобална литература, която да има тотална идентичност и да няма предпоставки извън себе си? Засега ще трябва да приемем възможността за паралелните - локално и виртуално поместени - и все още неустойчиво интегрирани светове на литературата във времето на глобализация. Време, което засега повече изчерпва стари, отколкото създава нови идентичности и дискурси.
Огнян Ковачев
Национална литература. Световна литература. Глобална литература? . .5
Емилиян Николов
Литературата в Интернет като институция - три години по-късно ... 14
Радко Шопов, Силвия Вълкова
<RE_cTpyKTHBHOToSLOVO>.................................. 19
Валери Стефанов
Царски работи ............................................. 33
Амелия Личева
11 септември............................................... 41
Цвета Хубенова
Принадлежност и идентичност (Балкански енергии
и глобализация) ............................................47
Златка Паскалева
Въпросът за интертекстуалното взаимодействие
между Библията и средновековните литературни текстове
(Похвално слово за пророк Захарий и рождението
на Йоан Предтеча от Св. Климент Охридски).................... 54
Надежда Александрова
Номинативни игри: Неофит Бозвели ........................... 74
Елена Щилиянова
Ръководства по словесност през Възраждането................... 78
София Ангелова-Дамянова
Случаят „Пенчо Чатмаков" (Аспекти на метаезиковата
проблематика в българската проза от 90-те години на XIX век)..... 83
Лъчезар Янков
Наблюдения върху позицията на литературната критика
в периода между световните войни............................. 90
Ирен Александрова
Имената и подмяната........................................ 96
Калина Лукова
Георги Стаматов - забрани и транегресии...................... 101
Калин Михайлов
Един критически дебат за българската религиозна поезия......... 108
352
Росица Димчева
Дългият път до Кьолнската катедрала:
философско-историческата интуиция на Константин Павлов....... 118
Илиянка Дамянова
За някои известни и неизвестни обстоятелства
около смъртта на Сергей Есенин ............................. 126
Тодор Георгиев
„Антисексусът" на Андрей Платонов
или Чаплиновата любов..................................... 138
Розалия Николова
Моделът Колелото на цивилизацията ......................... 148
Мая Байралюва
Критериите за О- и У- ...................................... 161
Кирил Кабакчиев
За покварата в „гръцкия език", в „гръцките писания"
и за славянските преписи с рлстоанТл според сказанието
на Константин Костенечки .................................. 168
Ценка Досева
За някои сложни думи в ранните славянски
Служебни минеи от XI-XII век............................... 181
Пенка Баракова
Умира ли глаголът?........................................ 192
Росица Георгиева, Цвета Щикова
За някои употреби на глаголите „съм", „бъда" и „бивам"
в българския език.......................................... 199
Мария Жерева
Прагматичен аспект на избора на глаголен вид
в българския книжовен език ................................. 209
Виктория Джунова
Конкуренция на глаголните видове. Контексти
на неутрализация на видовата опозиция........................214
Юлия Събева
Конкуренцията между възвратнострадателните
и причастнострадателните конструкции в българския език ........222
Илияна Гаравалова
Парадигмата на съществителните имена
в светлината на понятието „натуралност" ...................... 228
Галина Петрова
Знаковост и знакова функция на кратките дателни местоимения . . . 239
Йовка Данчева
Семантичното поле като метод за определяне
на лексикални единства..................................... 247
Анна Слуцка
За фонетичната характеристика на ударението
във фразата (Аудитивни наблюдения за реализациите
в изговорните стилове на електронни български медии) .......... 252
Аидреана Ефтимова
Разказът на Мариус Куркински (Анализ на първата част
от постановката „Дамата с кученцето")........................260
Даниела Стратиева
Социолимгвистичии проблеми на речта в телевизионните новини . . 266
Красимира Алексова, Красимира Петрова
Адаптиране на шведската система за транскрибиране
на корпуси от разговорна реч спрямо спецификата
на българския език......................................... 277
Татяна Ангелова
Идеята за социокултурната компетентност
в съвременното езиково обучение и обучението по български език . . 293
Ян Лесневский
Ролята на деепричастието в художествената литература
(съпоставка между френски и български език) .................. 301
Венера Матеева, Иглика Пройнова
Двата вида пасив в немския език и спецификите
при превода им на български език............................. 310
Адриана Миткова
Аспектуалното значение „интензивност"
в съвременния испански език ................................ 323
Милена Роне
Прагматични характеристики на съюзите
в разговорния испански език................................. 332
Бояна Кю чу кова -Петринска
Пасивно значение на структурите с каузативен глагол
и инфинитив в съвременния испански език ..................... 338
Гергана Ганева
Испанската темпорална система от гледна точка
на теорията на морфологическите опозиции ....................345
[затвори съдържанието]
