Свещенотрезвото

автор: Владимир Сабоурин
заглавие: Свещенотрезвото
Подзаглавие: Мистика и Модерност
година: 2010
ISBN: 978-954-524-529-3
Издател: УИ "Св. св. Кирил и Методий"
цена: 26 лв.




Транспортните разходи са за сметка на клиента Че генеалогическата шахта, в която се намираме, когато поглеждаме навътре, става видима именно в рамките на налагането на модерната централизирана държава, отчетливо проличава в един превод - симптоматично навременен превод: на 15 януари 1554 година в Саламанка излиза от печат първият испански превод на Изповеди на св. Аврелий Августин. Този превод, маркиращ началото на една имплицитна на процеса на субективация генеалогия на модерната душа, незабавно бива реципиран в два на пръв поглед противоположни, дори сякаш взаимоизключващи се дискурсивни режима: пикаресковия роман и испанската католическа мистика. Анонимният автор на Ласарилъо де Тормес (1554)- героят му е родом от Саламанка - със сигурност е познавал и използвал латинския оригинал на Изповеди при създаването на първия пикаресков роман, но публикуването на испанския превод епифанично прави възможно забелязването на пародийната междутекстовост от страна на възникналия с книгопечатането масов читател, който получава една единствена по рода си рецептивна оферта едновременно - в една и съща година! - да може да прочете Изповеди и Ласарилъо де Тормес. За родоначалничката на испанската католическа мистика, Тереса от Авила (1515-1582)1, от своя страна, прочитът на испанския превод на Изповеди (изучаването на латински не е влизало по това време в образованието на жените) съвпада с окончателното й „обръщане" (conversion) към „обсипания с рани Христос" през Великденските пости на 1554 година. Както за създателя на ядящия много бой и малко йедене Лазарчо, така и за пронизаната от гледката на обсипания с рани Спасител 39-годишна монахиня, душата и нейното изповядване определено не са безболезнена практика. В следващите разсъждения, кръжащи около въпроса за конституирането на модерната субектност в испанската католическа мистика от XVI век, ще концентрирам вниманието си върху болезнено-сладките практики на Душата, като изхождам от тезата, че възникналата през XVI век модерна душа е продукт и агент на ранномодерното социално дисциплиниране.
Модерната душа и модерната казарма не са толкова различни неща, колкото сме свикнали да ги чувстваме...