Второто издание на “Българският парламентаризъм в условията на глобалния преход”, което изд. “Парадигма” предлага на книжния пазар се наложи по няколко причини. От една страна, поради интерес към книгата от студентите. А от друга, обобщените процеси на българския преход и ролята на парламента в него, изследвани в първото издание са актуални, а някои тенденции, отбелязани там, едва сега се реализират. Процесите на глобализация и развитието на националната държава и институции вървят по пътя на приспособяване един към друг и този процес ще продължи най-вероятно в първата половина на ХХІ век. Затова ролята на парламента в преходния период след 1989 г. в България представлява интерес от институционална и партийна глeдна точка. Развитието на тази роля може да се проследи и в парламентарната работа след 2002 г. През 2007 г. се финализира процесът на присъединяване на България към ЕС и българските институции започват работа в режим на реална интеграция. Този факт, разгледан задълбочено в книгата, е свързан с необходимостта за по-висок професионализъм от страна на политиците, повече аналитичност на политолозите и разбиране за участието на България в глобалните процеси от европейска гледна точка.
Предговор
Представяне от проф. Минчо Семов
Предговор към второто издание
Първа глава. Проблемът за политическото регулиране в прехода към глобалност
Втора глава. Характерът на българския преход
2.1. Социализмът като част от модерността
2.2. Проблемът с целеполагането на българския преход
2.3. Глобалността и най-общите характеристики на глобалния преход
2.4. Проблемите на държавността в глобалната трансформация
2.5. Държавният интерес и ефективността на институциите
Трета глава. Парламентът и представителството в българския преход
3.1. Учредителната власт
3.2. Законодателната власт
3.3. Проблеми на представителството
3.4. Политическият представител – интереси и място в политическия процес
3.4.1. Структура на интереса на представителя
3.4.2. Депутатът като властови субект
3.4.3. Реализация на интересите на депутата в различните избирателни системи
Четвърта глава. Политическите партии в парламента
4.1. Модели на целеполагане на партийната система
4.2. Парламентарният спектър
4.2.1. Лявото и дясното в българския преход
4.2.2. Партийните програми
4.2.3. Функционирането на парламентарния спектър
4.3. Парламентарната фракция или група
4.4 Парламентарни коалиции и преструктуриране на парламентарното пространство
4.5 Парламентарната опозиция
Пета глава. Обществена фаза на законодателния процес
5.1. Законодателният процес в парламентарната система
5.2. Обществена фаза в законодателния процес
5.2.1 Лобизъм
5.2.2. Българският образ на лобизма
Шеста глава. Пътят на закона. Същинска фаза на законодателния процес
6.1. Законодателната инициатива
6.2. Обсъждане и гласуване на законопроекта
6.2.1. Работата в пленарна зала
6.2.2. Структурата на парламентарния дебат
6.3. Обнародване на закона
6.4. Конституционен контрол
Седма глава. Парламент и Министерски съвет
7.1.Формиране на Министерски съвет
7.2. Политическата йерархия в правителството
7.3. Видове мнозинства и видове правителства
7.3.1. Еднопартийно правителство
7.3.2. Парламентарни проблеми на предизборната коалиция
7.3.3. Правителство на парламентарна следизборна коалиция
7.3.4. Голяма коалиция
7.3.5. Програмно правителство
7.3.6. Експертното правителство
7.3.7. Служебно правителство
7.4. Парламентарен контрол
7.4.1. Парламентарният контрол като опозиционна дейност
7.4.2. Мнозинството и парламентарният контрол
7.5. Парламентът и промените в структурата и състава на Министерския
съвет
7.5.1. Вот на доверие
7.5.2. Вот на недоверие
7.6. Институционална връзка между парламент и правителство
Осма глава. Ролята на президента в парламентарната република
8.1. Властта на президента
8.2. Президентският интерес
Заключение
Бележки към първа глава
Бележки към втора глава
Бележки към трета глава
Бележки към четвърта глава
Бележки към пета глава
Бележки към шеста глава
Бележки към седма глава
Бележки към осма глава
Бележки към девета глава
[затвори съдържанието]
