СЪДЪРЖАНИЕ
Багодарности
Средиземноморската античност – полски контекстуализации
Некласицистичното Просвещение
Гърция на Адам Мицкевич Genius loci
„Нашата Задушница“
В училището и извън него
Филелинизъм
„Човекът, който вече знае текста“
Римската тога
Професорът поет. Френско-полският славизъм
Отсъстващата митология
Поетичното слово
„Славяните навсякъде са роби“. „Dominus et deus nоster“
Славянската църква
Първо и последно слово
Мицкевичовата Latinitas
Между „бедния Лазар“ и свети Доминик
Modulari. Stylus togatus
„Всички европейци са малко или повече римляни“
Светите земи. Теория и практика
Полският легион
Изток – Изток
Новата Обетована земя
Кръгът
Инициация
Полша – „паун и папагал на народите“
Българската версия за пътуването на Юлиуш Словацки
С дилижанс на Парнас. Oтсечената ръка на Сервантес
Пустините
Самотата. Готика?
Пустинята край Ел-Ариш
„Снежна пустиня и звезди над нея“
„В пустиня – сам, с вече падащия Рим“
Призрачният Рим и приказните римски околности
„Латинският елемент ни погуби – силно се нуждаем от основата на гръцкия свят“
„Аз композирах там за Попел тъжни песни“
Жената шаман(ка)
Разумното око
„Помнете – казваше – да мразите Рома“
Към Сфинкса и обратно
Поетичното слово. Полисът
Защото сме славяни
Кризата на знака
Норвид и Мириам
Норвидовият диалог
Двойното бащинство
Християнският Ерос
Кой е пророк?
Полският пример
Къде сме ние?
На работа!
Pro publico bono
Защо Сократ?
Родината, или отново за Сократ
Байрон и Гърция – трети път
Приказка с край
„Единствено Полша и може би Гърция…“
Quidam и след това
Троя и замръзналият мамут
Рим. Аудиенциите
От Лъв X до Йоан Павел II
Преди Романтизма
Григорий XVI. Версиите на Полския романтизъм и модернизъм
Трите образа на Пий IX
Полша – славата на Рим
„Вдетинената Полша“. Между пустинята и живота
Гласът на викащите в пустинята духовни братя на Есхил и Софокъл
Химнът. Различие и разрив
Dies irae. Проблемната зурна
Онемялата песен
„душа освободена“
„В тоя химн на живота има песни за смъртта с най-жизнерадостен нюанс“
Човекът – пневматофорична същност
Традицията
„В деня на гнева, в мига на отмъщението“
„Дали съм достоен да пристъпя прага на катедралата“?
Полският Акропол
„…връщане няма“
„Умира това, което трябва да живее…“
Идея за театър
„Големият Краков“
„За такъв театър е мислил Вагнер…“
Трагическият мит – версията на полския модернизъм
Полската „вълшебна планина“
Планинецът край Егейско море
На сватба!
Ordo amoris
На театър
Полските маски на Дионис
„Името му да е Дионис!“, или възможното обединение
Популярният мит
Неясният мит
Змии, дървено конче и „класическа стоматология
Полските класики и класицизми
Архаисти
Поетът на всички времена
Между класицизма и Романтизма
„Поетът на културата“. Трудната хармония
Трите зими и поетическите сезони на Чеслав Милош
Други класици и класицисти…
„Ливий срещу Ливий“. Богът на иронията. Акрополът
Полският Bildungsroman. Родно и чуждо
Кой говори?
„… несъгласието между философията и поезията датира от древни времена“
Към Ян Кохановски…
– Странен сън, Сократе! – Но ясен по мое мнение, Критоне!
„[У]бийствените абстракции“. Метафизичната симпатия
Вечното завръщане
Хенрик Елзенберг
Оживеното изкуство и нефинализираният спор
В библиотеката и извън нея
Богът на иронията
Лабиринт край морето „Елинското чудо“ и светът на вараварите
Мултикултурализъм?
Антигони. Драмата Антигона в Ню Йорк на Януш Гловацки
В примката на етничното.
Проблематичната терминология
Парк – зверилник – менажерия
„Умрял е брат ми, не роб някакъв“
Между Химера и Пегас
Старците
Ню Йорк, Ню Йорк…
„… в Ню Йорк е така студено“
„Бош е нарисувал ада…“
„Гневът на гръцката принцеса“. Хакелдама
„Семейството на Сервантес“
Pax Romana. Мълчанието
„… петото съсловие“ – робите
Зазоряване, здрач, „Нощта на Битието“. Драмата Лов на хлебарки
„Американска нощ“
Хлебарките. Разлика
„Като Данте – приживе през ада минах“
Гълъбите (за трети път)
Гласът (след Платон)
Заключение
Литература
Приложения
Streszczenie
Summary
Показалец на имената
[затвори съдържанието]