Транспортните разходи са за сметка на клиента  Равносметката, откровената изповед, лако¬ничните, но пронизани от болка и спомени монолози на вечно тре¬вожното ни съзнание са едни от най-интересните текстове. Такъв текст, стига да е написан честно, с онази максимална искреност на моралното съзнание, която вълнува и приобщава, няма как да не бъде значим, да не бъде необходим и полезен. Той автоматично се вписва в насоката, която следват другите подобни тексто¬ве, написани в едно или друго време, от един или друг човек, понечил да изплаче болката си, да сподели драмата на съдбата си, на свой ред да се запита защо животът е това, а не онова. И защо, както и да сме живели, поредната равносметка (да не говорим за последната!) е винаги по един или друг начин безпокойство и недо¬волство, чувството за нещо изгубено, за някакво поражение. Тази равносметка е преди всичко усещането, че каквото и да сме напра¬вили, каквото и да сме сътворили, в душата ни пулсира недоволството, неудовлетвореността. Защото никой не може да се постигне тотално. Защото човекът е винаги в движение.