Основните теми в „Ставания и направи“ са привидно съсредоточени от една страна, в маса, стол и обувка, и от друга – във време, пространство и количество, а от още по-друга – музика, геометрия и аритметика. Но главното в нея е ставането на разумността – категориалната, понятийната и идеалната – като битие на грижещото, радеещото, проектното същество.

 Настоящата книга Песни за св. Йоан Владимир. Изследване и издание на словесната традиция за свети Йоан Владимир е четвърта поред в библиотеката Охридски извори. Тя е посветена на изворите за един от най-почитаните светци в земите на Охридската архиепископия – св. Йоан Владимир.

 Настоящото издание е резултат от националната научна конференция с международно участие „П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски. Литература и социален опит“, осъществена на 3 - 4 ноември 2016 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Целта на събитието бе да осветли връзката между литература и социален опит при тримата класици, но и да се поставят те самите в отношения помежду им. 

 Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм“ включва текстове, четени на едноименната конференция, проведена на 2 и 3 декември 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Става дума за интересен научен проект, иницииран от група млади изследователи, който е първият опит за целенасочено и систематично изследване на явлението „български диаболизъм“. Както знаем, става дума за краткотрайно, но много динамично и продуктивно течение в литературата на 20-те години на XX в., фиксирано най-вече в ранните работи на Владимир Полянов, Светослав Минков и Георги Райчев.

 Двуезичното издание "Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г./ Giovanni Chiaromanni e il suo viaggio da Vienna a Bursa fatto l’anno 1659" разкрива пред читателя един забравен пътешественик, рицар и поет. Неговите писма са преведени от италиански от Пенка Данова. Италианската версия на писмата може да послужи като учебно помагало по историческа граматика.

 Присъствието на унгарската литература в България – въпреки значителната промяна на условията за подпомагане на преводната книга – е постоянно и силно благодарение както на самоотвержената и висококачествена работа на преводачите, така и на интереса на издателствата и читателите. Годишно на български излизат поне по четири-пет унгарски художествени произведения, обикновено най-добрите творби на най-добрите автори, но повечето книги попадат в празно пространство, защото имената на авторите и заглавията на книгите сами  по себе си не са достатъчни”. Затова решихме, че има нужда от книга на български език, която да упътва интересуващите се, като предоставя на вниманието им кратки, писани специално за тях критически есета. Ласло Бедеч

Книгата на Вихра Барова е първото завършено монографично изследване на субкултура в България, осъществено от инсайдър изследовател, който споделя ценностите и практиките на разглежданата група и представя свой аналитичен поглед пред по-широка аудитория. Това изследване ще събуди интереса както на специалисти, така и на широк кръг читатели, тъкмо заради особената перспектива на изследователя инсайдър, който може да открои и популяризира специфичното знание, общностни практики и споделени ценности на субкултурната група. Доц. д-р Валентина Георгиева

Това издание се осъществява по повод четиридесетгодишнината на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ в гр. София. С тази книга се цели да се запази в друг формат и да се даде нова аудитория на едно общуване между бивши и настоящи възпитаници и преподаватели на Националната гимназия за древни езици и култури. Посвещава се на г-жа Гергина Тончева, дългогодишен директор на  гимназията.

 „Пътят към Тива“ започва със свещен лов в Ефес, по време на който Едип губи приятел и тази загуба го белязва като личност. След години на пир младият мъж чува, че не е син на баща си и тръгва към светилището в Делфи, където научава страшно пророчество. Едип се превръща в скитник, за да избегне сбъдването на предсказанието. Неусетно стига околностите на непознат град. От местни овчари научава, че мъжът, заради когото е загинал приятелят му от детството, възнамерява да властва там и решава да го спре...

  "Климатичен атлас на България" е двуезичен (български и английски) и е съставен на базата на резултати, получени с регионалния климатичен модел RegCM4 за периода 1979 – 2014 г. Той съдържа 77 карти на полетата на следните метеорологични елементи: температура, влажност, облачност, валежи, атмосферно налягане, вятър, слънчева радиация. Показани са също и вероятни състояния на бъдещия климат до 2090 г. 

В новата книга на  Цветелин Степанов "Религии в езическа България (Историографски подходи 1980 – 2015 г.)" читателят ще намери информация и хипотези около Мадарския скален комплекс и релефа там, за мартеницата, опасването на пояси и тяхното сваляне при влизане в християнския храм, както и за ритуали, свързани с огнището и свещения огън. Всички тези елементи изграждат религиозния свят на средновековния българин. В това изследване авторът се отказа от тотализиращите представи за монолитната, единствената (пра)българска религия, останала една и съща от Кубратово време, та чак до покръстването на дунавските българи през 60-те години на IX в. 

 „Строеж на естествения език“ е опит за преосмисляне на идеи и методи на структурната лингвистика в светлината на развитието на езикознанието през стоте години, които ни разделят от издаването на лекциите на бащата на структурната лингвистика, Фердинанд де Сосюр.

 Като че ли няма по-подходящо време за написването на такъв текст. Отново е налице остро геополитическо противопоставяне между основни играчи на световния театър; играчи, които от векове, едни по-рано, други по-късно, са си очертали изконни сфери на интереси и на геополитическо влияние. Отново е налице настойчив опит да се установи относително траен, стабилен и легитимен международен ред, който по силата на фактическия баланс на силите да се „рекалибрира“ (Кисинджър) и легитимира и като световен ред.

 Книгата изследва тенденцията за негативизиране на базисните естетически ценности и философската естетика като цяло в рамките на периода ХІХ – ХХІ век и с това включва всички по-важни проблеми, понятия и категории на съвременната естетика. Проследени са последователно механизмите на достигане на позитивните граници и по-нататъшната принципно негативна реализация на индивидуалното и общностното естетическо съзнание, след което на естетизираното съзнание в рамките на съвременната културна ситуация.

 Научните изследвания, поместени в настоящия сборник, са дело на известния медиевист, дин проф. Петър Ангелов – дългогодишен преподавател по средновековна българска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в ПУ „Паисий Хилендарски“. Част от проучванията засягат развоя на българо-сръбските политически отношения през ХІV в. и свързаната с тях съдба на българските земи в Македония. В специален раздел са включени студии и статии, посветени на проявите на българската средновековна дипломация.  В последните два раздела на книгата са намерили място редица изследвания на автора, свързани с въпроса за „образа на другия“ в историята. Те разкриват спецификата на „българския образ“, изграден във Византия – външен вид, облекло, душевност, манталитет, ценностна система и т.н.

 Настоящата книга е втора в поредицата „Охридски извори“. В нея са представени службите за св. Алексий, Човек Божи сред православните славяни, като централно място сред тях заема Старобългарската служба от св. Климент Охридски. Тя е запазена в единадесет преписа, един от които е сред най-ценните охридски извори – това е Охридският миней от 1435 г. 

Монографията „Циганите в годините на социализма“ изследва основните аспекти от живота на циганското население в периода 1944 – 1989 г., проследява механизмите на приобщаване на малцинството и резултатите от провежданата политика. За да се обяснят и разберат по-добре успехите и неуспехите на тези държавнически усилия, в изложението е разработена предисторията на циганите по българските земи, както и някои от особеностите на тяхното групово разнообразие и традиции.

 В новата си книга Владимир Пенчев изследва миграционните процеси и  механизмите на създаване и битуване на отделните български общности в средноевропейските страни. Поставен е акцент върху гурбетчийската експанзия на българските градинари в този ареал на Европа и върху студентските миграционни вълни. Разгледани са политическите емигранти към Австрия в десетилетията след Втората световна война и на земеделски и промишлени работници към бивша Чехословакия в края на 40-те и през 50-те години на миналия век. И накрая вниманието е съсредоточено върху емиграцията след 1989 г. и мотивите за нея. Наблюденията и изводите, които авторът предлага, се основават на сравнително богат теренен материал от различните му полеви изследвания.

 Кой е създал вселената, с умисъл или не, човекът цел ли е или случайност? Печеливша ли е тезата за Божието творение на човека сред останалите, настояващи за появата му без предварителен замисъл по пътя на еволюцията? Над всички тези въпроси се извисява питането на Паскал „Кой ме е поставил тук?“. До него достигат както Стивън Хокинг, чрез затруднението да се даде отговор защо вселената си дава труда да съществува, така и авторът на тази книга, който увлекателно свързва пътищата на космологията и философията във възможността за разговор относно самите нас.

 Сборникът е първи опит в съвременната българска историография за сравнителен историко-политологически анализ на специфичните особености в позициите на балканските държави към най-сериозната засега европейска военнополитическа криза през XXI век. Украинската криза е разглеждана в няколко последователни и паралелни измерения през призмата на геостратегическото противопоставяне между Русия и Запада – глобални и регионални рамки, историко-културни взаимоотношения, енергийно-стопански зависимости, външнополитически приоритети и вътрешнополитически противоборства.

Помагалото по учебната дисциплина “География на населението и селищата в света” цели да въведе студентите в основните изучавани теми по време на лекционния курс. Теоретичните въпроси, понятията и категориите, които се изучават, са основа за подготовката на студентите по дисциплини, в които населението и селищата се разглеждат в глобален, регионален и национален мащаб. Общият брой на темите е 22. 

 This collection of short stories deals with the Scottish character as viewed through the prism of the latter part of the 20th century. The personnel we encounter are depictions of various aspects of the human condition which are paradigmatic of the afflictions which continue to assail and torture the Scottish nation. The protagonists range from those who (typically) migrated and found success to the desperate whose consciousness left this mortal coil prematurely due to that Scottish and human characteristic which is sometimes known as the illness of despair. In between these extremes there are the hopelessly ordinary, the pessimistic and those who display the classic Scottish proclivity of snatching defeat from the jaws of victory. While primarily focused on the Scottish malaise, there is humour within, albeit often mixed with a tartan hue of deep sarcasm.

 Досега не е правено цялостно изследване на българите, заселили се в Обединеното кралство. Изследванията за периода на Възраждането са съсредоточени върху два типа емигранти – учащи в различни средни и висши заведения на Острова, и търговци, открили свои кантори там. За емиграцията към Англия след възстановяването на българската държава (1878 г.) проучванията са групирани преди всичко върху учениците и студентите, избрали да се образоват в Англия.Българските емигранти в Англия представляват многобройни и разнообразни субгрупи, създадени съзнателно или не. Изследването е фокусирано върху функционирането на тези субгрупи в рамките на приемащото общество.

 Тези текстове са започвани, писани и написвани на път – сред екзотиката на индийските гари, в африканските кафенета, по френските и испанските пътища към Сантяго де Компостела. В сборника се срещат много страници с размисли за културата и политиката (припомня се и екзекуцията на Саддам Хюсеин). Интересен за незапознатия поглед би бил и послеписът към „Марокански бележки“ с артикулацията на процеса на ислямизация през вековете и взаимоотношенията между арабските племена и християнска Европа.

 „Митологичен прочит на „Травиата“ от Джузепе Верди“ е оригинално изследване на тази безсмъртна оперна творба. Увлекателно и достъпно Иван Драгоев води читателя към осмисляне на любовното чувство и го кара да се запита за своето място в тези толкова фини междуличностни отношения. Методологията следва митологичната схема за анализ на автора от „Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс“ (2002). Основание за такава стратегия му дава наблюдението, че без да има връзка с Античността, в „Травиата“ може да бъде открито типичното противопоставяне на божествена и човешка гледна точка. 

 В новата си книга Благовест Георгиев твърди, че „безалтернативността на реалполитик предопределя и безалтернативността на геополитическия императив“. Тази безалтернативност се основава на два фундамента – raison d’Etat и „баланса на силите“ (кардинал Дьо Ришельо). Мащабът на авторовия поглед е впечатляващ. 

 Научноизследователският интерес към албанския проблем в Югославия след смъртта на Тито е предизвикан както от бурните събития от това време, така и от историческата дистанция на времето, която вече дава възможност за по-обективна оценка. Темата е разработена въз основа главно на архивни източници, досега непубликувани документи от архивите на републиките на бивша Югославия, които носят оценката на времето и анализират проблема. 

 Обект на изследването е творчеството на Пенчо Славейков, разбирано като съвкупност от творби и проекти. По този начин условно определени, формите на едно авторство оголват употребата на романтическия модел в програмата на българския модернизъм.

Речникът е първият четириезичен тематичен речник на славянски езици в историята на българската лексикография. Предназначен е за всички студенти слависти, студенти българисти, изучаващи славянски език, както и за чуждестранни студенти, изучаващи български или съответния славянски език като чужд в началната степен на своето обучение. Авторките са дългогодишни преподаватели по съответния славянски език в академична среда, затова и речникът отговаря на най-съвременните изисквания за преподаване на чужди езици.

Преди няколко години беше публикувано издание, събрало в страниците си резултатите от изследванията на специализиран екип учени от Българската академия на науките на историята и съвременното битие на българите, обитаващи австрийските земи – Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 1. София, 2011. Тогава изрично беше посочено, че издаденият сборник представлява първа част от планираното двутомно издание. Именно затова настоящият втори том на изданието продължава и задълбочава още повече познанието ни за българската общност в Австрия, за нейните параметри и характеристики, за нейните представители.

 Любопитството и познанията по физика отвеждат Весела Ганчева в Хараре и Кейптаун, където работи като университетски преподавател в продължение на десет години. Книгата представя нейните интригуващи преживявания там. 

Противниковите служби използват сложни ключове и кодове за шифроване и дешифриране, което налага техните неприятели да провеждат специални шпионски операции за разкриването на използваните ключове и шифри. Някои от тези операции, протекли през първата половина на ХХ век, са част от новата книга на Желязко Стоянов, която може да се чете като своеобразно продължение на „История на разузнаването“ (2002) и „Легендарни шпиони на ХХ век“ (2009).

 Текстовете в книгата са групирани в три дяла, в които се обглеждат авторовите впечатления през 15-годишен период по проблеми от социалния и политическия живот.

 В настоящата монография се представят данни, получени от изследването на студенти от различни специалности и университети, които представляват слабо проучвана група в българския академичен контекст. В хода на проведените изследвания се проучват важни теми, свързани с ученето, емоциите и саморегулацията на учебното поведение на студентите в обучението и професионалната подготовка.

Страниците на тази монография запознават читателя с някои аспекти от общностния живот на руснаците и украинците в България и техните етнични имигрантски институции. 

 В тази книга са включени частично или цялостно преведени текстове на гръцки автори, съставени през периода ХVІІ – средата на ХІХ век и които в по-голямата си част се появяват за първи път на български език. Това са различни по характера си материали – дневници, пътеписи, учебници по история и география, трудове по история и география, както и паметници, маркиращи развитието на гръцката политическа мисъл, в които се срещат упоменавания за българите и тяхната история. 

 Книгата „Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа  (не само) на неговите жители” е третото поред българско издание, посветено на това село. Предходните две имаха преди всичко историческа и етноложка насоченост, докато настоящото представя гледната точка на хора, живели във Войводово през първата половина на миналия век.

 Това е разказ за интелектуалци от първа величина не само в чисто интелектуален, но и в интелектуално-морален план. Каквито и недостатъци да имат като личност, те са чужди на лицемерието и половинчатостите на типичния днешен добре осигурен интелектуалец. Те казват каквото мислят, каквото и да им струва това. Те са непреклонни, когато са уверени в своята истина. За тях идейният спор не е просто интелектуална игра или караница, той е способен да промени цялостния им възглед.

 В този труд са представени два подхода за граматическо моделиране на българския език, които са свързани с идеята за сравнение и сравнимост между езиците. Единият е създаването на ресурсна лингвистична граматика за даден език с голямо покритие и висока прецизност спрямо определено ядро с предварително зададени спецификации (матрица). Другият е конвертирането на съществуващ езиков ресурс от една схема на представяне на езиковата действителност към друга. Тези два подхода не само не си противоречат, но се и допълват.

Настоящата публикация насочва не само към полето на психолингвистиката, но и към необятното поле на приложната лингвистика, на езиковата прагматика, което е логично от своя страна да фокусира научното внимание към етапите на усвояването на близкородствени езици като чужди и произтичащите от тях методически задачи и въпроси. Авторката насочва своето внимание именно към генетичната близост между славянските езици и към специфичните затруднения в изучаването им, тъй като тяхната мотивация не само трябва да бъде теоретично обяснена, но преди всичко направените наблюдения и изводи могат да служат и като база за прагматични решения и модели, реализирани в учебния процес, целящи улесняване на междуезиковата комуникация и дори в процеса на работа при обучението на бъдещи преводачи.

 Предлаганото на читателската аудитория историческо изследване целенасочено е съсредоточено в хронологическия дипазон между 1894 и 1904 г., генерираращ силен и оптимистичен български национализъм. Това динамично десетилетие от развитието на Източния въпрос е заключено между началото на Близкоизточната криза (1894–1898) и българо-турското споразумение от 1904 г., с което приключва предизвиканата от Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание Балканска криза (1902–1904). 

Предлаганите раздели в учебното пособие "Увод в историческата география" са отворени, подлежащи на бъдещо допълване с анализиране на географските теории от по-ново време. Изданието разглежда зараждането на географската наука от Древността до модерните времена. Обърнато е специално внимание на развитието на българската география, както и на проблема за изборите на столици на българските държави от географска гледна точка, с мотивираност от политическата наложителност на момента.

Настоящият учебник е предназначен за много широк кръг читатели – студенти, учители, социални работници, специалисти, работещи в сферата на образованието и помагащите професии, които професионално се грижат за развитието, възпитанието и обучението на децата и младите хора.  В учебника  специално внимание се отделя и на учениците със специални образователни потребности поради нарастващия им брой в българските класни стаи и поради необходимостта темата да се осветлява и проучва от по-широк кръг специалисти.

 Яна Якимова отлично познава жанра фентъзи, възникнал през ХХ век, за да преодолее кризата на сюжетността във фантастичната литература. Именно сюжетът в романа „Орденът на Прокудените“ е носител едновременно на оригиналност и добре усвоена жанрова традиция. Героичното и възвишеното са въведени в мощен поток на епическа пълнота, а подвижната интрига носи духа на новото и младо време. Развръзката може да ви остави без дъх. На мен ми се случи. Пожелавам го и на читателите.

The edited volume is a result of the second in a series of conferences devoted to the broad subject of Mobilities – Borders – Identities. Both conferences, organized by the Institute for Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum at Bulgarian Academy of Sciences in Sofia (2011, 2014), had the general intention to contribute to the research of the social phenomenon of mobility and migration in its sociocultural, ethnological and linguistic aspects, showing the historical roots, specifics and stages of development.

Сборникът е плод на дългогодишно научно сътрудничество между български и хърватски учени, за да служи за разширяване на многообразието на познанието за българо-хърватските взаимоотношения през вековете като част от културното наследство на Обединена Европа.

В последните десетилетия в културноисторическия образ на другостта ролята на нацията, етноса, религията и техният синтез придобиха преференциален статут като конфигуриращи този алтернативен и често враждебен образ. Истинското лице на този тип опасни междуобщностни отношения ли показва този синтез или е само маска, зад която се скриват други, по-дълбинни елементи и основания? Каква е ролята на религията и по-специално на религиозните различия в този взривоопасен „коктейл”? Биха ли могли отговорите на тези въпроси да помогнат за просветляването и умиротворяването на все по-тревожните гримаси, които тези два образа – на „ние” и „другите” – си разменят в последните десетилетия навсякъде по света, и нещо особено тревожно – в секуларна, демократична, „християнска” Европа?

Авторката поставя във фокуса на вниманието десетте приоритетни действия на стратегията на ЕС „Младежта в движение”. Книгата е снабдена с речник на използваните специализирани термини, анкетна карта, въпроси за авторско дълбочинно интервю, направен е анализ на избрани блогпостинги на еврокомисари. Всичко това говори убедително не само за сериозната компетентност и респектиращия мащаб на извършената от д-р Десислава Манова-Георгиева изследователска дейност, но и за много добре реализирания ѝ стремеж за възможно пълно обхващане на изследваната тема.

"Илирия от Варна до Вилах: Хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.)"  си поставя за цел да изследва генезиса на илиризма, който има толкова съществено значение за формирането на хърватската (модерна) нация. Цялостното осмисляне на илиризма е невъзможно без анализиране на неговата противоречива рецепция от сърбите и техния културно-национален елит, които имат решаващо значение за крайния му (не)успех.

 Благовест Георгиев изследва ирелевантността на различни модели на икономически растеж от гледна точка на противоречието между оскъдността на ресурсите и „силата на населението" (Малтус). Това противоречие е усилено от целта на свободния пазар - печалбата, чието максимизиране неизбежно преминава през конвейрното производство на стоки и услуги за масова консумация, консумация самоцелна, подчинена на печалбата, а не на реални потребности на хората.

Тази книга следва пътя на павликянството, белязало с ярка идентичност пространството от Мала Азия през Балканите до Сицилия от VІІ до ХVІІ век.

В "20 ГОДИНИ „БОХЕМИЯ КЛУБ“ се изследват разнообразните аспекти на чешко-българските връзки, възможните паралелни прочити в литературата, застъпени са и изследванията от областите на езикознанието, историята, киното, обстойно са представените поредиците на сп. "Хомо Бохемикус" - „ГОЛЯМА ЧЕШКА БИБЛИОТЕКА“ и „МАЛКА ЧЕШКА БИБЛИОТЕКА“. Редакционна колегия: Владимир Пенчев, Радост Железарова, Тиха Бончева, Цветанка Аврамова.

 Войводово през първата половина на ХХ век е смятано за село за пример, а днес, когато ситуацията там е много по-различна и са изминали повече от шейсет години, откакто чехите са го напуснали, споменът за неговото чешко минало все още има потенциала да служи като образец и коректив, при това не само в локален контекст. Но за да кажем какво още би могло да бъде Войводово, необходимо е да знаем какво е било преди, необходимо е да познаваме миналото му. И именно на осветляването на някои недотам известни аспекти от войводовската история е посветена тази книга.

 В настоящия сборник са включени научни студии и статии на автора, посветени на създателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк, на неговото пребиваване в София като военен аташе на Турция, на българо-турските отношения и на мястото на българските турци в тях.

Настоящата книга е плод на изучаване на историята на Сърбия, България и Балканите в продължение на повече от 60 години.

Авторът заявява, че предпочита историческото портретуване пред хронологично-фактографския подход, най-утвърдената форма за описване на миналото. В хода на своята работа той се е уверил, че тези „четири неугасващи звезди на световния духовен небосклон“ са способни да предизвикват и след векове различни чувства и оценки – възхищение или неодобрение, любов или антипатия, забавление или досада, но никого не оставят безразличен. Тази книга се явява като своеобразно продължение на  историческото портетуване, което Ж. Стоянова предпочита с последните си издадени книги. Както "Пет исторически портрета: Наполеон, Бисмарк, Хитлер, Чърчил, Сталин", така и "Атентати и атентатори".

 

Книгата „Рак на гърдата” отразява логично и поетапно диагнозата, оценката и изграждането на индивидуализиран, мултимодален подход, включващ неоадювантни мерки, консервативна и онкопластична хирургия и адювантен подход, което би довело до по-добра преживяемост. Като се има предвид изключително високата социална значимост на това заболяване, както и че то остава все още предизвикателство пред медицинската общност, целта е да представят подобренията и тенденциите в диагностиката и лечението на карцинома на гърдата. А също и да се подпомогне разпространението на това знание сред лекари и учени, които пряко са ангажирани с превенцията и лечението на тези болни.

Сборникът „Историята, която усмихва“ е посветен на богатата и многопосочна дейност на проф. д-р Румяна Кушева. Съдържателно книгата следва динамичната релефност на нейния активен творчески път със стремежа му за вярност към диалога в историята. В сборника участват учени от чуждестранни и български университети и организации, чиито статии са подредени в тематичните раздели „Диалогът в историята“, „Частици история“, „Посоки в образованието“. Последната част на това издание открехва вратата към една колкото професионална, толкова и човешка среща за разговорите, съвместните проекти и творческата подкрепа на проф. Кушева, споменът, за които поражда усмивката и радостта, съпътстващи обогатяващото общуване с нея.

Настоящата монография е посветена на проблема за отношенията между Католическата църква и усташкия режим в Независимата държава Хърватия през 1941–1945 г. Дейността на църквата е изследвана всестранно – показана е както подкрепата й на идеята за хърватската държавност и независимост, така и опозицията й на крайнонационалистическата политика на усташката организация (особено към антисръбската и антисемитската й насоченост). Католическата църква е представена в ролята на защитник на хърватските национални интереси по време на немската и италианската окупация на страната. Обоснована е тезата, че нейното ръководство няма единно официално становище по отношение на усташкото управление. Привеждат се убедителни доказателства, че между нисшия и висшия клир често съществуват големи различия и дори несъвместимост в позициите по наболелите национални въпроси в страната. В монографията са очертани и сложните и противоречиви отношения между Ватикана и Независимата държава Хърватия.

Предмет на изследването "Икономгеографските приоритети на българското земеделиее" е българското земеделие, а обект е развитието му при различните парадигми чрез комбинацията от водещи фактори, сред които средищно място заема географското положение на страната. Целта е да се анализира досегашното развитие на българското земеделие. В целта влиза и намиране мястото на българското земеделие в общото земеделие на страните от Европейския съюз чрез географска концепция за развитието на българския рурализъм, чрез подобряване на нашата регионална политика и доказване необходимостта от национална доктрина за земеделието, защитаваща българските интереси и идентичности, наред с приложението на Общата земеделска политика на страните от ЕС.

Сборникът представя резултатите от съвместни теренни етнографски изследвания на авторите върху различни цигански групи в България и на български цигани в чужбина, а изборът на темите е определен от тяхната обществена актуалност, както и от професионалния им интерес.

Съставянето на този кратък терминологичен справочник е извършено с желание да бъде начално помагало за студентите от медицинските университети и колежи и специалностите „Биология“ и „Медицинска физика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (а също така и магистратурите „Биомедицинска информатика“ на ФМФ на СУ и „Фармакологична и медицинска биофизикохимия“ на ХФ). Този справочник би помогнал на тези, които не знаят латински език по-добре да запомнят и правилно да произнасят основни общомедицински и анатомични медицински термини.

Настоящият сборник обединява студии, основани на етнографско изследване на миграционните движения и мобилността на българските граждани, заселващи се в края на ХХ и началото на ХХІ в. в страни от Средиземноморския ареал като Испания, Гърция, Кипър, Италия, Франция и Португалия. Студиите са резултат от проекта „Културно наследство и национална идентичност в условия на пан-европейска трудова мобилност (Българите, работещи в страните от Средиземноморието)“. Част от проучванията в по-кратък вид са издадени на английски език в сборника „Migration from and towards Bulgaria“.

"Захарният диабет" е сериозен научен труд от проф. д-р Цветалина Танкова за глобалния проблем за захарния диабет, който засяга и нашата страна. В България има около 500 000 души с това заболяване. Над 220 000 души са с предиабет и са изложени на риск през следващите години да развият диабет. Ежегодната заболеваемост от захарен диабет за децата от 0 до 14 години през периода 1973-1982 година е била 6.0 на 100 000 деца, докато понастоящем достига 9.3 на 100 000 деца.

Книгата "Дизайн, хора и взаимодействия" засяга множество теми, отнасящи се до всички звена във фирмите и лицата, обвързани с продуктите, които се разработват. От мениджърите на всички бизнес, маркетингови и технически отдели до отделните единици в екипите, които проучват, планират, проектират, програмират и тестват продуктите. Книгата се застъпва за културата в технологичното разработване, в което всички процеси и дейности трябва да се стремят към реализирането на проекти, ориентирани към истинските нужди на потребителите.

„Съдържащата се в учебното помагало информация може да се възприеме като ретроспективна оценка на натрупан исторически опит във финансовото управление на интелектуалната собственост, в частта на нейната застрахователна защита, като възможност за „опровергаване" на митове и извеждане на поуки от използваните практики в различните страни, от пропуснатите шансове за радикалното решаване на застрахователните проблеми в този важен сегмент на европейския застрахователен пазар, имащ пряко отношение към технологичното развитие на Европа и новата икономика, базирана на знанието, иновациите, новите технологии и интелигентния растеж по Стратегия „Европа - 2020."
проф. дикн Нено Павлов, УНСС

Книгата е изключително актуална по няколко причини. На първо място тя третира един наболял проблем в живота на постюгославското пространство: сблъсъка на традиционната с нововъзникналата или актуализираната идентичност, борбата между новите реалности и югославските национални стереотипи. Практическата стойност на едно такова проучване се състои във възможността да се овладее една важна проблематика и тя да бъде използвана за влияние върху или за овладяване на протичащите процеси. Това, че подобни научни импулси идват от България е много важно с оглед на участието ни в европейската интеграция на Западните Балкани.
Проф. дин Христо Матанов

В последните години се натрупаха много нови данни относно патогенезата на туморите на надбъбречните жлези. През 2011 бяха направени забележителни открития в молекуларно-генетичните механизми, причиняващи някои форми на първичния алдостеронизъм и една форма на хиперплазия на zona reticularis на надбъбречната кора. Не случайно 2011 година беше наречена "година на надбъбречните жлези".

Новото ръководство ”Хормонална и функционална диагностика на ендокринните заболявания” от проф. д-р Георги Кирилов излиза във време, когато сме свидетели на извънредно големия напредък в диагностиката на ендокринните заболявания, в резултат от въвеждането на качествено нови клиниколабораторни методологични подходи и хормонални анализи. Богатата и съвременна информация, която авторът е представил в тази книга ще бъде от полза за специалистите по ендокринология и лабораторна медицина и най-вече за обучението на младите лекари и докторанти. Тя е написана компетентно, в добър академичен стил, съобразена е с последните консенсуси и съдържа най-новите научни данни за лабораторната и функционална диагностика на заболяванията на ендокринните жлези. Книгата е продължение на традицията в българската ендокринология за издаване на ръководства, посветени на диагностиката на ендокринните заболявания, под редакциите на акад. Иван Пенчев (1961 г. и 1964 г.) и проф. Драгомир Коев (1988 г.).

През 2007 г. ръководителят на Катедрата по археология и зам.-декан на Историческия факултет доц. д-р Тотко Стоянов дарява на Музея на Софийския университет прожекционния апарат (вероятно от 20-те–30-те години на ХХ в., немско производство), с който е преподавал своите лекции проф. д-р, dr.h.c. Богдан Филов, титуляр на Катедрата по археология с история на изкуството от 10 юли 1920 г. Заедно с апарата в Музея на Софийския университет постъпва и уникалната колекция от стъклени диапозитиви, събирана от проф. д-р Б. Филов в продължение на 25 години (1912–1937). За целите на настоящия албум са подбрани 250 изображения от колекцията.

Книгата е опит да се представи по-цялостно политическата реторика в България след 1989 г. Изследването е насочено към решаване на важен за реториката научен проблем, а именно: доколко политическото ораторство запазва традициите, кои фактори оказват влияние за модифицирането му и дали реторичният инструментариум може да се използва за анализ извън специфично реторичното.

Постепенно се наложи мнението, че липидомно задавания структурен полиморфизъм на мембраните съвсем не е приумица на еволюцията, а отразява необходимостта от разнообразие и специфичност на клетъчните функции. Съвременните представи, отразени в непрекъснато усъвършенстващите се мембранни модели, се изграждат на базата на извънредно богатия експериментален материал, натрупан предимно с физически средства през последните няколко десетилетия.

Курсът лекции "Цигани в Източна Европа" обхваща избрани ключови теми, които представят една по-обща и цялостна картина на историята, етносоциалната структура и етнокултурните характеристики на "циганите" (Рома) в Източна Европа. В случая в този регион се вкючват страните на изток от "желязната завеса", разделила Европа след Втората световна война, а също така Гърция и Турция. Това е историческият ареал, в който живее основната част от подразделението Рома на циганската общност.

Заглавието на настоящата антология е съставено от две определения: първото се съдържа в Баварския географ от ІХ в., а другото в писмо на високообразования византиец Григорий Антиохийски от 1175 г. Според съставителя съчетанието им синтезира средновековната представа за България.

Речникът, организиран като справочно издание, е съставен от две части. Първата включва азбучна подредба на политическите партии от периода 1989–2009 година, а втората е хронологично представяне на по-важните политически събития. Подредбата по азбучен ред на речниковите статии, а за хронологичната част на книгата – подредбата на събитията по години, предоставя удобство за проследяване на конкретните политически и обществени процеси. Речникът е снабден и с показалци – географски и именен – които ще улеснят работата със справочното издание.

Настоящият труд е опит да се проследи развитието на германската външна политика непосредствено след стратегическите промени, настъпили на Европейския континент през 1989 и 1990 г. Авторът търси отговор на редица актуални въпроси като как възстановяването на германското единство и промяната на геополитическата обстановка след края на Студената война се отразяват върху капацитета на германската външна политика, как обединена Германия посреща ключови външнополитически предизвикателства като войната в Персийския залив, кризата в Босна и Херцеговина и конфликта в Косово и какво е мястото на страната в новата система на международна сигурност.

Тези „звезди на политическия небосклон“ предизвикват в своите съвременници разнообразни чувства и оценки – възхищение или неодобрение, любов или антипатия, забавление или досада, лоялност или отричане.Тази книга е замислена като първа част от серия публикации на тема „Знаменити политици“.
.

В учебника се обръща по-голямо внимание на съдържателната страна на икономическите характеристики и по-малко на формулите и алгоритмите. Това се дължи на убеждението на автора, че учащите и всички други, които се интересуват от тези характеристики, трябва да усвоят преди всичко тяхната логика и познавателно значение. За изчисляването им има и техника и достатъчно специални статистически софтуерни продукти.

Сборникът излиза като резултат от интердисциплинарна конференция, оранизирана в Димитровград и поставила си за цел да хвърли поглед към живота на българите през XX век. Амбицията на организаторите на конференцията е да обобщи националните научни постижения в областта на етнологията и съвременната история.

Една книга, за която, десет години след излизането й, може уверено да се твърди, че е сред литературните събития на десетилетието. Второто издание идва своевременно, за да предложи възможност за други прочити на книгата, които безспорно високата литертура, каквато е "Госпожа Г.", предлага. Художник на корицата е Лиляна Дворянова. Романът предстои да бъде издаден във Франция от „Aden“.

Акцент в сборника е темата за бежанските движения и в частност за тези от областта Македония към българската държава от края на ХІХ и началото на ХХ век. Темата са трудовите миграции, традиционните културни модели, както и съвременните тенденции на трудовите миграционни движения в двете държави (гурбет, печалбарство, гастарбайтерските миграции към Германия и Австрия от 60-те и 70-те години на миналия век, най-новата трудова мобилност към Италия и т.н.).

В този учебник е направено усилие да се покрие цялата гама от метаболитни костни заболявания с възможно повече детайли, но достъпно за възприемане и полезно за практическата работа. Тъй като част от информацията е все още под дебат, не е възможно да се представи крайно становище. Това налага да се представят противоречевите находки на отделни научни групи, работещи по даден проблем, като е даден превес на възприетото в момента разбиране.

Монографията "Власт и история в средновековна България" е първият цялостен опит да се проследи във времето развитието на взаимовръзката власт-история в България през VII-XIV в. В книгата се анализират подробно концепциите на онези произведения, които имат характера на „маркери" на своето време и допринасят да се създаде по-реалистична представа за историческата култура на техните автори и читатели.

Книгата използва абдуктивния метод на американския философ Чарлс Пърс и се стреми да създаде обтегаема, проверима и гъвкава концепция за цялостното развитие на българската литература от възникването й до днес. Според избрания метод развитието на българската литература не е проследено линеарно, а шахматно, на проби, които обхващат основните й жанрове.

През последното десетилетие изследователският интерес на историците към „образа на другия“ осезателно нарасна. Книгата на Петър Ангелов е задълбочен прочит на историческите извори, въз основата на които се реконструират облеклото, нравите, политическите взаимоотношения между България и Византия през VII–XIV век.

Новата книга на Евгения Калинова е първи опит за представяне на развитието на българската художествена култура в периода 1944–1989 г. от гледната точка и с „инструментариума“ на историческата наука. Във фокуса на изследването е характерната за комунистическия режим зависимост на културата от политическия императив. Проследени са промените в обхвата и насоките на тази зависимост, диктувани от спецификата на вътрешните и международните измерения на: „народната демокрация“ (9 септември 1944-1947 г.); налагането на съветския модел на социализма (1948-1953 г.); постепенното и неуверено „размразяване“ след Сталин, достигнало кулминацията си с развенчаването му през 1956 г. и бързо деградирало след смазването на Унгарската революция; реформаторския устрем на 60-те години; стабилизацията на 70-те, която се подхранва от активния диалог Изток-Запад, но ще се окаже измамна още в края на същото десетилетие; и 80-те години, белязани от кризата. Политическите характеристики на тези периоди са от решаващо значение за основните параметри на културната политика и за отношението на Комунистическата партия към художествената интелигенция.

„Освен литературата” е книга, побрала в себе си множество разклоняващи се посоки от творчеството на Емилия Дворянова.
Книга-екзистенция, която открехва силуета на едно окръглило се лично битие, едновременно смирено и напрегнато, несвоевременно причастно и диалогично със света, чието изписване всеки път е чудо.
Книга-излизане със своите опити и гледки, пътища и жития.
Книга-покана да видим литературата, а през нея и нас самите, по друг начин.
Книга-образ на една индивидуалност.

Терминът „дипломация”, с който се обозначава една съществена страна от външната политика на всяка държава, намира разпространение в Европа едва от края на XVIII в. Неговият произход обаче ни отвежда още към античната епоха. Известно е, че в езика на древните гърци с думата „диплома” били обозначавани две сдвоени дъсчици, които се давали на пратениците в потвърждение на техните пълномощия.

Книгата e второ преработено и допълнено издание на "Българските преходи 1939-2005"  и разглежда историята на България в един от най-бурните периоди от развитието й през 20 в. и в началото на 21 в.

Основната цел на настоящото изследване е установяване режима на корабоплаване по Дунав в условията на разширяваща и обединяваща се Европа. Изследвани са отделните стадии и периоди на утвърждаване на международноправния режим на корабоплаване по Дунав.

Написана с лекота и изящество, книгата включва относително самостойни, но преплитащи и допълващи се истории, в които от сцената на едно реално събитие проговорят гласовете на нереални герои, за да изрекат своя поглед за живота, истината, смъртта и надеждата.

Настоящият сборник включва материали от конференцията "Европа: народи и граници (Парижка мирна конференция 1919-1920 и нейното наследство)", проведена на 6 ноември 2009 г. в София. Тя е ярък пример как дистанцията на времето и вятърът на промяната избистрят и отрезвяват, „европеизират" доскоро противопоставящи се исторически школи. Дискусиите, лишени от „национално отговорни" позиции, показаха, че в една война всички са губещи.

Фокусът в тази книга е поставен върху съвременната идентичност на диаспоричните общности на кримските татари, циганите и русите старообредци, живеещи в историко-географската област Добруджа, която днес е разположена в границите на две държави, България и Румъния. Основната цел е да се определи чрез какви маркери тези три различни етнически общности, съществуващи като диаспори, конструират своето самосъзнание. Какви фактори им влияят, какви общи и различни резултати се получават в процеса на самоидентификация под влияние на сходни обществено-политически и икономически фактори в двете държави, които не са съседни на родината на нито една от изследваните общности.

Написан в стегнат и достъпен стил, този фактологически сигурен текст разглежда основните принципи на бъбречната физиология, които са ключови за разбирането на клиничната медицина. Обединявайки последните научни достижения с цялостния обучителен подход, “Бъбречна физиология на Вандер” обяснява как бъбреците повлияват другите системи в организма и как бъбреците на свой ред се повлияват от тези системи.

Настоящата книга е написана специално за българските читатели, тя не е превод на вече публикуван чешки текст. Ян Рихлик, чешки българист и професор по история в Карловия университет в Прага, е автор на историческата част в книгата, която е написана на чешки, но след извършения от Владимир Пенчев, български бохемист, научен работник в Института за фолклор при БАН и доцент в ЮЗУ „Н. Рилски” – Благоевград, превод, е авторизирана. Същевременно Владимир Пенчев авторизира самия превод и написва частта за историята на културата. Главата за чешко-българските връзки представлява актуализиран и допълнен превод от чешкия текст на „История на България”, публикувана в Прага през 2000 г. и претърпяла ново издание през 2002 г. , като нейни автори са отново Ян Рихлик и Владимир Пенчев. 

Темата за приложимостта на знанието и, най-вече за приложимостта на научното знание, се натрапи напоследък сякаш неочаквано. Неочаквано, но пък с напълно разбираеми мотиви. Като че ли до вчера тази тема беше тривиална, защото не раждаше проблеми, струващи си да бъдат специално изследвани. Каква промяна днес фокусира философския интерес към тази тема? Краткият, но точен отговор на този въпрос може да се потърси във все по-осезаемо чувстващия се днес социален натиск върху науката да произвежда знания, които са непосредствено и незабавно приложими в обществената практика.

The environment is something that cares little, or nothing, for the divisions among "specialized" fields of knowledge, for the human time-scale, and certainly does not go along with Man's ridiculous concept of "Conquest of Nature," or "Dominion over the Earth." In a rational world we would try to understand the laws of science - the rules of the environment game, and base our policies to fit these realities.

С предлаганата нова книга авторката Искра Баева изявява своето желание да представи пред любознателния български читател някои от важните и/ или повратни моменти от историята на Източна Европа през XX в. Става дума не само за развитието на избрани страни от региона, а на първо място за понятието "Източна Европа", което има геополитически произход и претърпява дълга еволюция в географските и политическите си характеристики през XX в. Това е причината, поради която първият кръг от проблеми в книгата засяга начина и историческите обстоятелства, при които е формулирано понятието "Източна Европа", промените, които то претърпява, доколко и как може да бъде използвано и днес, в началото на XX в.

Книгата е съставена от три части, които формират нейното заглавие. Първата, биографична част, разкрива зараждането и развитието през различни исторически епохи и условия на един ярък характерологичен тип – революционният или духовният водач. Втората част съдържа 15 статии, есета и очерци, които дават нова интерпретация на познати факти и събития от историята на българите в Македония и Одринска Тракия. Третата част обхваща осем статии и представя българската история видяна, преживяна или споделена от чужденеца.

В тази книга бихме искали да изследваме някои от основните характеристики на САЩ като много консервативна и предсказуема институция, каквато те са всъщност. В действителност Европа е непрекъснато променящата се – тя експериментира в идеологическата, политическата, социалната и икономическата сфера, като въвлича в промяната и държавата. И по-точно, полезно е да се проследи как тези определящи характеристики отличават Америка от Европа. Всъщност през първите сто години от съществуването на републиката, тя определя себе си изключително чрез характеристиките, които я отличават от Европа.

Съдържанието на настоящия труд, чийто автор е професорът от Софийския университет „Св. Климент Охридски" Леон Леви, е синтетична проекция на понятийната логика на академичен курс по психология на познавателните процеси.

Книгата “Смелост  за мир, смелост за промяна ” е  опит да се представи историята на новообединена Германия през призмата на дълбоките политически, социално-икономически и културни промени по време на управлението на Х. Кол и Г. Шрьодер. Акцентите са поставени върху предпоставките и последствията от присъединяването на ГДР към ФРГ, както и на двата кабинета на уникалната по същност и съдържание червено-зелена коалиция през периода от 1998 г. до 2005 г. Значително място е отделено и на външната политика на Германия през този период и предизвикателствата към кабинета Шрьодер-Фишер като участието на бундесвер във войната срещу Милошевич през 1998 г. и  Афганистан след 11 септември 2001 г., запазването на неутралитет по време на иракската авантюра на Дж. Буш-младши. Една голяма част е посветена на реформите на социалната държава, известни като “Агенда 2010” или законите на Хартц. Като цяло книгата е един историко-политически, социолого-психологически анализ на Германия в края на XX и началото на XXI век.